Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 6395 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 год. (РУО на ОПИК), чрез представител по пълномощие - главен експерт с юридическа правоспособност Б. П., против Решение № 3355/18.05.2022 год., постановено по адм. дело № 12309/2021 год. по описа на Административен съд - София-град. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място е оспорен като неправилен изводът на първоинстанционния съд за допуснато от административния орган нарушение на чл. 35 от АПК. Развити са аргументи за неприложимост на посочената разпоредба в производството по издаване на оспорения акт по аргумент на чл. 22, т. 1 от АПК. В подкрепа на тези твърдения касационният жалбоподател е описал процедурата за подбор на проекти BG16RTOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ като е цитирал и практика на Върховния административен съд по сходни дела. На следващо място са изложени твърдения за неправилност на изводите на съда за допустимост на процесното проектно предложение, базирани на заключението от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. В тази връзка е посочено, че същата неправилно е допусната от съдебния състав, тъй като поставените въпроси са изцяло правни - насочени към проверка за спазването на нормативни разпоредби. Развити са доводи, че предпоставките за определяне категорията предприятие по Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП) са регламентирани императивно в същия закон, както и в Условията за кандидатстване по процедурата. Посочено е още, че експертизата не е съобразена с приложимите за определяне категорията предприятие правни норми, а е базирана на ненормативен акт, приет със статистическа цел. Заявено е и твърдение за противоречие между мотивите и диспозитива на съдебното решение с оглед уважената жалба на дружеството-кандидат, същевременно определянето й като неоснователна по същество в мотивите. Касационният жалбоподател оспорва и констатацията на съда, че експертизата по делото е приета без възражения, позовавайки се на протокола от съдебното заседание, проведено на 26.04.2022 г., като счита това за съществено нарушение на съдопроизводствените правила обосноваващо неправилност на съдебния акт. В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски по представен списък.
Ответникът по касационната жалба – „ИНТЕРТЕКС 2000“ АД с [ЕИК], представляван от управителя Р. Т., чрез представител по пълномощие – адв. П. П. от Софийска адвокатска колегия, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, заявява твърдение за процесуална допустимост на касационната жалба, но за неоснователност на същата, поради липса на заявените касационни основания за отмяна. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява твърдение, че в случая не са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Производството пред Административен съд - София-град е образувано по повод жалба, подадена от „ИНТЕРТЕКС 2000“ АД против Решение № РД-11-1484/19.11.2021 г. на РУО на ОПИК, с което на дружеството е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“.
За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган и отговаря на изискванията за форма и съдържание, но при постановяването му е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК и на принципа на истинност, водещо до неговата незаконосъобразност. При формиране на този правен извод, първоинстанционният административен съд е кредитирал изцяло приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена въз основа на представените справки от Националната агенция по приходите (НАП). Позовавайки се на експертизата и доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел за доказано, че средносписъчният състав на служителите на [Фирма 2] за 2018 г. е 37 човека, а за 2019 г. - 34 човека, съответно при съществуващата свързаност - 46, респективно 44 човека за същите години. Приел е, че критериите по чл. 3, ал. 2 от ЗМСП са изпълнени, като са доказани твърденията на дружеството, че е допусната грешка в справките за Националния статистически институт (НСИ). Формиран е извод, че дружеството-кандидат е допустим кандидат по т. 11.1 от Условията за кандидатстване, тъй като отговаря на изискванията за категория малко предприятие съгласно ЗМСП.
В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че в Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022 год. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ), с § 1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 год., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020 год., съгласно § 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно § 73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 год., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 год.
По делото не е спорно, че [Фирма 2] е кандидатствало с проектно предложение в процедура за подбор на проекти „Подкрепа на малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19". Не е спорно също, че съобразно чл. 36, ал. 1 от ЗУСЕФСУ кандидатът е бил надлежно поканен чрез модул „Комуникация с УО“ в ИСУН в срок от 30-календарни дни, считано до 14.10.2021 год. да предостави посочените в поканата доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер. В посочения срок, кандидатът е предоставил чрез системата ИСУН 2020 изисканите му документи. С допълнителна покана от 04.11.2021 год. от дружеството-кандидат са изискани допълнителни разяснения относно липса/наличие на свързаност, справки за обобщените параметри на предприятието, Отчет за приходите и разходите, Счетоводен баланс и Отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд, във формат идентичен на този, в който са подадени в НСИ за последните три приключени последователни финансови години, както и код на икономическата дейност. На 09.11.2021 г. дружеството е представило документи и разяснения. С оспорения административен акт, ръководителят на УО, в резултат на извършена служебна справка на декларираните обстоятелства, е установил, че кандидатът не отговаря на изискването на т. 11. 1. „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване по процедурата, тъй като за последните две финансови години дружеството не е отговаряло на категорията "малко" предприятие.
Редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ се определя от ЗУСЕФСУ. Конкретната процедура чрез подбор на проектни предложения е една от посочените в чл. 25, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2 от ЗУСЕФСУ.
Условията за кандидатстване, включително и Критериите за допустимост, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях кандидатът е бил предварително и надлежно запознат, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължителна като приложение към проектното предложение.
В т. 11.1.3 „Критерии за допустимост на кандидатите" от Условията за кандидатстване е заложено, че допустими по настоящата процедура за подбор на проекти са само кандидати, които отговарят на изискванията за малко предприятие съгласно ЗМСП, за което попълват и представят към проектните предложения Декларация за обстоятелствата по чл. 3 и 4 от ЗМСП (Приложение 10). Категорията предприятие на одобрените кандидати се проверява от УО преди сключване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП).
Параметрите за определяне категорията на кандидата, съобразно чл. 4б, ал. 2 от ЗМСП се отчитат за двете последователни финансови години, в които предприятието превиши или слезе под границите по чл. 3. В случай че данните за последните две приключени финансови години не потвърждават статуса на малко предприятие, се вземат предвид тези за предходните две последователни финансови години, в които предприятието запазва своите параметри по чл. 3 от ЗМСП без промяна.
В т.27.1, подточка I от Условията за кандидатстване е предвидено, че Управляващият орган извършва служебна проверка чрез информационната система за мониторинг на европейски и национални стратегии и регионална политика – МониторСтат (поддържана и управлявана от НСИ) по отношение на Отчет за приходите и разходите и Счетоводен баланс, както и Отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд във формат идентичен на този, в който са подадени към НСИ на кандидата, неговите предприятия-партньори и свързани предприятия за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. – оригинал или заверено копие.
В настоящия случай, в рамките на извършената проверка преди сключване на административния договор за определяне на категорията на кандидата, в качеството му на свързано предприятие с дружествата [Фирма 3] и [Фирма 4], съобразявайки изискванията на чл. 4б, ал. 2 от ЗМСП, РУО е установил, че за 2020 г. кандидатът е с данни за „малко" предприятие (персонал от 37 лица, годишен оборот 2 271 хил. лв. и стойност на активи 1 448 хил. лв.); за 2019 г. данните отговарят на изискванията за категория „средно" предприятие (персонал от 50 лица, годишен оборот 2 097 хил. лв. и стойност на активи 1 346 хил. лв.), а за 2018 г. (персонал от 51 лица, годишен оборот 2 344 хил. лв. и стойност на активи 1 287 хил. лв.) данните на кандидата отговарят също на изискванията за категория „средно" предприятие, установена в чл. 3, ал. 1 от ЗМСП. Формиран е извод, че кандидатът „ИНТЕРТЕКС 2000” АД не отговаря на изискването за бенефициент, посочено в подточка 3) на т. 11.1. „Критерии за допустимост на кандидатите" от Условията, поради което на основание чл. 38, т. 3 (хипотеза първа) от ЗУСЕФСУ е постановен отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Въз основа на гореизложеното и с оглед на представените по делото доказателства касационната инстанция приема за доказани посочените от РУО основания за издаването на оспорения отказ.
Безспорно по делото се установява несъответствие между декларираното от кандидата и данните за средносписъчния персонал в подадените от дружеството отчети и справки в информационната система за мониторинг на европейски и национални стратегии и регионална политика – МониторСтат (поддържана и управлявана от НСИ) и тези представени с жалбата и установени от вещото лице въз основа на справки от НАП.
Дори да се приемат твърденията на ответното дружество, възприети и от първоинстанционния съд, че е налице грешка в данните в НСИ, следва да се посочи, че в конкретната процедура, Условията за кандидатстване не предвиждат възможност за изясняване на декларираните в НСИ данни чрез ревизии, проверки или друг ред, различен от формална проверка през системата МониторСтат. Освен това ръководителят на УО няма качеството на орган по приходите и не разполага с правомощие да извършва проверка на декларираните данни, нито има задължение да указва на кандидатите да отстраняват грешки в тях. Проверката на проектните предложения е строго формална и относима е именно наличната към релевантния момент информация, поддържана от НСИ. В този смисъл не е налице соченото от първоинстанционния съд нарушение на чл. 35 от АПК и принципа на истинност, регламентиран в чл. 7 от АПК, тъй като липсва нормативно задължение за административния орган да установява действителното положение чрез събирането на други доказателства, в какъвто смисъл са мотивите на първоинстанционния съд. С оглед спецификата на процедурата, грешно подадените данни към НСИ безспорно имат негативни последици за кандидата, но с оглед строго формалния характер на правилата, по които се развива производството по подбор на проектни предложения, същите подлежат на стриктно спазване от страните в административното правоотношение, за да се постигне целената бързина и навременност на предоставяната финансова помощ, от една страна, а от друга – доколкото се касае за състезателна процедура, да се гарантира точно приложение на принципите на равно третиране и свободна конкуренция – чл. 29, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУСЕФСУ. Всяко отклонение от поставените с документацията по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ задължителни изисквания поражда предвидените в закона неблагоприятни за кандидата правни последици. Облекченият ред за кандидатстване и разглеждане на проектните предложения по процесната процедура цели своевременно предоставяне на помощта на нуждаещите се правни субекти - по опростени правила, при които редуцирането на критериите и етапите за предоставяне на помощта е оправдано с оглед водещата цел на процедурата да постигне преодоляване на последиците от пандемията.
В съответствие с горното, касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, касационната инстанция следва да постанови друг съдебен акт, с който да отхвърли жалбата на [Фирма 2] като неоснователна.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане, на касатора се дължат разноски в общ размер на 600 лева, от които 400 лв. заплатена държавна такса за касационното производство и по 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3355/18.05.2022 год., постановено по адм. дело № 12309/2021 год. по описа на Административен съд - София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ИНТЕРТЕКС 2000“ АД с [ЕИК] срещу Решение № РД-11-1484/19.11.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 год.
ОСЪЖДА „ИНТЕРТЕКС 2000“ АД с [ЕИК] да заплати на Министерство на иновациите и растежа сумата от 600 (шестстотин) лева, разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
секретар:
Членове:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА