4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50086

гр. София, 10.02.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 461 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса, [населено място], срещу решение № 144/12.11.2021 г., постановено по в. т.д.№ 516/2021 г. от Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 162/14.06.2021 г. по т. д.№ 1233/2020 г. на Варненски окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, [населено място], сумата от 50278 лв. – главница, стойност на оказана болнична помощ на здравноосигурени пациенти и вложени медицински изделия, както и за извършени амбулаторни и клинични процедури за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г., ведно със законната лихва от 03.11.2020 г., както и сумата от 17053,99 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2017 г. до 02.11.2020 г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и ал.2 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните на 31.05.2017 г. са сключени три договора – за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, за извършване на амбулаторни процедури и за извършване на клинични процедури. Ищецът по иска – настоящ ответник по касационната жалба е осъществил и отчел дейности по договорите за месец май 2017 г. на обща стойност от 50278 лв., които са извършени извън договорно определените лимити за този период. Варненският апелативен съд е изложил съображения, че всяко здравноосигурено лице, явило се в здравното заведение с медицинско направление, е следвало да бъде обслужено съгласно чл.52 от Конституцията и чл.2, чл.4 и ал.35 ЗЗО. Законът за бюджета на НЗОК за 2017 г. очертавал финансовата рамка за разходване бюджета на здравното осигуряване, но не можел да вмени на лечебните заведения задължение да се съобразяват с определените по договорите месечни лимити и при достигането им да преустановяват приема на здравно осигурени пациенти. В случая болницата е уведомявала ежедневно районната здравна каса за приетите пациенти и последната не е възразявала за надхвърляне на месечния лимит.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за „ползването на правата, разписани в чл.52 от Конституцията на РБ“, като твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с Решение № 2/22.02.2007 г. по к. д.№ 12/2006 г. на Конституционния съд на Р. Б. като по същите съображения е въведено и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

По поставения въпрос и въведените основания за достъп до касационен контрол е формирана съдебна практика по реда на чл.290 ГПК, обективирана в Решение № 169 от 16.02.2021г. на ВКС по т. д. № 1916/2019г., ІІ т. о. В това решение е прието, че уговорените между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ в индивидуалния договор клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансови-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение № 2, и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, като противоречащи на императивни правни норми – чл.4 , ал.1,чл.55, ал.3, т.2,5 и 6 ЗЗО /редакция преди изм. с ДВ, бр.48 от 27.06.2015г./ и чл.35, т.1 /редакция преди изм. с ДВ, бр.48 от 27.06.2015г./ във връзка с чл.26, ал.2 и чл.25 ЗЗО.

Разрешението е споделено и в други актове на ВКС, като са изложени съображения, че евентуален извод, че НЗОК не дължи заплащане на извършена от лечебно заведение медицинска дейност, макар и над договорените лимити, не кореспондира с поетото от държавата задължение за гарантиране на уреденото с чл.52 от Конституцията и Закона за здравно осигуряване основно право на гражданите на здравно осигуряване чрез свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ на определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса - чл.4, ал.1 ЗЗО. Бюджетът на НЗОК е законово регламентиран като задължителен финансов способ и принцип на финансиране на дейността в областта на болничната медицинска помощ, но здравноосигурените лица не са страна по националния рамков договор за медицинските дейности, нито по договора за приемане на цени и обеми на медицинската помощ по чл.55, ал.2,т.2 ЗЗО. Те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл.4, ал.1 и чл.35,т.1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл.45, ал.1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигурените лица. Предоставянето на своевременна и качествена медицинска помощ от страна на избрания от здравноосигуреното лице изпълнител на медицинска помощ в превишение на установената месечна или тримесечна бюджетна рамка за съответната година не представлява неизпълнение на задълженията на изпълнителя на медицинска помощ по сключения между него и РЗОК индивидуален договор с последица отхвърляне заплащането на извършената дейност.

Приетите разрешения от въззивния съд не противоречат на цитираното решение на Конституционния съд, в което произнасянето е относно Закона за бюджета на НЗОК, а не по поставения от касатора правен въпрос.

Съществуването на практика на ВКС, на която обжалваното решение съответства, изключва въведените основания за допускане на касационно обжалване.

Касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 144/12.11.2021 г., постановено по в. т.д.№ 516/2021 г. от Варненски апелативен съд.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, [населено място], [улица], да заплати на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, [населено място], [улица], сумата от 100 лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.