Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя Г. Г. по административно дело № 6502 / 2022 г.
Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на РЗОК Плевен чрез пълномощник главен юрисконсулт против Решение № 242 от 27.05.2022г. на Административен съд Плевен по адм. дело № 989/2021г.
С него се отменя по жалба на ДИАГНОСТИЧНО КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР III ПЛЕВЕН ЕООД Заповед № РД-08-2267/10.12.2021г. на директора на Районна здравно осигурителна каса /РЗОК/ - Плевен.
Поддържат се доводи, че решението е неправилно, като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Жалбата се поддържа и по съображения изложени в писмена защита.
Ответникът, ДИАГНОСТИЧНО КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР III Плевен ЕООД чрез процесуален представител адвокат Иванов взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на на жалбата.
Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед № РД-08-2267/10.12.2021г. на Директора на РЗОК Плевен. С нея се прекратява частично индивидуален договор от 17.02.2020г. за оказване на СИМП, сключен с жалбоподателя, за изпълнител д-р М. Н.-специалист по физикална и рехабилитационна медицина и пакет "Физикална и рехабилитационна медицина" както и за изпълнител д-р М. М.-специалист по "Очни болести". Мотивите са свързани с констатации от извършена проверка по документи на дейността на лечебното заведение във връзка с отчетена специализирана извънболнична медицинска помощ на здравно осигурено лице по пакети по време на болничен престой за периода от 1.04.2021г. до 30.06.2021г. При констатирани нарушения, изразяващи се в отчитане на не извършена дейност на основание чл. 421, ал.1, б. "а" от НРД за медицински дейности за 2020-2022г. е наложена санкцията частично прекратяване на договора.
При оспорване на заповедта от фактическа и правна страна е поискано отмяната й като незаконосъобразна.
Административният съд е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по делото е приел за установено, че констатираните в заповедта нарушения са несъставомерни от фактическа и правна страна и не налагат като последица налагането на санкцията "прекратяване на договора".
Изложените са подробни мотиви във връзка с оценката на доказателствата във връзка едни с други и е изведен правен извод за незаконосъобразност на заповедта, поради което тя е отменена изцяло.
Решението е правилно като краен резултата, но не с мотивите, изложени към него.
Видно от приложената заповед същата съдържа мотиви за констатирани нарушения, които административният орган установил от анкетни карти, изпратени до здравно осигурени лица и върнати и приложени към преписката. Заповедта изрично се позовава на данните от анкетните карти с отговорите в които са формирани изводите от фактическа страна.
Така издадена заповедта е административен акт в проведено санкционно производство. За санкционните производства са характерни принципите за всички санкционни производства, а именно, че нарушение е само това деяние, което е предвидено в материална норма, налага се това наказание, което е предвидено в закона и нарушението се установява по реда и способите, предвидени в закона, общ или специален. Наред с това санкционните норми не могат да се тълкуват разширително и в тези производства е засилена защитата на страните, които трябва да имат гарантиран достъп до доказателствата и действията на наказващия орган с оглед осигуряване в пълен обем процесуалните гаранции за защита на правата и интересите им. В случая са нарушени общите правила по АПК за провеждане на административното производство - чл. 34 и сл. от АПК. Административният орган следва да осигури участието на страните в производството да вземат становища по доказателствата, които се събират служебно от органа-чл. 36 АПК. Следва да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на страните. Събирането на докозателствата е уредено в чл. 46 АПК, като определението за доказателства е дадено в чл. 37 АПК. Доказателствените средства са посочени в чл. 39 АПК, като не се допускат доказателства, които не са събрани или изготвени по реда, предвиден в този кодекс, или по реда предвиден в специални закони. В чл. 40, чл. 41, чл. 43, чл. 44 чл. 45 АПК са посочени различни способи и доказателства. От неучастващи в производството лица могат да се изискват сведения за факти и обстоятелства, когато те не могат да бъдат установени по друг начин. Сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. Когато лицето не може да ги даде писмено се призовава да ги даде устно пред органа, те се записват и подписват от лицето и органа. Административният орган в тези случаи пояснява, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. Съгласно чл. 44, ал. 5 АПК страните в производството имат право на достъп до дадените по реда ал. 2 и 3 сведения.
Цитираната уредба не съдържа като способ събиране на данни и доказването на факти и обстоятелства от не участващи в производството лица под формата на анкетна карта, както е постъпено в конкретния случай.
Свободната интерпретация на въпросите в анкетната карта и отговорите, не ангажирани по никакъв начин с провежданото административно производство не могат да служат за установяване на фактите от фактическия състав на сочените в заповедта нарушения. Позоваването на анкетни карти в санкционното административно производство не може по никакъв начин да подкрепи изводите от фактическа и правна страна на органа по отношение на констатациите, има ли извършено нарушение, в какво се изразява и индивидуализация при налагане на санкция. Обвинението в извършване на нарушение следва да е фактически и юридически формулирано, което изискване в случая не е постигнато, тъй като не установява да е извършено такова с предвидените и допустими доказателствени средства и доказателства, съгласно уредбата в АПК. Това установяване не може да бъде извършено, респективно допълнено в съдебната фаза на административния процес. Равнопоставеността на страните следва да бъде гарантирана от началото на административното производство, при спазване на всички правила и принципи за провеждането му.
При тези констатации обжалваното решение е правилно като краен резултат, че издадената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменено. За мотиви на решението следва да се считат настоящите за оставянето му в сила.
При този изход на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1320 лева, възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 242 от 27.05.2022г. на Административен съд Плевен по адм. дело № 989/2021г.
ОСЪЖДА НА ОСНОВАНИЕ 1, т. 6 от ДР на АПК да заплати в полза на ДИАГНОСТИЧНО КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР III Плевен ЕООД сумата от 1320/хиляда триста и двадесет/ лева, представляващи разноски, възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА