Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: В. Г. Членове: ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Г. К. по административно дело № 6508 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), чрез пълномощника му адв. М. Г., против Решение № 638 от 12.05.2022 г., постановено по адм. дело № 388/2022 г. на Административен съд - Бургас, 20 състав, с което е отменена негова заповед № ЧР-39 от 24.02.2022 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на С. К. за длъжността "главен секретар" в ИАРА.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че в нарушение на нормата на чл. 108 от ЗДСл, съдът е приел, че оспорената заповед не е мотивирана. Сочи се, че е налице основанието за съкращение на посочената длъжност, тъй като преценката дали да бъде съкратена длъжността е в оперативната самостоятелност на административния орган, независимо че същата е предвидена в Устройствения правилник на ИАРА. В прерогативите на изпълнителния директор е да прецени дали да бъде запазена или не. Твърди се, че не е доказано от жалбоподателя, че процесната длъжност продължава да съществува и е заета от друго лице. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде потвърдена оспорената заповед. Претендират се разноски за производството.

Ответникът - С. К., в писмен отговор, чрез пълномощника си адв. П. В., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно, тъй като оспорената заповед е издадена без правно основание - процесната длъжност продължава да съществува и като нормативна позиция и като система от функции, задачи и задължения, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за касационното производство - адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, Поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол в производството пред Административен съд - Бургас е Заповед № ЧР - 39/24.02.2022 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на С. К., за длъжността "главен секретар" в ИАРА, категория ръководители в администрацията, с ранг ІII старши, считано от 25.02.2022 г.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил е установил вярно и точно фактите по спора. Приел е за установено, че със заповед № 7/29.01.2018 г. на изпълнителния директор на ИАРА, издадена на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в изпълнение на влязло в сила решение № 2000/24.11.2017 г. по адм. дело № 730/2017 г. на Административен съд - Бургас, Костадинов е възстановен на длъжността "главен секретар", ръководно ниво 3, ранг IV старши в ИАРА, считано от 01.02.2018 г. С процесната заповед на изпълнителния директор на ИАРА, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "главен секретар" в ИАРА, категория ръководители в администрацията, с ранг: ІII старши, считано от 25.02.2022 г. Със заповед № РД-376/07.12.2021 г. и заповед № РД-96/25.02.2022 г. издадени от изпълнителния директор на ИАРА са утвърдени длъжностни разписания и поименното разписание на длъжностите на ИАРА, като видно от последното длъжността "главен секретар" съществува, като е обявена за вакантна.

При тези данни от фактическа страна, от правна първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Освен това, заповедта е издадена без в нея да са изложени в пълен обем фактическите основания, които я обосноват, тъй като в нарушение на чл. 35 от АПК административният орган не е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения на случая и не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към спора, с което е нарушил основен принцип в административното производство, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК. Не са съобразени действащи длъжностни разписания, въз основа на които да се установи дали действително е налице съкращаване на процесната длъжност, което съставлява нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК.

По отношение противоречието на заповедта с материалния закон, съдът е посочил, че към датата на издаването й, заеманата от жалбоподателя длъжност "главен секретар" в ИАРА е съществувала в щатното разписание на агенцията, за нея е проведен конкурс и на длъжността е назначен М. З., със заповед № ЧР-53/07.03.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ИАРА. По тези съображения, съдът е постановил оспорения понастоящем резултат - отменил е оспорената заповед като незаконосъобразна.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен правен резултат, при следната корекция на мотивите.

Несъобразен с изискванията на ЗДСл е изводът на съда, че заповедта не е мотивирана и е издадена при съществени нарушения на административно производствените правила.

В нормата на чл. 108 от ЗДСл изчерпателно са изброени реквизитите, които следва да съдържа заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - правното основание за прекратяване на правоотношението, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Цитираната норма е специална по отношение изискванията на чл. 59 от АПК, които изисквания са нарушени според първоинстанционния съд, като трайната практика на ВАС, непротиворечиво приема, че не е налице изискване за излагане на фактически основания за издаване на заповедта за съкращение. а посочване само на правните такива, което в случая е спазено. Посоченото е свързано с оперативната самостоятелност на орана по назначаване при вземане на решение за промяна в организацията на работата, намираща израз и в промяна на длъжностното разписание. В тази връзка не е налице и нарушение на нормите на чл. 35 и 36 от АПК, тъй като релевантните факти в рамките на административното производство са изяснени. Не е налице приетото нарушение на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Обосновани и съобразени с материалния закон са изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен.

Не са налице изискуемите в кумулация основания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица и 2. длъжността да не съществува като системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика.

В случая категорично е установено по делото, че длъжността продължава да съществува в Устройствения правилник на ИАРА, (чл. 10), като същата продължава да съществува и в длъжностното разписание, утвърдено със заповед № РД-96/25.02.2022 г. издадена от изпълнителния директор на ИАРА, утвърдено и действащо към момента на издаване на оспорената заповед. Длъжността е запазена и като система от функции, задължения и изисквания, което е в съответствие с нормата на чл. 8, ал. 1 от Закона за администрацията, съответно чл. 10 от Устройствения правилник и приложението към чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на ИАРА. Длъжността е нормативно предвидена, поради което е неоснователно възражението в касационната жалба, че преценката дали да бъде запазена или не е в прерогативите на изпълнителния директор, която преценка не подлежи на контрол. Длъжността като система от функции е продължила да съществува, като веднага след прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя е назначено друго лице, което временно да я изпълнява, което е индиция за необходимостта от същата длъжност, която е ключова за организиране на дейността на администрацията в административната структура.

Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че не е доказано твърдението на жалбоподателя, че процесната длъжност продължава да съществува и е заета от друго лице. Видно от представените пред първоинстанционния съд доказателства и тези, представени в касационното производство, се потвърждава приетото от решаващия съд, че длъжността не само продължава да съществува, но за заемането й е обявен конкурс, който е приключил и спечелилото конкурса лице е назначено. Посоченото правилно първоинстанционният съд е приел, че обосновава извод за незаконосъобразност на заповедта на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Не са налице основания за съкращение на процесната длъжност, заповедта правилно е отменена, съответно решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение за един адвокат, действително заплатени, възлизащи на 800 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 21.10.2022 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 638 от 12.05.2022 г., постановено по адм. дело № 388/2022 г. на Административен съд - Бургас, 20 състав.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на С. К. [ЕГН] от гр. Бургас сумата от 800 (осемстотин) лева, направени разноски за касационното производство за адвокатски хонорар.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Г. К. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА