№ 50013

гр.София, 08.02.2023г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К.Първанова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N 948 описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Обжалвано е решение от 14.12.2021г. по гр. д.№255/21г. на ОС Търговище, с което е уважен иск по чл.38, ал.4 от Закона за гражданската регистрация.

Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 ГПК, с оглед вероятната недопустимост на същото, произтичаща от липсата на правен интерес от установяването на факта на раждане на вече починало лице.

Жалбоподателят – община Търговище, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено.

Ответникът – М. В. А. , чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че решението е законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Контролираща страна - Прокуратура на РБ поддържа, че решението е недопустимо и моли да бъде обезсилено.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иск по чл. 38, ал.4 ЗГР за признаване за установено на факт с правно значение по отношение на страните, а именно че Ф. М. К. Ю. - дядо на М. В. А. – ищец, е [дата на раждане] , в [населено място] /сега[жк]/ в [населено място] . С решението община Търговище е задължена да състави акт за раждане на лицето с установените в решението данни, на осн. чл.73 и сл. ЗГР, във вр. с чл. 542 ГПК.

Производство по делото е образувано по искова молба на М. В. А., с искане да бъде установен факт с правно значене – дата на раждане и съставяне на акт за раждане, поради изгубването/унищожаването на регистрите на актовете за гражданско състояние, където е съхраняван акта за раждане на Ф. М. К. Ю. - дядо на ищеца.

От представените от ответника по делото писмени доказателства /заверен препис на регистър за ражданията за 1929г. за гр. Търговище (Геренска община)/ , е видно че към момента на раждане на Ф. М. е съществувало село Герен в рамките на община Търговище, а от 1981г. и до настоящия момент с. Герен е квартал Въбел на гр. Търговище и че има регистър за ражданията за 1929г. за с. Герен, но липсват страници. Така липсва страницата с Акт за раждане № [№] на Ф. М. от 23.04.1929 г. Това обстоятелство се установява от последните страници на т. нар. „Годишна азбучна таблица за ражданията, женитбите, умиранията и мъртворажданията, които са се случили в Геренска община, Е. Д. околия, Шуменски окръг през 1929г.“ - Регистър на актовете за раждане, като под пореден номер [№] е вписан Ф. М. с акт за раждане № [№] от [дата]г. От представения от ответника заверен препис от Семеен регистър за [населено място], съставен от 1927г., стр. 81 се установи, че на адрес в [населено място] [улица] записано семейството на М. К. Ю. , [дата на раждане] ; Х. М. К. Ю. - съпруга, [дата на раждане] ; Ф. М. К. Ю. - син, [дата на раждане]

Въззивният съд е приел, за неоснователни възраженията на въззивника, че е налице разминаване между твърдяната дата на раждане на Ф. М. К. Ю. – 23.04.1929 г. и тази, записана в акта за смърт на Ф. А. – 01.07.1929 г. Прието е, че по делото е установено, че датата 01.07. е записвана като рождена дата на всички изселници от България в Турция. Това се констатира от Удостоверение за родствени връзки на Х. А. (майка на ищеца). В посоченото удостоверение всички роднини на майката на ищеца (записани от номер 1 до номер 8 в удостоверението), са с посочено място на раждане в [населено място] или [населено място] и с дата на раждане 01.07., а в удостоверението единствената разлика в датите на раждане се свежда до посочването на различни години, в които са родени тези лица. В удостоверението годините на раждане, но не и датите на раждане са били записвани от турските власти при приемането и настаняването на изселници от България по онова време. Това се установява и от представените от ищеца Декларация за гражданство и Справка от Главна дирекция на Държавен архив на Р. Т. Дирекция за настаняване, област Къркларели, община Бабаески.

Според въззивният съд ЗГР не въвежда изискване подобни обстоятелства да се доказват само и единствено с представянето на посочения от ответника документ – удостоверение за идентичност на лице с различни имена и доказването на факта, че тези имена са на едно и също лице/дядото на ищеца/ може да бъде направено с всички доказателствени средства по ГПК. Прието е, че макар да липсва нарочен документ, който да доказва посочените обстоятелства, следва да се посочи, че по делото са налице достатъчно други доказателства, от които може да се изведе, че имената Ф. М. К. Ю. и Ф. А. всъщност са имена на едно и също лице. Прието е, че при сравняването на справките, издадени от община Търговище и от Р. Т. се вижда, че роднините на Ф. М. К. Ю. и Ф. А. са едни и същи лица.

Сравнявайки на имената от двете справки, които носят родителите и бабата на Ф. М. К. Ю. и Ф. А. въззивният съд е приел че това са имената на едно и също лице. Прието е, че единствената разлика, която се забелязва при сравняването на имената е в това на майката на Ф./Ф. тъй като в българската справка е записана като Х., а в турската е записана като Х., а според въззивния съд тази разлика не може да се отрази на извода за принадлежността на имената към едно и също лице, доколкото имената Х. и Х. са доста близки като произношение и запис.

Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 ГПК, с оглед вероятната недопустимост на същото, произтичаща от липсата на правен интерес от установяването на факта на раждане на вече починало лице.

Настоящият състав споделя даденото разрешение в решение от 22.07.2020г. по гр. д.№2252/2019г.,четвърто г. о. на ВКС, а именно, че е процесуално недопустима молба по чл.542, ал.1 ГПК, подадена от наследник, който иска съдът с охранителното решение да установи факта (респ. – датата и/или мястото) на раждане на неговия наследодател и/или произхода на последния, както и да разпореди издаването на акт за раждане или смърт на наследодателя, в случаите, когато молителят-наследник обосновава правния си интерес за това единствено с евентуално възникване на негови субективни граждански права, произтичащи от този факт (в същия смисъл е и решение от 15.11.2011г. по гр. дело № 912/2011г. на IV-то гр. отд. на ВКС – по отношение на акта за граждански брак). Охранителното производство е недопустимо да се развива, и когато такъв правен спор се установи и след подаването на молбата по чл.542, ал.1 ГПК – в течение на производството (например – спор между молителя-наследник и заинтересована страна по чл.544, ал.2,т.1 ГПК ).

В настоящият случай молителят е обусловил своя правен интерес с желанието му да кандидатства за получаване на българско гражданство. Това твърдение не обуславя правен интерес от търсената в настоящето производство защита. Следва да се има пред вид, че предвидената процедура по чл.29, ал.4 ЗБГ, приложима в случаите, когато едно лице представя официален документ, ползващ се с удостоверителна сила за твърденият от него български произход, не е възможност, предоставена в полза на лицето, което иска да установи български произход, а е възможност за министъра на правосъдието, който ако прецени, може да възложи на Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина да установи дали лицето има български произход. За молителят не съществува сигурност, че документите за българския му произход, които ще представи евентуално към искането за българско гражданство, биха били достатъчни или не за да удостоверяват произход по смисъла на разпоредбата на чл.29, ал.4 ЗБГ. За молителят единствения законен способ, който му осигурява безпристрастна и надеждна процедура, в състезателно производство, с възможност за събиране на доказателства и разглеждане на различни възражения, включително и с възможност за обжалване, е исковото производство по чл.3, ал.2 от Закона за българите живеещи извън Р. Б. ( в този смисъл определение от 22.02.2022г. по ч. гр. д.№328/2022г., трето г. о. на ВКС) , каквото производство не е настоящето .

Като е приел, че молителят има правен интерес от търсената в настоящето производство защита, при липса на такъв, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производство по молбата прекратено.

Ето защо обжалваното решение с оглед разпоредбата на чл.270, ал.3 ГПК следва да се обезсили като недопустимо, като се обезсили и потвърденото с него първоинстанционно решение, а производството по молбата да се прекрати.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 114 от 14.12.2021 г. по в. гр. д. 255/2021 г. на ОС – Търговище и потвърденото с него решение № 392 от 03.09.2021 г., постановено по гр. д. № 653/2021г. от РС – Търговище, по иск с правно основание чл. 38, ал.4 ЗГР.

ПРЕКРАТЯВА производството по молба на М. В. А., с искане да бъде установен факт с правно значене – дата на раждане и съставяне на акт за раждане на Ф. М. К. Ю.- негов дядо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: