О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50061
гр.София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр. д.№ 2932 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационни жалби на Прокуратурата на Република България и на Л. К. И., чрез адвокат К. Г. от АК-София, срещу решение № 315/08.03.2022 г. по гр. д.№ 2048/2021 г. на Апелативен съд София в частта, в което се отменя, респ. потвърждава решение № 261967/24.03.2021 г. по гр. д.№ 3867/2020 г. на Софийски градски съд и частично е уважен иска на Л. К. И. против Прокуратурата на Република България за неимуществени вреди от 15 000 лева, ведно със законните лихви от 12.06.2018 г. до изплащането на сумите, като е отхвърлена претенцията за обезщетение до пълния предявен размер от 140 000 лева.
В касационната жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивното решение в осъдителната част се твърди, че е неправилно и необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че съдът се е произнесъл въпросите: „за определяне размера на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства - за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД“ и „как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, км която норма препраща разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ“. Според касатора въпросите са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика формирана с ППВС № 4/23.12.1968 г., т.II и други решения на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касационна...