О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50096

[населено място] 14.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести февруари, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Божилова т. д. № 619/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка„ АД / в несъстоятелност / против решение № 868/20.07.2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 13.04.2020 г. по гр. д.№ 16647/2017 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против Г. П. Г. иск, за признаване за установено по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, че банката има вземане от същия, в размер на 549 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2017 г., за което вземане се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при неправилно възприета фактическа обстановка, в противоречие със събраните доказателства и като резултат в противоречие с материалния закон. Поддържа тезата, че неоспореният за недействителен запис на заповед, авалист по който е ответника, съдържащ безусловно задължаване на издателя, доколкото в ефекта не е налице текст или добавка относно наличието на каузално правоотношение, е достатъчно самостоятелно правно основание за същото. Позовава се на пренебрегнато от съда значение на факта, че по сключения договор за кредит, в обезпечение вземанията на кредитодателя по който е издаден записа на заповед, и последващо сключените 11 анекса към същия, кредитополучателят е в системно неизпълнение, предвид което е ищецът е упражнил правата си по ефекта. По същество касаторът счита, че записа на заповед е автономно и достатъчно...