Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: БРАНИМИРА МИТУШ. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 6398 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. А. против решение № 368 от 25.03.2022 г., постановено по адм. д. № 1738/2020 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

О. О. съвет – Варна не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отхвърля жалбата на Д. А. за прогласяване нищожността на решение № 2405-10 по протокол от заседание на Общински съвет Варна на 23, 24 и 30.06.2010 г., с което е одобрен ПУП – ПРЗ на кв. „С. Н. , в частта относно предвидената с плана улица от о. т. 499 до о. т. 500, засягаща собствения й имот УПИ ІІ-244, кв. 60.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обосноваващи неговата нищожност. Приема, че ПУП, е одобрен на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ, като предвидената за отчуждаване част от имота, независимо, че е повече от 25%, не обосновава нищожност на административния акт, а неговата унищожаемост, поради което прави извод, че не са налице допуснати нарушения на материалния закон, които да доведат до нищожност на обжалваното решение на Общински съвет – Варна.

Обжалваното решение е правилно като краен резултат, но не само по изложените в него съображения.

Законосъобразен е изводът на съда, че решението на Общински съвет – Варна е прието от компетентен орган с необходимия кворум и мнозинство. В тази насока са изложени подробни мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липса на волеизявление, което нарушение в случая не е налице. При постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нищожност на същия.

Законосъобразен е и изводът на съда, че не са налице пороци, които да обосноват нищожност на оспореното решение поради противоречие с материалния закон. За да е има такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или актът изцяло да е лишен от законово съдържание, или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито един орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основание за неговата отмяна като унищожаем, но не и за прогласяването му като нищожен. Изводът на съда, че оспорения ПУП е приет на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ е необоснован. Неправилно съдът кредитира заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице се позовава на посоченото правно основание в административния акт и прави извод, че видът на плана като цяло е за неурегулирана територия т. е. първа регулация. Това заключение се опровергава от всички останали по делото доказателства в т. ч. и от приложената обяснителна записка към одобрения ПУП – ПРЗ за кв. „С. Н. , гр. Варна, видно от която е, че през 1936 г. за квартала е разработен регулационен план, които частично е приложен, а през 1990 г. кварталът получава статут на вилна зона. Приложената графична част към плана също не сочи за план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. План по чл. 16, ал. 1 ЗУТ не може да бъде изработен само за един или няколко имота, а за цели територии или устройствени зони (или структурни части от тях), в резултат на което освен индивидуални урегулирани поземлени имоти се обособяват и площи за обекти на публичната собственост. Тези обекти не могат да се разполагат в един или два имота, а в повече, което налага разместването на собственост. На всеки собственик срещу отнетата му собственост в размер на не повече от 25 на сто се предоставя равностоен имот на същото или на друго място, а общината придобива необходимите й площи за изграждане на обектите за зелената система, за социална и техническа инфраструктура без провеждане на отчуждителни процедури. Това става с влизането в сила на плана съгласно чл. 16, ал. 1 и 4 ЗУТ, т. е. той има вещноправно действие. Именно с оглед разместването на собствеността преди одобряването на този план се извършва оценка по реда на чл. 210 ЗУТ на имотите преди и след урегулирането им. В случая освен посоченото в оспореното решение на Общински съвет – Варна, правно основание, по делото не са ангажирани доказателства, сочещи наличието на чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Предмет на оспорване е само уличната регулация от о. т. 499 до о. т. 500, при което част от имота на жалбоподателката следва да се отчужди за улица и не са налице каквито и да било данни за разместване на собственост и приложимост на чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Сгрешеното правно основание за издаване на административния акт не обосновава неговата нищожност. В случая е приет план за регулация и застрояване, при което не е налице законовото ограничение на чл. 16, ал. 1 ЗУТ относно площта, подлежаща на отчуждаване. Но дори и да се предположи, че планът е приет на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ, то с оглед посочените по-горе критерии за нищожност поради нарушаване на материалния закон, то и при наличие на хипотезата на чл. 16 ЗУТ нарушаване на изискването за прехвърлянето на процентна част от площта на имота, определена с плана, но не повече от 25 на сто, не е основание за нищожност на административния акт. Освен това фактът, че не е налице хипотезата на чл. 16 ЗУТ за постановяване на административния акт, не обосновава неговата нищожност, тъй като ПУП с процесното съдържание, който включва и план за застрояване, който не е обжалван и който изменя предходен такъв, видно от графичната част към административния акт, могат да бъдат приети на други посочени в закона основания. Видовете ПУП са регламентирани в чл. 110 ЗУТ, като правилото на чл. 16 ЗУТ, регламентира самостоятелен вид ПУП, който единствено има пряко отчуждително действие. Следователно не е налице порока материална незаконосъобразност, обосноваващ нищожност на оспорения административен акт. Следва да се допълни, че независимо от липсата на правното основание на чл. 16 ЗУТ за приемане на обжалваното решение, то последното е издадено от компетентен орган, тъй като е налице хипотезата на чл. 129, ал. 1 ЗУТ вр. чл. 21, ал. 6 вр. ал. 1 от Закона за общинската собственост (в редакцията им към датата на приемане на решението на Общински съвет – Варна). Ето защо като отхвърля жалбата Административен съд гр. Варна постановява правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Доводите в касационната жалба, че е изтекла давността за изпълнение на новопроектираната улица т. е., че е изтекъл срокът за започване на отчуждителната процедура, са неотносими към действителността на оспореното решение на Общински съвет – Варна, а на това основание законът предвижда ред за изменение на плана.

Твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно не се съобразява с разпоредбите на 6 и 8 ПР ЗУТ, е неоснователно. С влизане в сила на ЗУТ, 6, ал. 2 от Предходните му разпоредби постановява, че действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове се прилагат по досегашния ред ( реда на ЗТСУ-отм.), в 6-месечен срок от деня на влизане в сила на ЗУТ, т. е до 30.09.2001 г., а всички проекти за подробни градоустройствени планове, изработени по правилата на ЗТСУ (отм.) и одобрени до 31.12.2001 г., които влизат в сила по време на действие на ЗУТ, могат да бъдат приложени по досегашния ред (реда на ЗТСУ) в 6-месечен срок от деня на влизането им в сила - 6, ал. 3 и 4 ПР ЗУТ. Разпоредбата на 8, ал.1 ПР ЗУТ регламентира, че след изтичане на сроковете по 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. Следователно, при действието на 8 ПР ЗУТ, границите на поземлените имоти по неприложени дворищнорегулационни планове, одобрени при действието на ЗТСУ (отм.), се установяват не по регулационните линии на неприложения план, а по имотните граници в кадастралната основа на регулационния план. С тези граници поземлените имоти се отразяват в КК и тези имотни граници се имат предвид при изработването на нови или изменения на действащите подробни устройствени планове. Оспореното решение, с което е приет ПУП - ПРЗ е от 30.06.2010 г. при действието на ЗУТ, поради което цитираните норми са неприложими и неотносими.

Позоваването на решение, постановено по адм. д. № 2238/2017 г. по описа на Върховния административен съд, приложено към касационната жалба, е неоснователно, тъй като същото е постановено при различна фактическа обстановка.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 368 от 25.03.2022 г., постановено по адм. д. № 1738/2020 г. по описа на Административен съд гр. Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. М. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ