Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ЕМИЛИЯ И. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 6453 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" - Варна, в Г. Д. "Фискален контрол" при ЦУ на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу Решение № 766 от 03.06.2022г., постановено по адм. д. № 2703/2021 г. по описа на Административен съд - Варна. С решението е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 193-ФК/29.11.2021г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване за 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б.“а“ от ЗДДС във връзка с чл. 187 ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл.25 ал.1 от Наредба №Н- 18/2006г. на МФ, на търговски обект, стопанисван от „Р. К. 2020“ ЕООД - павилион Лунапарк - каса Виенско колело, находящ се в гр. Варна, Морска гара.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Поддържа се, че при издаване на заповедта са спазени всички административно-производствени правила и че административния орган е мотивирал заповедта, включително в частта относно срока на мярката. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на заповедта с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Ответникът по касационната жалба - „Р. К. 2020“ ЕООД с [ЕИК], с управител И. Ц., чрез процесуалния си представител адв. Х. оспорва касационната жалба в писмено становище. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.
За да издаде оспорената заповед, административният орган е приел, че на 27.11.2021 г. в 13:10 часа при извършена проверка в търговски обект, представляващ павилион Лунапарк - каса Виенско колело, находящ се в гр.Варна, Морска гара, стопанисван от ответника по касационната жалба, е установено извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. При осъществена контролна покупка - качване на виенското колело от двама възрастни при обявена цена от 10 лева на човек са били заплатени 20 лева в брой /2x10 лева/, за които не е издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство (ФУ). Съставен е протокол за извършена проверка сер. АА 0055647 от 27.11.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на материално правната предпоставка, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че актът е немотивиран по отношение продължителността на мярката. Според административният съд продължителността на наложената ПАМ е определена с бланкетни мотиви, които не изпълняват изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивираност на срока на наложената мярка, а така също същите не кореспондират с конкретните фактически констатации, релевантни за определяне продължителността на наложената мярка. В тази връзка е прието, че срокът на мярката не е съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поради което не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. Съдът е приел, че с обжалваната заповед не се постигат нито една от целите заложени в чл. 22 от ЗАНН.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС регламентират налагане на ПАМ при неспазване реда за отчитане при извършване на продажби съобразно изискванията на чл. 118 ЗДДС, които са доразвити в Наредба № Н-18/2006 г. Видно от текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС мярката се налага за срок до 30 дни. Съгласно същия законов текст, относно срока на ПАМ органът преценява каква да е продължителността на мярката, упражнявайки правомощията си при оперативна самостоятелност. Именно поради последното, административният акт, с който се налага ПАМ следва да съдържа мотиви кои особености на конкретния случай се явяват съображения за издаване на акта и продължителността на мярката.
Процесната заповед за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на покупка – качване на виенско колело за двама души на обща стойност 20 лева. Действително в мотивите на заповедта има отделен пасаж, озаглавен "Мотиви относно продължителността на срока", но същите са общи и лишени от конкретика.
Настоящият състав напълно споделя правните съображения на първоинстанционния съд, според които определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката е немотивиран, тъй като са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. Органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката, като не са съобразени характерът на търговията и местоположението на обекта, нито е анализирана посочената в акта разлика между касовата наличност и тази според фискалното устройство.
При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта.
По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на ответника по касация не следва да бъдат присъдени разноски по делото поради липса на доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 766/03.06.2022 г., постановено по адм. д. № 2703/2021 г. по описа на Административен съд - Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
секретар:
Членове:
/п/ Е. И. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА