Р Е Ш Е Н И Е

№ 50007

гр. София, 07.02.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц.

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря А. Р. като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 68/2021 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – П. П. АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] против решение № 260570 от 23.09.2020 г. по гр. д. № 1335/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

Ответникът О. К. П. чрез адв. Г. изразява становище за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила относно необсъждането на своевременно наведеното от ответника по иска и поддържано във въззивната му жалба възражение за дължимост на процесната сума на основание чл. 183 ЗЗД. Моли делото да бъде върнато на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия, свързани с назначаване на комплексна техническа експертиза.

С въззивното решение, предмет на касационна проверка (произнасянето на съдилищата – първоинстанционен и въззивен - по иска за недължимост на сумата над 4 999. 60 лв. до 6 649. 60 лв. е обезсилено, а производството по делото в тази част е прекратено на основание чл. 233 ГПК с влязло в сила определение № 50398 от 13.12.2022 г. по настоящото дело) е потвърдено решение № 961/25.02.2020 г. по гр. д. № 15570/2019 г. на Районен съд – Варна за уважаване на предявения от О. К. П. против „Енерго - П. П. АД със седалище [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата 4 999. 60 лв., представляваща стойността на част от начислена въз основа на извършена корекция на сметка на потребителя доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г. за обект по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление : [населено място], ул. „Д-р А. Ж.“, [жилищен адрес].

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че ищецът е потребител на ел. енергия и страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел. енергия. Посочил е, че на 17.10.2018 г. дружеството е извършило техническа проверка на измервателния уред, ползван за обекта на ищеца, за което е съставен констативен протокол. Отразено е, че електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза от Български институт по метрология. Съставът е посочил, че за така извършената метрологична експертиза на средство за измерване е изготвен констативен протокол от 10.09.2019 г., според резултатите от който е установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея. В мотивите на обжалваното решение е изтъкнато, че в резултат на така констатираната намеса в уреда електроразпределителното дружество е приело да е възникнало основание за корекция в отчетената стойност на потребената ел. енергия за исковия период, поради което същата е преизчислена, като е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия за този период и е издадена фактура за задължението. Установено е също от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, че въпросният електромер е преминал първоначална метрологична проверка през 2014 г. и има такава годност от 6 години, както и че е налице натрупано количество електроенергия в невизуализиран регистър 1.8.3, софтуерно препрограмиран на средството за търговско измерване (СТИ), при което отчетените количества са преминали през измервателната му схема. При тези фактически данни инстанцията по същество е извършил преглед и анализ на нормативната уредба, разписваща правилата за осъществяването на корекционна процедура спрямо клиента на ползваната електроенергия и направила извод, че към датата на процесната проверка - 17.10.2018 г. липсва нормативна база на процедурата по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране. Въззивният съд е обсъдил разпоредбата на чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) в редакцията й към датата на горната проверка. Посочил е, че там е предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т. е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Съобразил е, че разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 2385/2016 г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.), а с решение № 13691 от 08.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. (обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 г.) са отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ – в частност чл. 48-чл. 51, регламентиращи корекционните процедури. Изразено е разбиране, че доколкото липсва нормативна уредба, разписваща процедурата по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране извършването на процесната корекция в сметката на крайния потребител на ел. енергия е лишено от основание. Така е отречено правото на ответното дружество да начисли исковата сума (като резултат от извършената едностранна корекция в количеството доставена ел. енергия до обекта на абоната) и като последица от това е уважен предявеният иск.

С определение № 268 от 07.04.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за да се провери съответствието му с там посочената съдебна практика на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички доказателства?“

По това питане с процесуалноправен характер е формирана трайна и безпротиворечива съдебна практика на ВКС, вкл. и задължителна такава (изразена в ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, II т. о.; решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 190 от 07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на ВКС, I г. о.; решение № 5 от 11.05.2020 г. по гр. д. № 1241/2019 г. на ВКС, І г. о.; решение № 74 от 02.07.2020г. по гр. д. № 2701/2010г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение №133 от 23.10.2019г. по гр. д. № 3565/2018 г. на ВКС, І г. о.; решение № 60215 от 09.12.2021 г. по гр. д. № 4178/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др.), която следва да бъде съобразена и по настоящото дело. Според нея въззивната инстанция дължи излагане на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции и доводи на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса.

Предвид отговора на въпроса, обусловил допускането на касационен контрол въззивното решение се явява неправилно.

Основателен е доводът на касатора, че въззивният съд не е обсъдил оплакването му във въззивната жалба (заявено като възражение още в отговора на исковата молба) за дължимост на процесната сума на основание общите правила на ЗЗД относно продажбеното правоотношение, доколкото реално доставеното количество ел. енергия е отчетено неправилно в СТИ и абонатът отговаря (ако разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ от 2013 г. – отм. се намери да не е приложима по спорното правоотношение) за заплащане цената на продадената му (доставена) стока. Източник на това задължение е сключеният при общи условия договор за нейната продажба (доставка). Поради специфичния предмет на тези договори част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ), но това не променя характера на правната връзка. В този специален закон липсват норми, които да изключват приложението на общите правила на ЗЗД относно коментираното задължение на крайния потребител на ел. енергия (купувача на стоката). Ето защо, основанието за възникване на задължението за плащане на цената не произтича от ПИКЕЕ (отм.), то е задължение за реално изпълнение – престация срещу продадена електрическа енергия съгласно чл. 183 ЗЗД. Така в случаите, когато е било продадено (доставено) определено количество ел. енергия, но поради различни причини е отчетена доставка/продажба в по – малък размер и съответно е заплатена по – ниска цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата до дължимата сума. В очертаната хипотеза в тежест на доставчика е да докаже при условията на пълно доказване реалното количество на доставена ел. енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото.

При данните по делото (вкл. заключение на съдебно – техническата експертиза) е видно, че процесното СТИ е в срок на метрологична годност; че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера; че е налице натрупано количество електроенергия в невизуализиран регистър 1.8.3 на стойност 35 088 kWh, което е преминало през измервателната му система и че това е резултат на констатирано неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на устройството; че въпросното количество ел. енергия, натрупано в невизуализирания регистър 1.8.3 е доставено до обекта и съответно потребено; че при монтажа на СТИ, документиран с констативен протокол № 11111024/02.12.2014 г. началните показания на тарифа 1 и тарифа 2 са нулеви (показанията на останалите тарифи и съответните им регистри не са отразени); че направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане електроенергия са математически точно извършени и са съобразени с утвърдените от регулаторния орган (КЕВР) нейни цени за процесния период. От устните обяснения на вещото лице по назначената СТЕ, депозирани в първоинстанционното производство (в съдебно заседание, проведено на 04.02.2020 г.) се установява, че монтирането на електромера в обекта на абоната с нулеви показания по първа и втора тарифа означава, че е монтиран нов, от което следва, че и останалите показания в другите регистри са също нулеви, тъй като производителят не допуска измервателен уред в търговската мрежа без да е преминал техническа и метрологична експертиза.

Въззивният съд правилно е приел, че ищецът е потребител на ел. енергия и страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел. енергия, но неправилно е счел, че поради неприложимост на правилата на ПИКЕЕ (отм.) правото на ответника на едностранна корекция на количеството доставена ел. енергия в обекта на потребление на клиента, която е преминала през СТИ и реално потребена, е лишено от основание. В обжалваното решение липсват мотиви и изложени съображения за дължимост на исковата сума на основание чл. 183 ЗЗД, каквото се поддържа от дружеството да е налице в случая. Несъмнено е, че СТИ е било ново към датата на монтажа, което сочи на извод за нулеви показания по всички негови тарифи, както поради факта, че е преминало през законоустановени процедури преди да бъде пуснато в търговската мрежа за продажба, така и поради обстоятелството, че преди монтиране в обекта на потребление на ищеца измервателният уред не е включван към електрическата система. Доколкото устройството е било ново към датата на монтажа, логичният извод би бил, че не е измервало потребление на друг абонат, освен на ищеца. Пренасочената в резултат на софтуерното въздействие електрическа енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 е преминала през електромера, поради което се налага извода, че тя е доставена и потребена в имота на абоната. Това съждение не се опровергава от невъзможността да се определи точната дата, когато е осъществено въздействието върху измервателния уред и датата, от която е започнало натрупването на ел. енергия в посочения по – горе регистър. Изводите в заключението на СТЕ за преминало и доставено количество електроенергия, отразено като технически показания в невизуализирания на дисплея регистър се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства и нямат вероятен характер. В тази насока са и констатациите на метрологичната експертиза на БИМ, според които отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера, а реализираното върху него въздействие се установява при софтуерно четене – т. е. сочат, че намесата не е механична, а е резултат от софтуерно манипулиране на тарифната схема на уреда.

С оглед съществуващата между страните правна връзка с източник договор за покупко – продажба на ел. енергия цената й се явява дължима при получаване на съответното количество в обекта на потребление. В гражданския процес това обстоятелство подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства и което е сторено по настоящото дело. При установено точно количество на потребена (реално преминала през измервателния уред), но незаплатена ел. енергия съществуването на задължението за заплащане на цената й не може да бъде отречено, поради липса на процедура и правила за извършване на едностранна корекция на това количество електроенергия, а оттам и на сметката на потребителя, както е приел второинстанционния съд.

Предвид изложените съображения този състав на ВКС намира, че ищецът реално е потребил начисленото му за плащане допълнително количество електроенергия, което не е отчетено при редовен отчет, тъй като е натрупвано в невизуализиран на дисплея на СТИ регистър и чиято стойност правило е изчислена като съобразена с утвърдените от регулатора (КЕВР) крайни цени на енергията за процесния период. Ето защо ищецът дължи на ответното дружество заплащане на сумата 4 999. 60 лв. (част от общата дължима сума за цената на доставената ел. енергия в обекта на абоната за исковия период, предвид десезирането на съда с претенцията за разликата до целия дълг от 6 649. 60 лв.), поради което предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Това предпоставя отмяна на обжалваното въззивно решение и потвърденото с него решение на първостепенния съд в уважената част на претенцията до размер на сумата 4 999. 60 лв.

Съобразно изхода на спора касаторът има право на разноските в процеса. Те се съизмерват със сторените такива в трите съдебни инстанции и възлизат общо на 5 198 лева, които следва да се възложат в тежест на ищеца.

Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, III г. о.

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 260570 от 23.09.2020 г. по гр. д. № 1335/2020 г. на Окръжен съд – Варна и потвърденото с него решение № 961 от 25.02.2020 г. по гр. д. № 15570/2019 г. на Районен съд – Варна в уважената част на предявения О. К. П. против „Енерго – П. П. АД - [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК до размер на сумата 4 999. 60 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от О. К. П. против „Енерго – П. П. АД със седалище [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за недължимост на сумата 4 999. 60 лв., съставляваща стойността на част от начислена въз основа на извършена корекция на сметка на потребителя доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г. за обект по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление: [населено място], ул. „Д-р А. Ж.“, [жилищен адрес].

ОСЪЖДА О. К. П. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], ул. „Д-р А. Ж.“, [жилищен адрес] да заплати на „Енерго – П. П. АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] сумата от 5 198 (пет хиляди сто деветдесет и осем) лева - разноски за три съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.