Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: Р. Л. К. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 6293/2025 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. А. Н., представен от адв. А., срещу решение № 4333/25.04.2025г. на Административен съд Хасково по административно дело № 733/2025 г. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда за отсъствие на предпоставките на търсената от него международна закрила. Твърди, че съдебният акт не включва обсъждане на фактите релевантни за спора, а бежанската му история била обсъдена повърхностно; не била взета предвид актуалната информация за положението в Сирия. Съдът не бил възприел пропускът на административния орган да изследва приложимостта на забраната за non refoulment. Търсената защита е за отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и на оспорения административен акт.

Ответникът по касация - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. Н. срещу решение № 2084/28.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет (ДАБ към МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Първостепенният съд е описал динамичния фактически състав по издаването на обжалвания административен акт. Приел е, че актът е издаден от компетентен административен орган, във формата за действителност и без при издаването му да са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, като актът е съобразен с материалния закон. Съдът е обсъдил предпоставките за предоставяне на търсената от Н. международна закрила и е отрекъл те да са осъществени.

По установяванията на инстанцията по същество Х. Н. е регистриран като сирийски гражданин, [заличен текст] по етнос, [вероизповедание], вдовец. При проведеното с него интервю не се установило по отношение на него да е извършено преследването по чл. 8, ал. 4 ЗУБ в страната по произход. Причините за напускане на тази страна не сочели на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. В искането за предоставяне на международна закрила не се твърдели обстоятелства, сочещи на основателни опасения за преследване по чл. 8, ал. 1 ЗУБ.

По мотивите на съдебния акт жалбоподателят не е заявил да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства от категорията на тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а опасността от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ не съществува. Съдът е обсъдил предпоставките за предоставяне на субсидиарна закрила в контекста на решението на Съда по дело С-465/07. Приел е, че в Сирия не съществува ниво на безогледно насилие, което да обуславя закрилата. Съобразил е мотивите на кандидата за закрила да напусне държавата по произхода. Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

Решението притежава съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК. Съдът е дефинирал материалните предпоставки за предоставяне на международна закрила. Описал е приетите за установени факти и информационните източници за тях. Отрекъл е настъпването на правните последици на недоказаните факти тези от правопораждащите фактически състави. Бежанската история на кандидата на закрила е ценена като доказателствено средство за мотивите му да напусне държавата по произход.

Касаторът изразява несъгласие с фактическите изводи на съда, но не сочи нарушени процесуални, логически или опитни правила и доказателствените средства, засегнати от опорочена познавателна дейност. Само тогава оплакванията му биха се отнесли към съществените нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността като касационните основания за неправилност на съдебния акт.

Заради забраната по чл. 220 АПК касационното съдебно производство не е средство за изправяне на процесуалните пропускания на пред инстанцията по същество. Процесуално задължение на чужденеца в извънсъдебната фаза на производството е да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила (вж. чл. 63а, ал. 2 ЗУБ) без правото му да представя доказателства да е преклудирано до края на тази фаза. Израз на състезателното право в процеса е правото му като страна в производството по оспорване на решението на директора на ДАБ да посочи фактите, на които основава исканията си и да представи доказателства за тях (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 150, ал. 2 АПК). Фактическите твърдения и доводи на касатора (съществена част от касационнага жалба съдържа такива) не се проверяват със средствата на инстанционния контрол, освен ако възсъздават такива от първоинстанционното производство и то като противовес на фактически изводи на съда, формирани в нарушение на процесуалните, логическите или опитните правила, само когато има въведени такива касационни основания. Тогава касационният съд може да поправи порочната познавателна дейност на първостепенния съд и да приеме различни от установените от този съд факти.

Без да се твърдят конкретни допуснати от първоинстанционния съд нарушения в процеса на доказване, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на установените от този съд факти (чл. 220 АПК).

Съобразен с материалния закон е подходът на съда за изследване в отношение на субсидиарност на мерките на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец е елемент от фактическия състав за предоставяне на хуманитарен статут (чл. 9, ал. 1 ЗУБ).

В молбата на Н. за предоставяне на международна закрила не се съдържа твърдение той да се опасява от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група (вж. чл. 8, ал. 1 ЗУБ) и това опасение да е в причинна връзка със ситуирането му извън страната, както и с невъзможността или отказа му да се ползва от закрилата на държавата на произхода или да се завърне в нея. На такива опасения не сочи и информацията, предоставена пред интервюиращия орган. Сведенията в интервюто са измежду източниците на информация за обстановката в държавата на произход на чужденеца (вж. чл. 63, ал. 2 ЗУБ). Неотносими към тази форма на международна закрила са опасенията, основани на състоянието на вътрешен въоръжен конфликт.

Първостепенният съд е съобразил своеобразния прогресивен характер на материалноправната легитимация на търсещия международна закрила (арг. чл. 9, ал. 3 ЗУБ), като е включил в предмета на доказване актуалното състоянието на държавата по произход и след напускането ѝ от чужденеца. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя за осъществяване на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. По бежанската му история Н. е икономически мигрант, което не е само по себе си източник на основателен страх от преследване.

Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произхода на Н. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.. Различни констатации и правни изводи не следват от представените в хоа на съдебното дирене пред касационната съдебна инстанция справки от 03.07.2025 г. и от 21.07.2025 г. на Д. М. дейност към ДАБ за положението в Сирия.

Кандидатът за закрила не е посочил в молбата за закрила и в интервюто обстоятелства, определящи го като субект на заплахата по чл. 4, ал. 3 ЗУБ при завръщане в държавата по произход. В извънсъдебната фаза на производството е изключено прилагането на забраната за non refoulment. Липсва порок на административния акт, който съдът да е пропуснал да възприеме.

Отказът на председателя на ДАБ към МС да предостави на Х. Н. международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт за отхвърляне на оспорването срещу индивидуалния административен акт правилен.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4333/25.04.2025г. на Административен съд Хасково по административно дело № 733/2025 г.

Решението не може да се обжалва.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ РУМЯНА ЛИЛОВА

/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА