Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията Р. Й. по административно дело № 6449 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора и управител на „Частно основно Монтесори училище Откривател“ ЕООД, [ЕИК] - А.-М. Й., чрез адвокат Д. Д., против решение № 3103/09.05.2022 г., постановено по адм. д.№ 11166/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска цялостната му отмяна с присъждане на сторените разноски. Намира, че не са били спазени дадените задължителни указания от ВАС по адм. д. № 884/2022 г. да се извърши преценка за правомощията на директора на частното училище и за тези на началника на Регионално управление на образованието (РУО). Последният е оправомощен да издава заповеди съгласно чл. 3, ал. 3 от Правилника за устройството и функциите на регионалните управления на образованието (ПУФРУО), а обжалваният акт е писмо. Твърдят се и допуснати множество процесуални нарушения – необсъждане от АССГ на възраженията му, че не е бил уведомен от органа за започването на производството и е бил лишен от възможност да участва в него. Също, че в писмото било указано да се изпълни задължение по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, които норми съдържат множество задължения, а АССГ недопустимо сам е индивидуализирал, че то е по чл. 32, ал. 2 вр. чл. 31, ал. 1, т. 11 от наредбата. Не било ясно и кой е поводът за началото на производството. Твърдят се липса на мотиви в издадения акт, което е останало необсъдено от АССГ. Възразява се и срещу изводите на първоинстанционния съд, че процесният акт е указание за дължимо поведение, а не предписание. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът - началник на РУО София-град, в представения писмен отговор и проведеното открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт В. К. оспорва касационната жалба и пледира оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски.

Ответникът - П. Н. като майка и законен представител на А. В., представя писмено становище с което иска отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на атакуваното съдебно решение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил писмо с изх.№ РУО1-35903/29.10.2021 г. на началника на РУО София-град, с което директорът на „Частно основно Монтесори училище Откривател“ ЕООД бил уведомен във връзка с писмо вх.№ РУО1-3524/27.10.2021 г., да изпълни задълженията си по чл.31, ал.1 и ал.2 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. и да издаде удостоверение за преместване на А. Н.. Изискано е до 03.11.2021 г. да се изготви доклад за изпълнението, а като приложение е представен документът поставил началото на производството - писмо вх.№ РУО1-3524/27.10.2021 г.

В хода на производството пред първоинстанционния съд са установени следните факти:

С цитираното писмо вх.№ РУО1-3524/27.10.2021г. П. Н. отправила по електронен път искане за съдействие до началника на РУО София-град в което сочи, че дъщеря й А. е записана като ученик в „Частно основно Монтесори училище Откривател“, като не е доволна от обучението. Иска да я запише в друго училище, но е получила отказ да се издаде удостоверение за преместване от първото училище. Към искането приложила електронна кореспонденция с директора на „Частно основно Монтесори училище Откривател“, в която последният посочил, че няма основание да промени позицията си, защото основанието за обучение на детето е сключен договор, който не е прекратен и важи за учебната 2021-2022г. Същият е приложен по преписката. Така сезиран началникът на РУО София-град издал оспореното пред АССГ писмо с изх.№ РУО1-35903/29.10.2021 г. с описаното по-горе съдържание.

Въз основа на приетите по делото доказателства АССГ, съобразявайки се със дадените задължителни указания на ВАС по адм. д.№ 884/2022 г., е обосновал правни изводи, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в пределите на неговите функции, в предписаната от закона форма, като същият и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Установил е, че производството пред органа е започнало по сигнал от родител на ученик в „Частно основно Монтесори училище Откривател“ ЕООД за неиздаване на удостоверение за преместване на детето в друго училище. Отказът бил мотивиран от неуредени договорни отношения между училището и родителя на ученика, който не желаел детето да продължи обучение в частното училище. Прието е, че е налице е смесване на облигационни претенции от страна на директора на училището към родителите на детето, противопоставени на желанието на последните детето да не се обучава в това частно училище, което е и търговско дружество.

Първоинстанционният съд е посочил, че в изпълнение на чл. 32, ал. 2 вр. чл. 31, ал. 1, т. 11 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. директорът на частното училище подписва документите за преместване на учениците. Той действа в условията на обвързана компетентност и не са предвидени изключения от това негово задължение. С отказа си да издаде удостоверение за преместване на детето в друго училище директорът на „Частно основно Монтесори училище Откривател“ ЕООД дискриминационно уврежда интересите на ученика и неговите родители. Цитиран е предвиденият обвързващ за директора на частното училище срок по приложението на чл. 108, ал. 2 от Наредба № 10 от 1.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование - до пет работни дни от получаване на информацията по т. 1 директорът на училището, в което се е обучавал ученикът, издава удостоверение за преместване и го предоставя на директора на приемащото училище заедно с копие на училищния учебен план и копие на личното образователно дело на ученика в първи и втори гимназиален етап. Посочено е, че при това нормативно задължение няма съмнение, че с подаденото от родителя заявление за преместване и при потвърждение на приемането му в друго училище, директорът на училището не може да противопоставя субективната си воля да не изпълнява задължение, независимо какви неуредени финансови отношение съществуват между страните. С оспорваното писмо на началника на РУО София-град не се създават задължения за директора на частното училище различни от тези, които следват пряко от закона, а единствено се следи за интересите на детето, като се указва на директора да извърши изискуемите от закона действия.

Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно.

Редът и условията за преместване на учениците от I до XII клас от неспециализираните държавни, общински и частни училища са уредени в глава Пета от Наредба № 10 от 1.09.2016 г. От своя страна чл. 32, ал. 2 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. предвижда какви са задълженията на директора на частно училище. С препращане към чл. 31, ал. 1, т. 11 от същата наредба е визирано и задължението му да подписва документите за преместване на учениците, като това е скрепено със нормативно установен срок по чл. 108, ал. 2 от Наредба № 10 от 1.09.2016 г.

Както правилно е посочил АССГ, при тази нормативна уредба директорът на „Частно основно Монтесори училище Откривател“ ЕООД не е имал правно основание да отказва и е бил длъжен да издаде удостоверение за преместване на ученика А. Н.. Да изпълни изискуемото от закона поведение му е било указано с процесното писмо с изх.№ РУО1-35903/29.10.2021 г. на началника на РУО София-град, което е в интерес на детето.

Правомощията на началника на РУО са уредени в чл.3, ал.2 от ПУФРУО. Част от тях по в т. 7 включват и упражняването на контрол за спазването на държавните образователни стандарти, на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) и на други нормативни актове в системата на предучилищното и училищното образование от институциите на територията на съответната област. Чл. 7, ал. 3 на ПУФРУО предвижда, че в изпълнение на своите правомощия началникът на РУО издава заповеди. Вярно е, че в оспорения индивидуален административен акт не е изрично посочено, че той представлява заповед издадена на основание чл.7, ал.3 от ПУФРУО, но с него органът е спазил задължението си да извършва контрол по чл.3, ал.2, т 7 от Правилника. Следователно дори и да се приеме, че е налице допуснато известно нарушение на процесуалните правила същото е несъществено, тъй като разликата е формална и с нищо не са нарушени правата на страните. Същото се отнася и за твърдяното неуведомяване на директора на „Частно основно Монтесори училище Откривател“ ЕООД от органа за започването на производството, особено след отмяната на нормата на чл.168, ал.4 от АПК. Нарушението е несъществено, тъй като жалбоподателят е изложил оплакванията си за незаконосъобразност на оспорения акт в жалбата срещу него до съда, като е участвал в процеса включително и с адвокатска защита, поради което същото не води до незаконосъобразност на акта на това формално основание. Той е имал възможност да посочи всички възражения в съдебното производство по обжалване на акта с което е осъществил в пълня мяра правото си на защита.

Не е вярно твърдението на касатора, че в процесното писмо не е индивидуализирано кое задължение по чл.32, ал.1 и ал.2 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. той следва да изпълни. Изрично и много ясно е посочено, че се отнася за задължението да се издаде удостоверение за преместване на ученика, т. е. във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 11 от Наредбата, както правилно е посочил и АССГ. В индивидуалния административен акт не могат да бъдат посочвани всички приложими правни норми. Записват се само пряко прилаганите, а останалите трябва да бъдат съблюдавани правилно от издателя на акта. Така в случая е действал и началникът на РУО София-град, посочвайки нормата на чл.32, ал.1 и ал.2 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. и съблюдавайки тази по чл. 31, ал. 1, т. 11 от същата наредба.

Не може да бъде споделено възражението, че не е ясно кой е поводът за началото на административното производство. С оспореното писмо изрично е посочено, че то е във връзка с писмо вх.№ РУО1-3524/27.10.2021 г., като препис от този документ е бил изпратен на директора на „Частно основно Монтесори училище Откривател“ ЕООД. Следователно касаторът е бил запознат с неговото съдържание, поради което възражението, че не му е бил ясен поводът за началото на производството се възприема като опит за изграждане на защитна теза, който не почива на реално настъпили факти.

Що се отнася до възражението за липса на мотиви в издадения акт следва да се посочи, че съдебната теория и практика приема константно, че неизлагането на мотиви в административния акт е винаги съществен порок и абсолютно основание за неговата отмяна, защото лишава страната от ефективна защита като препятства съдебния контрол за законосъобразност върху акта. Мотивите обаче, не е задължително да са изрично изложени в самия акт. С тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е прието, че не е необходимо излагането на мотивите към административния акт да съвпада с неговото издаване. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта, както и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт, както и да са изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. С посоченото тълкувателно решение се приема още, че мотивите може да се намират и в документ съставен по повод на издадения административен акт, който да се съдържа в преписката или да са изложени от по-горестоящия административен орган при административно обжалване на акта. Така е процедирано и в случая. В процесния акт фактическите и правните основания за издаването му, т. е. мотивите действително са лаконични, но той препраща към приложеното към него писмо вх.№ РУО1-3524/27.10.2021 г. с което се установяват релевантните за случая факти. Становище за мотивираност на издадения административен акт е възприел и АССГ, като изрично го е изложил. Същото се споделя от касационния състав, а възражението на касатора в тази насока е неоснователно.

Не може да бъде възприето възражението на касатора срещу изводите на АССГ, че процесният акт е указание за дължимо поведение, а не предписание, макар същите да имат характер на теоретични разсъждения, без съществена връзка с главния факт – законосъобразност на издадения акт. Касаторът се позовава на чл.264, ал.3 и 5б, ал.3 от Закона за предучилищното и училищното образование. Първата норма е неприложима в случая, защото не се касае за възлагане по реда на чл. 198, ал. 1 от същия закон, а втората разпоредба е обща и се прилага в условията на оперативна самостоятелност, което личи и от цитираната по-горе норма на чл. 7, ал. 3 на ПУФРУО предвиждаща, че в изпълнение на своите правомощия началникът на РУО издава и заповеди.

Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този резултата на делото право на разноски има ответникът по касация, но той не претендира присъждане на такива.

По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3103/09.05.2022 г., постановено по адм. д.№ 11166/2021 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ