Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 6564 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Отдел „Оперативни дейности“ (О„ОП“) - Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез гл. юрисконсулт П. Н., срещу Решение № 822 от 17.06.2022 г., постановено по адм. д. № 845 по описа на Административен съд – Варна (АС – Варна) за 2022 г. С него е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 13-ФК от 31.01.2022 г., издадена от настоящия касационен жалбоподател.

В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в оспорената заповед са изложени всички фактически и правни основания послужили за издаването й, както и, че наложеният 14-дневен срок на действие на мярката е обоснован. Касационният жалбоподател обръща внимание, че за нарушението, за което е издадена процесната ПАМ е издадено и Наказателно постановление (НП) № 635114-F 641554 от 12.05.2022 г., във връзка с което е извършено доброволно плащане. По съображения, че обществената опасност не е достатъчно висока и наложената ПАМ се явява несъразмерна, които първоинстанционният съд е изложил в решението си, релевира довод, че съдът следвало да намали срока на запечатване, а не изцяло да отменя ЗНПАМ. Позовава се в тази връзка на съдебна практика. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът – „Р. Ф. ООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била ЗНПАМ № 13-ФК от 31.01.2022 г., издадена от началника на О „ОП“ – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на „Р. Ф. ООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – Бар „Хей“, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от „Р. Ф. ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна, че оспорената ЗНПАМ е издадена във връзка с извършена на 21.01.2022 г., в 12,15 ч. проверка на търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – – Бар „Хей“, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от „Р. Ф. ООД. Проверката е по сигнал, съгласно който на 26.12.2021 г. в 18,29 ч. в обекта е осъществена продажба на клиент на 1 брой бира Загорка ретро – 3,99 лв; 1 брой горещ шоколад – 4,79 лв.; 1 брой Кока кола продукти 250 мл. – 2,49 лв.; 1 брой бира Старобърно – 4,49 лв., на обща стойност на покупката – 15,76 лв. За покупката е издадена сметка № 67014; маса 600; салон Градина; лице, извършило обслужването – С.; с посочен софтуер, но не е издаден и връчен фискален касов бон. Съдът взел предвид констатациите, че в обекта има регистрирани и въведени в експлоатация 3 фискални устройства (ФУ) и 2 нефискални принтери, както и това, че са изведени 3 контролни ленти на електронен носител (КЛЕН) от 26.12.2021 г. от 16,00 ч. до 21,00 ч., от които не се установява регистрирана продажба в общ размер на 15,76 лв., извършена на 26.12.2021 г. в 18,29 ч. Отчел е, че за посочените факти са съставени 2 протокола за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0058343 от 21.01.2022 г. и сер. АА № 0058344 от 28.01.2022 г.

Въз основа на така установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че оспорената ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на процесуалния ред, но в противоречие с материалния закон и с неговата цел. За да отмени заповедта, съдът изложил съображения, че от събраните доказателства не се установява извършването на административно нарушение по чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите (Наредба Н-18/13.12.2006 г.) - неиздаване на фискална касова бележка за конкретна продажба. Направил извод, че административният орган не е установил правилно фактите, във връзка с които е наложил ПАМ. Що се отнася до противоречието на ЗНПАМ с целта на закона като самостоятелно основание за нейната отмяна, първоинстанционният съд счел, че при определяне на срока на мярката не са изложени конкретни мотиви, които да обосноват налагането й за срок от 14 дни, поради което направил извод, че не е съобразен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. Според съда мотивите в тази насока са бланкетни и абстрактни, тъй като липсва съпоставимост с тежестта на конкретното нарушение и последиците от него. При индивидуализиране на мярката не била обоснована търговската дейност на процесния обект, неговото местоположение, какви по размер са оборотите и печалбите от дейността му, разходите във връзка с нея и други фактори, които са от значение. Не били съобразени и възможностите на дружеството да продължи да осъществява дейност след изпълнение на мярката. От изложените в акта мотиви не ставало ясно как е определен срокът на мярката, кои обстоятелства са от значение, както и каква е тяхната тежест. Не било посочено и как именно в рамките на срока от 14 дни търговецът ще въведе съответната организация на работа за отчитане на дейността си. Освен горното, първоинстанционният съд е приел, че ЗНПАМ се явява постановена преждевременно, тъй като нямало данни за издадено НП и затова също е в противоречие с целта на закона. Отделно от горното, съдът приел, че мярката по характера и последиците си се явява второ наказание за търговеца, в противоречие е с Конституцията на Р. Б. и с разпоредбите по Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. По тези съображения съдът формирал краен извод, че запечатването на обекта за посочения срок не изпълнява целите по чл. 22 от Закона за нарушенията и наказанията (ЗАНН).

Решението е валидно, допустимо и правилно по резултата си при съобразяване на следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, приложима към казуса, ПАМ „запечатване на обект за срок до 30 дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. По предписанието на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта.

Констатираното в случая нарушение е документирано с 2 ПИП. Съгласно съдържанието на протоколите в хода на извършената проверка в проверявания търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., не регистрира и отчита всяка продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведените в експлоатация в обекта ФУ, с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., във връзка с чл. 118 ЗДДС. Безспорно неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаването на фискален бон е основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. При констатирано неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., административният орган е задължен да наложи ПАМ при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да я наложи или не.

Спорът между страните касае правилността на изводите на първоинстанционния съд относно несъответствието на наложената ПАМ с материалния закон и с целта на закона.

При установеното по делото въз основа на приетите доказателства, неправилно първоинстанционният съд е приел, че ЗНПАМ е „преждевременно издадена“. Въпреки това, крайните му изводи за нейната незаконосъобразност са правилни. Обоснована на съдържанието на заповедта е преценката на съда, че същата се явява издадена в нарушение на материалния закон и целта на закона поради немотивиране в необходимата степен на решението на административния орган за прилагане на ПАМ за срок от 14 дни. В този смисъл правилни и направени при липсата на релевираните касационни основания са изводите на състава на АС – Варна за нейната отмяна.

При определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение. Избраният от издателя на акта срок на мярката следва да е съобразен с тежестта на констатираното нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН.

В случая срокът на продължителност на процесната ПАМ е 14 дни. Изложените в заповедта мотиви за продължителността на срока, съобразени от първоинстанционния съд при проверката по чл. 169 АПК, касаят: тежестта на извършеното нарушение, а именно неотчетената продажба и последиците от същата; местоположението на обекта; реализираните в обекта обороти и печалби; липсата на непогасени публични задължения от търговеца.

Правилно АС – Варна е съобразил, че формулираните от административния орган съображения във връзка със срока на наложената ПАМ, не съставляват същински мотиви, които да обосноват необходимостта от определянето на този срок. Следва да бъде споделено становището на съда, че от изложеното в заповедта не се установява на основание кои конкретни обстоятелства органът е взел решението за определяне на срок от 14 дни на ПАМ. Мотивите в заповедта по отношение на срока, не съдържат конкретика. Общото им, декларативно формулиране без да е направена връзката между предпоставките за налагане на ПАМ и конкретните установени факти и обстоятелства, е равнозначно на липса на мотиви. Наред с това, изложените в обжалваното решение мотиви, че оспорената заповед не съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК се споделят от настоящия съдебен състав. Тя е издадена без да се извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като с установения необосновано висок размер на срока от 14 дни за налагането й, се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се предприема.

В този смисъл неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че налагането на ПАМ и срокът от 14 дни, за който тя е предприета, е законосъобразно. Изложените в касационната жалба съображения за издаденото на „Р. Ф. ООД НП, по което ответникът по касация е извършил плащане, са неотносими към преценката, която прави настоящият съд, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Следва да се посочи и това, че съображенията на първоинстанционния съд за преждевременно налагане на ПАМ не се споделят. Тези изводи са неправилни, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От доказателствата по делото се установява извършването на нарушението, за което впоследствие е издадено влязлото в сила НП. В тази насока съдът е следвало да вземе предвид, че извършването на нарушението е документирано с протоколи за проверка, които са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и съдържанието им не е оспорено, респективно – опровергано.

Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение, с което е отменена оспорената ЗНПАМ се явява правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 822 от 17.06.2022 г., постановено по адм. д. № 845 по описа на Административен съд – Варна за 2022 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА