Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Г. Членове: Л. П. . при секретар С. М. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 6559 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Българска народна банка (БНБ), чрез процесуален представител Н. Д. против решение № 3000/03.05.2022 г., постановено по адм. д. № 6664/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), в частта, с която БНБ е осъдена да заплати на О. К. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5624,38 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за частична основателност на претенцията и се иска решението в оспорената част да бъде отменено. Претендират се разноски. В настоящото производство касаторът редовно призован се представлява от юрк. С..

Ответникът – О. К., чрез адв. Ч., счита касационната жалба за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. В настоящото производство ответникът редовно призован се представлява от адв. Ч.. Претендира разноски само в писмената защита по съществото на спора. В съдебно заседание не прави такова искане. Не представя доказателства за направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението, в оспорваната част.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на оспорваната част на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваната част на решението е неблагоприятна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по предявения от О. К. иск срещу БНБ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 8627, 97 лева за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., за забавено изплащане на гарантираните вземания от 196 000 лева, представляващи гарантирания размер на депозит в „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност). Твърдените вреди били вследствие на неправомерно бездействие на БНБ да изпълни задължения, произтичащи от приложимото с директен ефект право на ЕС в областта на изплащане на гарантирани депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г.

Първоинстанционният съд осъдил БНБ да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624, 38 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД /в несъстоятелност/ в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. В останалата част над уважения до пълния предявен размер от 8627, 97 лева и за периода извън 26.07.2014 г.-05.11.2014 г., исковата претенция е отхвърлена. В тази си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Административният съд приел, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е поставила КТБ АД /в несъстоятелност/ под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност за срок от 3 месеца, назначени са квестори, спряно е изпълнението на всички задължения от банката, ограничена е нейната дейност, като й е забранено да извършва всички дейности съгласно банковия й лиценз, отстранени са от длъжност членовете на Управителния и Надзорния съвет и са лишени от право на глас акционерите, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас.

Посочил, че предвид решението по дело С-571/16 на СЕС разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Според съда срокът от 5 работни дни, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение.

В първоинстанционното производство е приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза.

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че Кунев е бил титуляр на три договора за депозити в КТБ АД, които към 20.06.2014 г. са били действащи. В подлежащата на изплащане сума в размер на 196 000 лв. към Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) се включват и начислените лихви към датата на решението на БНБ по чл.23, ал.1 от ЗГВБ. Остатъкът от вземането на ищеца, в размер на 990 637, 40 лв., е включен в списъка по чл. 66, ал.7, т.3 от Закона за банковата несъстоятелност на приетите от синдика на КТБ АД /в несъстоятелност/ вземания, след изплащане на гарантираната по закон сума в размер на 196 000 лв. и включен в съответните частични сметки за разпределение между кредиторите на банката.

На 20.06.2014 г., с писмо вх. № 4098 в БНБ било получено писмено уведомление от ръководството на КТБ АД за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. Направено е искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ АД уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции, КТБ АД била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас.

С Решение № 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Всичко изложено до тук довело до издаване на Решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, с което бил отнет лиценза на КТБ АД.

След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на КТБ АД Управителният съвет на Фонда с Решение № 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г.

При постановяване на решението си административният съд се е съобразил с разпоредбите на Директива 94/19/ЕО и приложимите й норми, тълкувани в решение по дело С-571/2016, като е приел, че Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции. Измененията въведени с Директива 2009/14/ЕО са транспонирани своевременно през 2009 г. с измененията на посочените два закона – ДВ, бр.44/2009 г., в сила от 12.06.2009 г. С измененията на ЗГВБ от 2010 г. – ДВ, бр.101/2010 г., в сила от 31.12.2010 г., е въведен новият гарантиран размер от 100 000 евро на депозитите, съгласно измененията на чл.7 от Директива 94/19/ЕО. „Неналичен депозит“ по смисъла на чл.1, §3 от Директивата е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗКИ в редакцията до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015 г., неплатежоспособност е налице при две хипотези:

-когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време;

-когато собственият капитал на банката е отрицателна величина.

При така възприетата уредба в ЗГВБ и ЗКИ – сроковете по чл.1, §3, буква i) и чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО да текат от момента, в който БНБ вземе решение за отнемане лиценза на кредитна институция поради неплатежоспособност, не е допустима схема за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, тъй като Директивата изисква схемите за гарантиране на депозити да бъдат в състояние да изплащат доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналични депозити, независимо дали са налице условията по националното законодателство за отнемане на лиценза на кредитна институция. От релевантната част на решението по дело С-571/16 на СЕС са т.49, т.50 и т.51 и от текста на чл.1, точка 3, подточка i), първа алинея от Директива 94/19 изрично следва, че необходимо и достатъчно условие, за да се установи неналичността на депозит, който е дължим и платим, е по виждане на компетентния орган дадена кредитна институция да изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и да не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Освен това член 1, точка 3, подточка i), втора алинея уточнява, че посочените компетентни органи трябва да установят това „колкото е възможно по-скоро“ и „не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за пръв път, че съответната кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми“.

Обосновани са изложените доводи относно процесуалния ред на защита на правата на ищеца. Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита, т. е. това е началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ АД и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение.

Неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. Възложеното ѝ в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките.

Подробни съображения е изложил съдът и относно наличието на имуществени вреди от бездействието на БНБ. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 от ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ АД е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от ФГВБ.

Предвид изложените съображения решението, в обжалваната му част, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Ответникът претендира разноски само в писмената защита по съществото на спора. В съдебно заседание не прави такова искане. Не представя доказателства за направените разноски за адвокатско възнаграждение, поради което разноски не следва да му бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3000/03.05.2022 г., постановено по адм. д. № 6664/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, в оспорената му част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ