О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50057
София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари , две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : Д. Д.
Г. Н.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №2513/2022 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. А. М. чрез адв.Л.Б. от АК Кърджали срещу решение №40 от 31.03.2022г по в. гр. дело № 9/2022г. на Окръжен съд-Кърджали , потвърдил решение от 22.10.2021г по гр. д № 441/2021г на РС Кърджали, с което е отхвърлен отхвърлен предявен по реда на чл.439 ГПК отрицателен установителен иск на касатора, основан на твърдението, че поради погасаващи плащания надхвърлящи задължението на ищцата да заплаща определената от съда в решение № 82/ 02.08.2017г на КРС издръжка на детето Б. М. чрез неговия баща и законен представител М. М. М., не съществева нейно задължение в размер на 6297,42лв за периода 02.08.2017г-30.07.2020г, за която сума по издаден изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело и на 11.01.2021г същата сума е събрана принудително от банковата сметка на ищцата, заедно с иска по чл. 55 , ал.1 ЗЗД същата да бъде върната като получена без основание, предявен като евентуален.
За да потвърди отхвърлянето на иска въззивният съд на свой ред е приел за установено, че страните по делото са бивши съпрузи, бракът им е прекратен по взаимно съгласие с решение№ 82/ 02.08.2017г на КРС, упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете Б. са предоставени на бащата и ищцата е била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка считано от 02.08.2017г .По гр. д № 89/2020г на РС Ардино е постигната спогодба за увеличаване на издръжката от 115лв на 250 лв месечно Ответникът е пристъпил към принудително изпълнение въз основа на изпълнителен лист от 31.07.2020г, издаден по първото дело, като исковата сума е събрана принудително На свой ред въззивният съд е приел, че установените от ищцата множество плащания за периода м. март 2018г-м. октомври 2019г чрез ползвано от нея мобилно прилбожение за плащане чрез смартфон Mobile pay не свидетелстват за основанието на тези плащания в общ размер на 48860 датски крони Установено е, че плащанията са извършени от ищцата в полза на ответника чрез мобилно прибложение, което поначало не отразява основанието за плащане, преводите са осъщесени в различни суми и на различни дати докато ищцата е била с регистриан адрес в Р. , К.Дания, където през периода е било наето жилище, в което и двете страни след развода са живеели, като квартиранти. Разходите им за същия периода са били установени в размер на 88 516 датски крони за наем и 13509 датски крони –други присъщи разходи, за което от ответника са представени в превод платежни документи, изследвани от приетата по делото ССЕ.Твърдението на ответника е, че извършените от ищцата чрез мобилното приложение плащания са покривали задължението й да поеме половината от тези плащания, които извършвал той.Въз основа на приетите като доказателства платежни документи, изследвани от експертиза , след като е обсъдил и показания на доведена от ищцата свидетелка и като е изслушал непълнолетния Б., за това къде живее, кой се грижи за отглеждането му и при какви обстоятлества е открита сметка на негово име с внесена сума от 5000 лв, въззивният съд е приел за установено, че се опровергават твърденията на ищцата за внесени от нея 5000 лв по открита сметка на детето Б. М.,с което да е погасила задължението си да плаща съдебно присъдената издръжка чрез неговия баща и законен представител М. М. М..През целия период след развода детето е отглеждано в България от родителите на ответника, на когото са били предоставени за упражняване родителските права.Предвид факта, че двамата бивши съпрузи след развода са държали жилище по местопребиваването си в Дания (като според ответника до 2019г реално са го обитавали двамата поделяйки разходите, а според ищцата - само формално е била регистрирана там и той не доказва твърденията си за останалото), недоказано остава твърдението на ищцата, че платениите посредством Mobile pay парични суми в датски крони с равностойност 12 830,03лв, са за издръжка на детето Б. и поради това не дължи принудително събраната от ЧСИ сума.Искът за връщането на 6297,42лв по чл. 55 ал.1 ЗЗД е отхвърлен поради отхвърлянето на установителния иск, което не води до оборване на основанието на съдебно установеното вземане за издръжка по осъщественото принудително изпълнение, в исковия размер .
Въззивното решени е обжалвано от ищцата с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществено процесуални нарушения на чл. 190 , ал.1 ГПК във връзка с представено от ответника по делото копие на извлечение от договор за наем на жилището в К.Дания, като оригиналът не е представен. Не са били обсъдени обстоятества и доказателства, които опровергават твърдения на ответника, в нарушение на чл. 10,чл.12 и чл.235 ал.2 ГПК. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд в ТР №1 от 09.12.2013г на ОСГТК и основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК Цитира се установена практика на ВКС по чл.290 ГПК , като се поставят въпроси: 1/следва ли въззивният съд да обсъди всички оплаквания, релевирани с въззивната жалба ;2) да установи собствена фактическа обстановка по делото, като анализира приобщените доказателства;3)да задължи другата страна да представи намиращи се у нея документи, своевременно изискани и оспорени от ищеца, да приложи чл. 190 , ал.1 ГПК , като задължи ответника да ги представи; 4) документи, приобщени без да имат такива белези –не съдържат подпис на ищеца и оспорени от него, могат ли да служат за доказване;5)когато експертно заключение се основава на оспорени доказателства, как следва да бъде кредитино същото;6)В случаите когато непълнолетно дете дава показания, следва ли неговите показания да се обсъдят с останалите свидетелски показания;7) има ли правомощия въззивният съд да размени доказателствената тежест при иск по чл. 55 ал.1 ЗЗД . Основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК се сочи по същите въпроси .
Отговор не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по първите два процесуалноправни въпроса, свързани дейността на въззивната инстанция като съд по същество и за задължението на въззивната инстанция да обсъди доводите на жалбоподателката. Въззивният съд има соченото във въпроса задължение, но решението на Окръжен съд – Кърджали не обективира противоречие с установената задължителна практика по поставените въпроси и разясненията в ТР №1 от 09.12.2013г по т. д №1/2013г на ОСГТК на ВКС.Доводите на жалбоподателката са обсъдени, с приетото от фактическа и правна страна в решението е отговорено на твърденията в жалбата, че ищцата е провела необходимото доказване и от доказателствата следва да се направят противоположни изводи.Въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Въззивният съд обсъжда доводите и възраженията на страните, като разглежда защитните им тези в рамките на спорния предмет по въззивното производство, преценява относимостта и основателността на доводите и възраженията към спорните права и задължения, като собствено обсъжда поотделно и в съвкупност събраните доказателстава, както е подходил и въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС .
Третият, четвъртият и петият формулиран въпрос се поставят неотносимо, тъй като се основават на твърдения, които не кореспондират с фактите по делото и отразяването им при решаващата дейност на съда.По делото не са приемани и решаващо обсъждани оспорени писмени доказателства като изтъкваните от защитата.Нито първоинстанционният, нито въззивният съд са основали изводите си на сочените от жалбоподателката документи . Договор за наем, включително извлечения или писмен документ, който пряко засвидетелства части от съдържанието му, не са приемани като доказателства. Искане на ищцата по смисъла на чл.190, ал.1 ГПК, във връзка с представени от ответника в превод /от датски език/ формуляр като част от наемен договор, вкл. документ относно„увеличение на наем за жилище”,не е отправяно, поради това и не е разглеждано в производството, включително при въззивното обжалване. Възраженията на ищцата пред първоинстанционния съд след представянето им ( в молба от 05.07.2021г) са, тези два документа да не се приемат, а ако ответникът желае да се ползва от тях, да ги представи в цялост и в оригинал, за да се оспорят.Съдът не е приемал, че ответникът се ползва от тях, съответно оригинал на същите не е изискан и не е представен.Приети като доказателства и взети впредвид са документи за плащания, в които е отразено основание свързано с наемно отношение за жилище, което съдът е свързал с адресната регистрация и на двете страни.Те са приети по реда на доказателствата с придружен превод и проверката им е възложена на вещо лице.Изготвено е компетентно, неоспорено и прието от съда заключение, съответно обсъдено при оценка на фактическата обстановка заедно с други доказателства по делото за отношенията между страните след развода, които не са изключвали и други облигационно отношения. Цитираната от защитата практика на ВКС в решение № 151/2019г на Първо г. о, реш. № 151/2015г на Първо г. о , реш. № 129/2016г на Четвърто г. о на ВКС е неотносима .
Формулираният в т.6 от изложението въпрос също не отговаря на общото селективо изискване в чл. 280 , ал.1 ГПК за решаващо произнесен от въззивния съд правен въпрос, обусловил правните му изводи. Въззивният съд не е основал решението си на показания на непълнолетно дете, нито такива са давани по делото.Непълнолетният е бил изслушан съгласно Закона за закрила на детето, за да не се разрешава без негово участие въпрос, засягащ интересите на дете.Решаващите съображения на въззивната инстанция са основани на непроведеното от ищцата пълно и главно доказване на факта, че е погасила задължението си за плащане на издръжка, преди същото да бъде принудително изпълнено като парично задължение в исковия размер, по образуваното изпълнително производство. Погасяването на задължение за заплащане на присъдена издръжка следва да се докаже пълно и главно от длъжника - било чрез плащане, било като се установи съгласието на другата страна за приемане на издръжката в натура, по който въпрос е налице обилна и константна съдебна практика на Върховен касационен съд, с която въззивното решение е съобразено. Погасяване на парично задължение чрез плащане се доказва от страна на длъжника съгласно установените в закона доказателствени правила, което се отнася и до задължението да се заплаща издръжка.Също така изяснен въпрос е, че погасяване на задължението за месечна издръжка, присъдена в пари не може да настъпи чрез прихващане по други взаимоотношения, които длъжникът по издръжката на дете може да има с другия родител.
Последният формулиран в изложението въпрос (т.7), неточно постулиран в отричане на правомощия за въззивния съд да размени доказателствена тежест, също се поставя без да се отчитат решаващо преценените в случая обстотоялства, дали основание на съда да отхвърли евентуално предявеният осъдителен иск на ищцата за връщане на събраната по принудителен ред сума в размер на 6297,42лв(по изп. д.№909/2020г на ЧСИ Р.С.) Въззивният съд не е разменил следващата се за ответника доказателствена тежест по отношение на основанието да получи посочената сума, тъй като в мотивите на решението е изтъкнал и съобразил, че основанието за ответника е установено с влязло в сила съдебно решение, представляващо съдебно изпълнително основание и е бил издаден изпълнителен лист, съответно касае се за правно основание, реализирано чрез способите на принудителното изпълнение. Именно то е релевантно противопоставимо по така предявения от ищцата иск, а не основанието по плащанията в датски крони, реферирани чрез мобилното приложение Mobile pay.Поради това не е налице противоречие на въззивното решение с даден отговор на правен въпрос в изтъкваното от защитата решение №227/2019г по гр. д № 896/2018г на Трето г. о на ВКС.
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №40 от 31.03.2022г по в. гр. дело №9/2022г. на Окръжен съд-Кърджали
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .