Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Ж. П. Членове: СВЕТЛАНА БО. А. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Ж. П. по административно дело № 6484 / 2022 г.

А. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 3516/ 26.05.2022г. по адм. дело № 735/2022г. по описа на Административния съд – град София, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Столичната дирекция на вътрешните работи иск за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лева за неимуществени вреди, причинени от задържането за времето от 16.12.2021г. до 17.01.2022г., на два броя табели с регистрационен номер № [рег. номер] на лек автомобил, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено изцяло с постановяването на друго, с което искът да бъде уважен и се присъдят направените разноски.

Столичната дирекция на вътрешните работи е оспорила касационната жалба и е поискала да се отхвърли с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно, тъй като са налице предпоставките за уважаването на иска с присъждане на обезщетение в размер не по-малко от 1000 лева.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на А. Д., с която срещу Столичната дирекция на вътрешните работи е предявен иск за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от състава на дирекцията, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 27.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че на 16.12.2021 г. незаконно били свалени табелите за регистрация на управлявания от А. Д. лек автомобил, които впоследствие незаконно били задържани за срок от един месец. Тъй като бил лишен от възможността да ползва личния си автомобил, ищецът понесъл неимуществени вреди, изразяващи се ограничение в придвижването, социална изолация, разстройство на здравето и на психиката-смущения в съдия, сърцебиене, задух, високо кръвно, притеснения.

По делото е установено, че с акт за установяване на административно нарушение № 664498/16.12.2021г., съставен от младши автоконтрольор при отдел „Пътна полиция“ при Столичната дирекция на вътрешните работи, са установени две административни нарушения - на чл. 44, ал. 2 и на чл. 150 от Закона за движение по пътищата, извършени от А. Д.. В акта е посочено, че в качеството си на водач на моторно превозно средство, лек автомобил с рег. № [рег. номер], лична собственост, на 16.12.2021 г., в град София, А. Д. е предизвикал пътно-транспортно произшествие с насрещно движещ се автомобил, както и че е управлявал автомобила без свидетелство за управление на моторно превозно средство. При съставянето на акта били иззети два броя регистрационни табели на лекия автомобил.

Със заявление №УРИ-433200-131952/17.12.2021г. А. Д. подал възражение срещу акта за установяване на административно нарушение. Към заявлението приложил копие от издадено на негово име от Щата Ню Йорк, Съединени американски щати, свидетелство за управление на моторно превозно средство № 762 312 477, клас DM и поискал да му бъдат върнати табелите с регистрационния номер на автомобила.

Видно от съставения приемо-предавателен протокол, на 17.01.2022 г. полицейски инспектор от отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи предал на А. Д. два броя табели с регистрационен номер № [рег. номер].

На 14.02.2022 г. било издадено наказателно постановление № 21-4332-028101 от началник сектор при Столичната дирекция на вътрешните работи, отдел "Пътна полиция", с което на А. Д. са били наложени административни наказания за извършените от него нарушения на чл.179 ал.2 и чл.177, ал.1,т 2, предл.2 от Закона за движението по пътищата.

Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд приел, че исковата претенция е неоснователна. Съдът посочил, че не били налице незаконосъобразни действия и бездействия, които да са причинили претендираните от ищеца неимуществени вреди, тъй като съгласно чл. 165, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата законосъобразно, при констатираната липса на свидетелство за управление на моторно превозно средство у водача, установено с акта за установяване на административно нарушение от 16.12.2021г., били свалени регистрационните табели на автомобила. Съдът приел, че с подаденото възражение за ищеца възникнало правото да получи обратно иззетите регистрационни табели, но той следвало да се яви лично, което направил на 17.01.2022г. Не били събрани доказателства, че длъжностно лице от състава на Столичната дирекция на вътрешните работи отказало да върне регистрационните табели при подаването на възражението. По тези съображения административният съд отхвърлил предявения иск със законните последици.

Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати сочените в касационната жалба отменителни основания.

Постановеното решение е правилно по резултат, макар първоинстанционният съд да не е формирал изводите си съобразно приложимите правни норми. Съдът направил законосъобразна преценка, че по делото не са установени елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при наличието на които възниква правото на обезщетение на увреденото лице.

Със съставения на 16.12.2021 акт служители на Столичната дирекция на вътрешните работи констатирали извършени от А. Д. две административни нарушения - на чл.44, ал.2 ЗДвП, който задължава водача, чиято пътна лента е заета поради препятствие или стеснение на платното да намали скоростта или за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, и на чл. 150 ЗДвП, според който всяко пътно превозно средство трябва да се управлява от правоспособен водач.

Срещу водача е било образувано административнонаказателно производство. Съгласно чл.44, ал.1 ЗАНН след съставянето на акта за установяване на административно нарушение, в 7-дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно. В 14-дневен срок от връчването на акта той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката.

А. Д. направил писмено възражение срещу съставения акт за установяване на административно нарушение, прилагайки свидетелството си за правоуправление като доказателство, че не е извършил нарушение по чл.150 ЗДвП. Представянето на свидетелството на 17.12.2022 г., на което ищецът се позовава, за да претендира незаконно бездействие от служители на Столичната дирекция на вътрешните работи, обаче не означава, че лицето не е извършило административно нарушение, както и че искането му за връщане на табелите за регистрация на лекия автомобил следва да бъде незабавно уважено. Административнонаказващият орган е длъжен да се произнесе в месечен срок от изпращането на административната преписка, като направи преценка на установените факти и събраните доказателства, с оглед на което да установи факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, както и наличието на основания за прекратяване на производството..

Съгласно чл.165, ал.2 ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство, имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.

Чрез отнемането на табелите с регистрационния номер на автомобила се изпълнява принудителната административна мярка "временно прекратяване на регистрацията", която се прилага в случаите по глава шеста от Закона за движението по пътищата (чл.18б, ал.1, т.9 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях). Съгласно чл.171,т.2а, буква "а" ЗДвП регистрацията на пътното превозно средство се прекратява при управлението на моторно превозно средство от водач без свидетелство за правоуправление. В случаите на чл.171, т.2а ЗДвП табелите с регистрационния номер се изземват със съставянето на акта за установяване на административно нарушение (чл.172, ал.4 ЗДвП). С оглед тези предписания следва да се сподели направения от административния съд извод, че действията по отнемане на табелите с регистрационния номер на управлявания от А. Д. са правомерни.

Не е налице и твърдяното от ищеца незаконно бездействие за връщането на табелите с регистрационния номер. Ответната страна е представила справка за пътуване на лице, български гражданин, изпълнена на 14.01.2022 г., петък, от която е видно, че А. Д. неколкократно е влизал и излизал от страната. Последното му влизане е на 3.11.2021 г., с оглед на което, що се отнася до издаденото му в Съединените американски щати свидетелство за правоуправление, приложение намира чл.162 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Р. Б. с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от К. Ш. в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Тази констатация обаче не обоснова извод, че не е извършено нарушение на чл.150 ЗДвП. Ищецът не твърди, че не е извършил нарушенията, посочени в съставения акт от 16.12.2021 г., а и не е представил и решение на съд, с което съставеното му наказателно постановление е било отменено.

От значение е обстоятелството, че наказателното постановление е издадено на 14.02.2022 г., а табелите с регистрационния номер са върнати на А. Д. на 17.01.2022 г., понеделник, веднага след получаването на справката относно датата на влизането му в страната, макар към този момент административнонаказателното производство още да не е приключило.

Вярно е, както възразява касационният жалбоподател, че не е била издадена заповед за налагане на принудителната административна мярка в съответствие с чл.172, ал.1 ЗДвП, но този факт не обуславя причинно-следствена връзка с твърдения от жалбоподателя вредоносен резултат-лишаване от ползването на лекия автомобил и настъпването на морални вреди. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП принудителната административна мярка "временно прекратяване на регистрацията" се налага за срок от шест месеца до една година, което означава, че ако заповедта беше издадена, А. Д. не би получил табелите с регистрационния номер на автомобила на 17.01.2022г.

Съгласно чл.21, ал.7 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях не се допуска възстановяване на регистрацията на превозно средство, когато тя е прекратена на основание чл. 18, т. 2 във връзка с чл. 18б, ал. 1, т. 9 до изтичане срока на наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а ЗДвП. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка, което означава, че нарушителят следва да изчака приключването на административното/съдебното производство.

Съгласно чл.18б, ал.9 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. след получаване на табели с регистрационен номер в отдел/сектор "Пътна полиция" при съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи се предприема монтаж на табелите с регистрационен номер в случаите на отмяна на наказателното постановление или на заповедта за налагане на принудителната административна мярка.

При липсата на основание за присъждане на обезщетение за вреди не следва да се разглеждат оплакванията на касационния жалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение при преценката на свидетелските показания относно понесените от него неимуществени вреди.

Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3516/26.05.2022г. по адм. дело № 735/2022г. по описа на Административния съд -град София.

ОСЪЖДА А. Д., [ЕГН], да заплати на Столичната дирекция на вътрешните работи разноски в размер на 200 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ АГЛИКА АДАМОВА