О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50059

София, 16.02.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 2875 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. П. Б., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Д. П. С., чрез пълномощника й адвокат С. Д., против решение № 1379 от 21.12.2021 г., постановено по гр. д. № 3999 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5328/08.09.2020 г. по гр. д. № 13965/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Н. П. Б. против Д. Р. К. иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 8.10.2008 г., изготвено от Я. Ф. Б., починала на 20.01.2016 г., на основание чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като не е изцяло ръкописно написано и подписано от завещателката, подписа не е поставен след завещателните разпореждания и не съдържа означение на датата, на която е съставено.

Д. Р. К. е подала чрез пълномощника си адвокат Л. Г. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че в исковата молба ищцата твърди, че завещанието не е написано и подписано от завещателката, тъй като след прекаран мозъчен инсулт (състоянието й е удостоверено в решение на ТЕЛК от 16.09.2003 г.) не е можела да движи ръката си. В хода на процеса, след провеждане на първото съдебно заседание и приемане на графична и медицинска експертизи, ищцата е навела нов довод за нищожност на завещанието, основан на противоречие между посочената дата на съставянето му - 08.10.2008 г. и датата на посочената в него частна експертиза, осъществена от лекар в МЦ Лора (д-р В. М. - специалист неврология и психиатрия), изведена с № 67/08 г., в която е отразена дата на съставяне 15.10.2008 г. Отчел е, че заключението на графичната експертиза установява автентичността на почерка и подписа на завещателката, като вещото лице е отразило, че е налице известна скованост на почерка, обяснение за която са възрастови промени, както и че за да обоснове годността на завещателката да се разпореди физически (чрез изписване и подписване на саморъчно завещание) с правото си на собственост за след смъртта, ответницата е представила частната медицинска експертиза, изготвена от д-р В. М. на 15.10.2008 г.

Посочил е, че забелязаното от ищцата противоречие в датирането на основния документ (завещание) и приложението към същото (частна медицинска експертиза) е наведено като възражение в късен момент от развитието на процеса и е централен довод във въззивната жалба. Въпреки че това възражение има за цел не да докаже в условията на пълно и главно доказване ищцовата теза, а да опровергае доказаността на тезата на ответницата, имаща доказателствена тежест в процеса да установи автентичността на завещанието, разискването му е извън рамките на доказването (с оглед установените от ГПК процесуални преклузии за заявяване на възражения и очертаване предмета на спора). Ищцата не е оспорил частната експертиза като документ, представен с отговора на исковата молба. Спрямо нея не е разкрита процедура по чл. 193 и сл. ГПК. Съдът не е обвързан от съдържащото се в частното експертно заключение твърдение, че то е изготвено на датата 15.08.2008 г. Фактът, че този документ е цитиран с изходящия му номер от завещателката свидетелства, че завещанието следхожда момента на съставяне на експертното заключение или, че завещанието е антидатирано. Последното не се отразява на изхода на спора, тъй като той няма за цел да установи времева конкуренция на завещателни разпореждания, а се базира на твърдение за неспазена законова форма. Софийски апелативен съд е направил извод, че формалните изисквания на чл. 25 ЗН са спазени – доказано е, че завещателката саморъчно е изписала текста на завещанието, че го е подписала и датирала, което обуславя неоснователност на предявения иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1) в случай че в саморъчно завещание завещателят сам се позовава на психиатрична консултация, която според посочената в нея дата е изготвена няколко дни след датата на съставяне на завещанието, следва ли да се приеме, че датата на завещанието е посочена грешно и ако това е така нищожно ли е това завещание;

2) необходимо ли е в производство по оспорване на саморъчно завещание съдът да изследва въпроса дали посочената в него дата е действителната, ако в текста на завещанието е посочено, че към него се прилага психиатрична консултация, която е съставена няколко дни след завещанието;

3) задължен ли е съдът в производството по оспорване на завещание поради неспазена форма да изследва дали датата на съставяне на завещанието е действителната или този въпрос е от правно значение само когато се касае до конкуриращи се завещателни разпореждания, а за спазване изискването за форма на завещанието е достатъчно да е изписана дата след завещателните разпореждания и преди подписа на завещателя;

4) достатъчно ли е формалното наличие на дата на съставяне на саморъчно завещание, за да се приеме, че същото отговаря на императивните изисквания за форма или е необходимо тази дата да е действителната дата на съставяне на завещанието.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обосновано с позоваване на тълкуването по решение № 176 от 14.06.2012 г. по гр. д. № 1512/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС. В тълкувателната част на посоченото решение е разяснено, че в случай, че в саморъчното завещание е положена дата, която по време предхожда датата на издаване на документа за самоличност на завещателя, който документ за самоличност завещателят е описал в текста на завещанието, датата на завещанието е посочена погрешно. В такъв случай и ако от текста на завещанието не може да установи по положителен начин на коя дата в действителност завещанието е съставено, следва да се приеме, че завещанието няма дата. Нарушено е императивно изискване на чл. 25, ал. 1 ЗН, чиято последица е признаване на саморъчното завещание за нищожно на основание чл. 42, б. „б” ЗН.

Следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел преценка дали атакуваното въззивно решение съответства на практиката на ВКС по решение № 176 от 14.06.2012 г. по гр. д. № 1512/2011 г., ІІІ г. о., като поставените въпроси следва да се обобщят до въпроса: спазено ли е изискването за форма на саморъчно завещание по чл. 25, ал. 1 ЗН, ако е установено, че същото е написано и подписано от завещателя, но поставената от завещателя дата предхожда датата на съставяне на посочен в текста на завещанието документ и какви са правомощията на съда в производство по прогласяване нищожност на завещание поради неспазена форма.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1379 от 21.12.2021 г., постановено по гр. д. № 3999 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд.

Дава възможност на Н. П. Б., чрез нейната майка и законен представител Д. П. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 300 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: