Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: Е. М. Е. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 6439 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) срещу решение № 105/01.06.2022 г., постановено по адм. д. 92/2022 г. по описа на Административен съд-Ямбол (АС-Ямбол).

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Г. М.. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, писмено становище по същество на спора и писмени бележки. Претендира разноски.

Ответната страна Г. М. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и становище. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 105/01.06.2022 г., постановено по адм. д. 92/2022 г. по описа на АС-Ямбол е отменена Заповед № 160/07.03.2022 г. на управителя на НОИ, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Г. М. за длъжността директор на ТП на НОИ-Ямбол, поради получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността, за периода на оценяване 01.01.2021 г. -31.12.2021 г.

Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и целта на закона при оценяването на Г. М.. Първоинстанционният съд е установил и приел, че атестирането е извършено в нарушение на процедурата по атестирането, регламентирана в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата), което от своя страна е довело до прекратяване на служебното правоотношение в нарушение на материалния закон.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Касационната жалба е подробна, но в нея са изложени доводи и съображения относно законосъобразността на оспорената пред АС-Ямбол заповед, които подробно и задълбочено са обсъдени от решаващият съд. Фактическата обстановка е правилно установена от първата инстанция. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства. Установените от АС-Ямбол нарушения при атестирането на Г. М. са изключително съществени. Междинна среща на 16.06.2021 г. е проведена без да са набелязани конкретни действия, които служителят следва да предприеме за изпълнение и подобряване на изпълнението на дейността, респективно не са набелязани изисквания за промяна в работата на Миланов. В коментара на оценяващия ръководител от тази среща се съдържа отразяване, че заложените цели се изпълняват текущо, при спазване на сроковете и без затруднения, както и че не е необходима промяна на индивидуалния работен план, което не кореспондира с окончателната годишна оценка за неприемливо изпълнение. Настоящият съдебен състав не намира основание за се отклони от константната съдебна практика, която е цитирана в обжалваното съдебно решение, относно правното значение на междинната среща в процеса по атестиране на държавните служители и изискването да се оценява целия атестиран период, а не само една част от него. При отразяването на проведената заключителната среща, поставянето на най-ниската възможна оценка не е обусловено от конкретни проверими факти и обстоятелства, а само на общи констатации за неудовлетвореност у оценяващия ръководител от изпълнението на дейността от оценявания служител, напълно неясна е коренната промяна с констатациите, направени на междинната среща.

По изложените съображения касационната инстанция намира за правилен и обоснован извода на АС-Ямбол за допуснати съществени нарушения Наредбата, които се отразяват върху достоверността на поставената оценка неприемливо изпълнение. Процедура за атестация на държавния служител не е спазена, от което следва правилност на изводите на АС-Ямбол за незаконосъобразност на прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДС от страна на органа по назначаването.

Оценяването на служителите преминава през три етапа, като годишната оценка следва да отразява целогодишното изпълнение на заложеното в индивидуалния работен план, по аргумент от чл. 8, ал. 1, чл. 13 и чл. 14 НУРОИСДА, като съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в т. ч. спазване на изискванията за формиране на годишната оценка на изпълнението. В случая съдът е осъществил контрол върху процедурата по оценяването, а не на оценката, която е поставена. Извършил е коректен анализ на релевантните фактически обстоятелства и е достигнал до правилни правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, които се споделят и от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят.

Независимо от това като допълнение към изводите си за допуснати нарушения в процедурата АС-Ямбол е обсъдил и доказателства относно начина на изпълнение на дейността от държавния служител и обективността на оценяването. При този анализ не са допуснати процесуални нарушения при събиране и оценка на доказателствата по делото. Обосновано съдът е мотивирал направените фактически установявания, като го е съпоставил с останалите събрани по делото доказателства и е формирал фактическите си констатации при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Доводите в касационната жалба относно спазването на работното време са напълно неотносими към предмета на спора и липсата на фактически установявания в обжалваното решение относно дейността (присъствие на работното място или на друго място) на Г. М. на точни дати (26.08.2021 г., 30.09.2021 г. и 23.12.2021 г.) не обуславят касационно основание за неговата отмяна, защото при формиране на оценката за дейността на държавния служител не са обсъждани конкретни дати или други негови ангажименти, които възпрепятстват изпълнението на поставените му цели.

По изложените съображения съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна и наведените в нея доводи не обуславят наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което трябва да бъде оставено в сила.

По водене на делото пред настоящата инстанция Г. М. е направила разноски в размер на 600 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени в тежест на бюджета на касационния жалбоподател на основание чл. 143, ал. 1 от АПК като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105/01.06.2022 г., постановено по адм. д. 92/2022 г. по описа на Административен съд-Ямбол.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, гр. София, [улица] да заплати на Г. М., съд. адрес: гр. Ямбол, [улица], адв. А. Д. сумата от 600 (шестстотин) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ