Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Д. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Е. М. по административно дело № 6499/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. К. от гр. София против решение № 2300 от 07.04.2022 г., постановено по адм. дело № 9836/2021 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлено оспорването му срещу Заповед № РД09 -1810 от 01.09.2021г.,издадена от министъра на образованието и науката, с която е отменен акт на ректора на Университета по архитектура, строителство и геодезия – София, за преназначаване № 238/18.12.2018г. към трудов договор № 225/ 07.02.1994г. на д-р а.. В. К. от длъжност „асистент“ на академична длъжност- „главен асистент“, в катедра „История и теория на архитектурата“.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и вместо него да бъде друго по същество, с което се отмени оспорената заповед. Претендират присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – министърът на образованието и науката, чрез пълномощника си юрк. С., в писмено становище по същество оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът -Университета по архитектура, строителство и геодезия/УАСГ/ -редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

Ответникът – Доц. д-р а.. Т. Ц. от гр. София оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - София град е сочената заповед на министъра на образованието и науката, с която е отменен акт на ректора на УАСГ – София, за преназначаване № 238/18.12.2018г. към трудов договор № 225/ 07.02.1994г. на д-р а.. В. К. от длъжност „асистент“ на академична длъжност- „главен асистент“, в катедра „История и теория на архитектурата“.

Съдът е обсъдил доказателствата по делото и вярно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите установявания не се спори понастоящем. Безспорно е установено, че с допълнително споразумение № 283 от 18.12.2018г. към трудов договор от 07.02.1994г. жалбоподателят е преназначен от длъжността „асистент“ на длъжността „главен асистент“ в катедра „История и теория на архитектурата „ във Факултета по архитектура на УАСГ.

Преназначаването е въз основа на приключил конкурс за главни асистенти в професионално направление 5.7 „Архитектура, строителство и геодезия“ по дисциплините „Основи на архитектурното строителство и основи на паркоустройството и ландшафтната архитектура и изобразителните средства“ за нуждите на катедра „История и теория на архитектурата“ към Факултета по архитектура на УАСГ.

Кашукеев е допуснат и участвал в конкурсната процедура въз основа на образователна и научна степен „доктор“, придобита в Строителния факултет на УАСГ по научната специалност „Организация и управление на производството/строителството/“.

В хода на конкурсната процедура заинтересованата страна – доц. Т. Ц., преподавател в катедрата с обявения конкурс е подал сигнал до Комисията по академична етика към МОН за нарушение на конкурсната процедура, изразяващо се в допускане на двама кандидати/единият Кашукеев/ без да притежават изискуемата образователна и научна степен „доктор“, съответстваща на конкурса.

С доклад на комисията от 15.01.2019 г. е прието, че кандидатите не притежават съответния ценз за участие в конкурса.

След преназначаването на Кашукеев на длъжността „главен асистент“ , Т. Ц. отново сезирал сочената етична комисия, която приела нов доклад сочещ нарушение на чл.18,ал.1 от Закона за развитие на академичния състав в Р. Б. ЗРАСРБ/.

С влезли в сила съдебни актове, подробно описани, министъра на образованието и науката е задължен да разгледа сигнала на Цигов по реда на чл.32,ал.10 от ЗРАСРБ.

В хода на тази процедура министъра на МОН издал оспорената заповед.

При тази фактическа установеност първоинстанционния съд приема, че оспореният административен акт е законосъобразен - издаден в предписаната форма, при спазване на производствените правила и правилно прилагане на материалния закон.

Така постановеното решение на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно.

Правилно решаващия съд е приел, че производството пред административния орган е проведено и съобразено с дадените задължителни указания на съда.

Обосновано първоинстанционния съд приема, че основният спор се свежда до правилното прилагане на материалния закон - чл.18,ал.1 ЗРАСРБ.

Изводите на АССГ по тълкуването и прилагането на материалния закон са логични, последователни и правилни, поради което изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че административния орган и съда стеснително и буквално тълкуват и прилагат нормата на чл. 18,ал.1 ЗРАСРБ.

В случая се касае за държавно регулирана професия по специалността „архитектура“, поради което законовото изискване е притежаване на образователна и научна степен „доктор“ именно от тази специалност, а не от сходните специалности, придобити в друг факултет/ Строителен/ в същото учебно заведение.

С оглед изхода на спора и направеното искане касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната страна Т. Ц. направените по делото разноски за тази инстанция, в размер на 500 лева, възнаграждение за един адвокат.

По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2300 от 07.04.2022 г., постановено по адм. дело № 9836/2021 г. на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА В. К. да заплати на Т. Ц. от гр. София сумата 500/ петстотин/ лева разноски за тази инстанция.

Решението не подлежи на обжалване

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ДОБРЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ