№ 50054
София, 14.02.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 2598 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Фаворит 2000“ ЕООД, гр. Пловдив, чрез пълномощника му адвокат К. О., против решение № 345 от 17.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1843 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 30 от 14.01.2020 г. по гр. д. № 1932/2018 г.. на Районен съд - Асеновград за отхвърляне на предявения от „Фаворит 2000“ ЕООД, гр. Пловдив против „М. П. ООД, с. Болярци искове за установяване, че ищецът е придобил по давност право на строеж на електропровод Т-НН по улица с ос. т.13,14 и 15 за захранване на УПИ-V 2,4 2,5 2,6 2,20, сервитутно право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническа инфраструктура по чл. 193, ал. 1 от ЗУТ над имот УПИ-ХI 2,8 2,9 2,28 2,7 3,26, както и че ответникът неоснователно е прекъснал подземен електропровод Т-НН по улица с ос. т.13,14 и15 и неоснователно не допуска ищеца и негови представители да възстановят мрежата и нейната поддръжка и за осъждане на ответника да възстанови целостта и функционалността на прекъснатия подземен електропровод и да преустанови всички текущи и бъдещи действия, с които пречи на ищеца да упражнява правата си на собственост върху подземния електропровод, както и да осигури на ищеца и негови представители безпрепятствен достъп за извършване на изкопни и ремонтни работи за профилактика, ремонт и отстраняване на повреди.
„М. П. ООД, с. Болярци е подало чрез пълномощника си адвокат В. Д. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Въззивното производство се е развило при условията на чл. 294 ГПК, след като с решение № 60081 от 14.07.2021 г. по гр. д. № 3370/2020 г., І г. о. на ВКС е отменено предходно въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от Окръжен съд - Пловдив.
Въззивният съд е констатирал, че указанията в отменителното касационно решение са за назначаване на съдебно-техническа експертиза, от чието заключение да се установи устройствения статут на имота, дали има изработен и одобрен устройствен план с предвиждания за улици, дали е извършено отчуждаване и заплащане на обезщетение на собствениците, дали функционално пътят представлява част от общинска инфраструктура или обслужва само имотите, обособени при продажбата на имущество на ТКЗС и дали при изменението на ПУП през 2008 г. отпада предназначението на имота с ос. т.13,14 и 15 да задоволява потребностите чрез осигуряване на електрозахранване.
Приел е, че няма спор относно факта, че ищеца е закупил през 2006 г. УПИ V-2,4 2,5 2,6 2,20 в кв. 2-стопанска дейност по плана на с. Болярци с площ от 10 610 кв. м. ведно с построените в имота 4 броя масивни сгради със застроена площ от 954 кв. м. Представените доказателства установяват, че законно е построен електропровод. О. М. пласт ООД е придобил през 2016 г. имот УПИ-ХI-2,8 2,9 2,28 2,7 3,26 в кв. 1-производствена дейност по РП на с. Болярци с площ 8661 кв. м. ведно със застроените сгради в имота: склад за торове със застроена площ от 576 кв. м., силажна яма със застроена площ от 660 кв. м. и подобрения.
Гласните доказателства - показанията на св. А. - установяват, че през м. март или април 2018 г. е бил прекъснат кабела, който захранва имота на ищеца при извършени изкопни работи в имота на ответника. Наложило се ищеца да си закупи генератор, за да може да има електрозахранване в имота и да работи, а през м. октомври на същата година е било възстановено електрозахранването в имота му. И ищеца и свидетеля А. са захранили имотите си с електричество от трансформатора, който се намира в дъното зад имота на ответника, като няма друга възможност за преминаване, тъй като след като ответника е закупил имота е прекъснал достъпа до трансформатора. От показанията на св. Ч. се установява, че самият той е извършвал изкопни работи в имота на ответника и е прекъснал електрозахранването в имота на ищеца, без да иска, като впоследствие електрозахранването е било възстановено.
От назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че за стопанския двор № 2 в с. Болярци е бил изготвен РП, в който са били обособени парцели за съществуващите сгради на бившето ТКЗС в границите на стопанския двор, включващи самите сгради с прилежащи площи около тях, осигуряващи възможност за функционирането им по предназначение. Преди изменението на плана, одобрено със заповед №АБ-47/09.06.2008 г. самостоятелните УПИ имат транспортен достъп до улица по ос. т.13,14,15. Били са проектирани вътрешни пътища/улици, които са осигурявали транспортен достъп до всеки от проектираните парцели, както и връзката на цялата площадка на стопански двор с уличната мрежа на с. Болярци. Със заповед № АБ-47/09.06.2008 г. се изменя регулационния план като от УПИ ХIII-2,28-стоп. дейност, УПИ Х.-2,9-стоп. дейност, УПИ ХI-2,8-стоп. дейност, УПИ Х.-2,7-стоп. дейност и имот № 3,26 се образува нов обединен УПИ-ХI-2,8 2,9 2,28 2,7 3,26-производствена дейност в кв. 2. Експертизата е установила, че електрическия кабел, захранващ имота на Фаворит 2000 ЕООД е свързан с трафопоста въз основа на всички необходими строителни книжа и документи. Имот УПИ ХI е станал собственост на Марси пласт ООД. Освен това О. С. е възложила на кмета на общината да извърши процедура по изменение вида на собствеността върху улицата с ос. т.13,14 и 15 от публична в частна като това е станало на 04.04.2008 г. и с изработването на проекта за ПУП отпада предназначението за улица. Вещото лице не е установило дали улицата е представлява част от общинската инфраструктура или обслужва само част от имотите на бившето ТКЗС, обособени при продажбата им. Няма данни за обезщетение на собственици.
При така възприетите факти въззивният съд е посочил, че позоваването на придобивна давност не може да се възприеме за основателно, тъй като по отношение на имоти, публична общинска собственост не е текла придобивна давност поради наложения мораториум. Едва след 2008 г. е могла да започне да тече такава, но същата не е била изтекла към момента на завеждане на иска. Освен това следва да се посочи, че към момента на продажбата на имотите от бившето ТКЗС собствеността върху улиците е била публична такава, защото същите са обслужвали сградния фонд на бившето ТКЗС. Едва с промяната на ПУП и решението на ОбС-Садово собствеността е била променена от публична в частна и Общината е имала право на разпореждане с тези имоти. Не се посочват доказателства относно факта дали има обезщетяване на собствениците, тъй като собствеността е принадлежала на ТКЗС и не е имало възможност за придобиване на собственост от частни лица, като едва след ликвидиране на ТКЗС собствеността върху сградите започна да преминава върху частни лица. Поради тези изводи съдът е намерил, че исковата претенция е неоснователна.
Допълнително е изложил съображения, че не се установява по делото към момента на завеждане на исковата молба имота на ищеца да е бил без електричество, поради което и на това основание исковата претенция се явява неоснователна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1) достатъчно ли е да се изготви РП, в който да се обособят парцели за съществуващите сгради на бившето ТКЗС в границите на стопанския двор и Кметът на Общината или Общинския съвет да легитимира общината като собственик на даден имот, като единствено представя решението на Общинския съвет, с което обявява същия имот от публична в частна общинска собственост, без да съществува акт за общинска собственост или друго придобивно основание или акт;
2) каква е доказателствената и удостоверителна сила на РП и Решенията на Общинския съвет спрямо вещноправните елементи на частната и общинска собственост;
3) могат ли да се отчуждават от Общинския съвет чрез РП и Решение за трансформация към частна общинска собственост частните пътища, чиято частна (съ)собственост в идеални части е удостоверена с договори за продажба и нотариални актове и съответно при подобно отчуждаване настъпил ли е вещнопрехвърлителния ефект.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обосновано с тълкуването, дадено в отменителното касационно решение № 60081 от 14.07.2021 г. по гр. д. № 3370/2020 г., І г. о. на ВКС.
В тълкувателната част на решението - по въпроса: дали е достатъчно приемане на решение за трансформиране на публична в частна общинска собственост на общинския съвет, за да се приеме за доказано, че съществуваща улица е публична общинска собственост, при данни по делото, че част от тази улица е продадена като прилежащ обект, част от стопански двор - е дадено следното тълкуване: „Вещните права, както и основанията за придобиването им са изчерпателно изброени в закона. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива въз основа на правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Уредбата на общинската собственост се съдържа в ЗМСМА и Закона за общинската собственост /ЗОС/. Първата разпоредба, която създава общинска собственост след регламентирането й в Конституцията от 1991 г. е тази на § 7 ПЗР на ЗМСМА /ДВ бр. 77/1991 г./. В нея е предвидено преминаването в собственост на общините на определени държавни имоти с местно значение, включително и общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване /т. 4/. Следващият по време закон, който създава правна уредба на общинската собственост е Законът за общинската собственост /ЗОС/ обн. ДВ бр. 44/1996 г. В чл. 2 ЗОС са посочени имотите и вещите, които са общинска собственост и основанията за придобиването й, а чл. 3 ЗОС разграничава публичната от частната общинска собственост според основанието за придобиването /имоти и вещи определени със закон/ и според предназначението й - да служи за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация и за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение. При тази законодателна уредба за определяне на един обект за публична общинска собственост е необходимо на първо място да се изясни датата на възникването му и на следващо място да се установи дали попада в изброяването на чл. 3, ал. 2 ЗОС. Съставянето на акт за общинска собственост по чл. 5 ЗОС има само удостоверително значение, аналогично на констативните нотариални актове по чл. 587 ГПК и не е условие нито за придобиване, нито за доказване на общинската собственост като в чл. 56, ал.2 ЗОС са определени обекти, включващи и общинските улици, за които изрично е предвидено, че не се съставят актове за общинска собственост. При спор за собственост, решението на общинския съвет по чл. 6, ал. 3 ЗОС за промяна вида на общинската собственост и преобразуването й от публична в частна не може да има самостоятелно доказателствено значение, че имотът е бил публична държавна собственост, без по делото да се докаже основанието за възникването й“.
В каузалната част на отменителното касационно решение е посочено, че „субектът, който следва да придобие правото на собственост върху реализираната въз основа на предвижданията на ПУП улица, се определя от отреждането по плана, но само след проведеното по предвидения в закона ред отчуждаване на имота, засегнат от това предвиждане. Отреждането на имот за определени нужди с подробен устройствен план, не представлява основание за придобиване право на собственост. Общината /или държавата/ придобиват правото на собственост върху определената част от съответния имот след заплащане на обезщетение /арг. от чл. 21, ал. 1 ЗОбС/. До този момент дори фактически улицата да е била прокарана, имотът не може да се счита за общинска собственост, тъй като не е осъществен предвиденият в закона придобивен способ. С факта на реализиране на мероприятието общината придобива собствеността само в хипотезата на чл. 16 ЗУТ. Аналогична е и уредбата на ЗТСУ /отм./ - 21, 21а, 52а. От това тълкуване следва, че обозначаването на определен обект от земната повърхност като „улица“ не води до безусловен извод, че той е публична общинска собственост, освен това ЗУТ изрично предвижда съществуването и на частни улици – чл. 128, ал. 15, чл. 137 ал.1, т.4, б. “а“. По настоящото дело е установено от показанията на свидетел, че процесният имот се намира в бившия стопански двор като при продажбата на сгради с прилежащ терен от този двор, са продадени и идеални части от уличната мрежа, която ги обслужва. За имотите в целия стопански двор има само един трансформатор, който се намира зад имота на ответника и захранва продадените на различни лица имоти с ток чрез подземни кабели. Представени са нот. акт от 1994 г., с който е продаден парцел в стопански двор № 2, заедно 267 кв. м. идеална собственост от пътища, както и договор за продажба на имущество на ТКЗС /в ликвидация/ от 12.07.1994 г., спечелено на търг, в който е посочено, че стопанският двор № 2 в се намира извън регулацията на селото. Тези доказателства са съществени за решаване на делото и за изясняване на статута на имот с осови точки 13, 14, 15, но не изясняват напълно вещноправният статут на този имот. Поради императивния характер на нормите, уреждащи публичната и частната общинска собственост и във връзка с доводите в жалбата, с която е сезиран, въззивният съд е бил длъжен според разясненията в ТР 1/2013 г. на ВКС, ОСГК и ТК да назначи вещо лице, което да проследи устройствения статут на бившия стопанския двор, да изследва дали има изработени одобрен за този имот устройствен план с предвиждания за улици в него, дали е извършено отчуждаване и заплащане на обезщетение на собствениците, дали функционално той представлява част от общинската инфраструктура или обслужва само имотите, обособени при продажбата на имуществото на ТКЗС в бившия стопански двор и дали при изменението на ПУП през 2008 г. отпада предназначението на имота с осови точки 13,14,15 да задоволява обществените потребности чрез осигуряване на възможност за електрозахранване на останалите обекти в стопанския двор по друг начин.
Едва след изясняване на тези обстоятелства съдът би могъл да направи извод дали спорният имот е представлявал общинска улица или е имал статут на обща част само по отношение на имотите от бившия стопански двор, продадени от бившето ТКЗС на физически лица. Съдът следва да съобрази и обстоятелството, че подземният електропровод е изграден с цел захранване на имота на ищеца, построен е законно въз основа на одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, изпълнен е в съответствие с изискванията за строежите съгласно чл. 169 ЗУТ, за него е издадено разрешението за ползване № 629 от 28.10.2002 г. от Началника на РДНСК и в Агенцията по кадастъра е представена необходимата документация за попълване на кадастъра /удостоверение № 397 от 26.08.2002 г./. Следва да се съобрази и това, че по отношение на сервитутите, които са ограничени вещни права, съгласно чл. 85 са приложими разпоредбите за придобивната давност като ограниченията на чл. 86 ЗС не могат да намерят приложение предвид задължението на общината чрез подробните устройствени планове да осигури пълноценно ползване на урегулираните имоти като им представи достъп до водните и енергийни съоръжения /срв. 192, ал. 3 ЗУТ/. В тази връзка подлежи на косвен съдебен контрол законосъобразността на решението на Общинския съвет по чл. 6 ЗОС за обявяване на имот от публична в частна държавна собственост в случаите, при които се засягат правата на собствениците на съседните имоти до степен, че те стават негодни за ползване поради липса на връзка с енергийната система. Енергийните сервитути се регулират от Закона за енергетиката, като чл. 67 ЗЕ определя обема на ограничението на собствеността на служещия имот, в рамките на който собственикът на господстващия имот има право да изисква преустановяване на основание чл. 109 ЗС на действията, които му пречат пълноценно да ползва своя имот“.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване с цел преценка доколко изводите на въззивния съд в атакуваното решение са съобразени с практиката на ВКС по решение № 60081 от 14.07.2021 г. по гр. д. № 3370/2020 г., І г. о. на ВКС, като поставените въпроси следва да се обобщят до въпроса (уточнени и съобразно фактите по делото, приети за установи от въззивния съд): как се преценява статута на имот в бивш стопанки двор на ТКЗС, за който има данни, че по регулационния план е проектиран като вътрешна улица, налице е решение на Общинския съвет за промяна във вида на общинската собственост и преобразуването й от публична в частна и одобрено изменение на РП, с което променено предназначението на имота от улица в част от имот с предназначение-за производствена дейност.
Касационният съдебен състав констатира, че е налице и служебно приложимото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Следва да се прецени дали не е очевидно неправилен извода на въззивния съд, че статут на имот като публична общинска собственост е пречка да се придобие по давност право на сервитут за законно изграден подземен електропровод и че в тази хипотеза се прилага мораториумът по § 1 ДР на ЗС (в сила от 31.05.1996 г. и обявен за противоконституционен с Решение № 3 по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд, обнародвано ДВ бр. 18 от 4.03.2022 г., в сила от 8.03.2022 г.
С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 345 от 17.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1843 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Пловдив.
Дава възможност на „Фаворит 2000“ ЕООД, гр. Пловдив в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: