Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. Д. Членове: ВИОЛЕТА ГЛ. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 6560 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 938/31.05.2022 г. на Административен съд (АС) – Благоевград постановено по адм. дело № 498/2015 г.

С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., изх. № 02-010-6500/14695 от 13.08.2014 г. (УП изх. № 02-010-6500/14695 от 13.08.2014 г.) на изпълнителния директор на ДФЗ, преписката е върната на административния орган за повторно разглеждане и произнасяне съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в решението и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че обжалваното писмо е мотивирано, като са посочени правните и фактически основания за издаването му. Анализира извършената на кандидата проверка на място и резултатите от същата, които се подкрепяли от първата приета по делото съдебно – техническа експертиза (СТЕ). Твърди, че по делото не са събрани доказателства, които да опровергават установените при проверката на място основания за недопустимост на площите. Оспорва кредитирането от страна на съда на последната приета СТЕ, тъй като констатациите на вещото лице се базирали на извършени специализирани теренни проверки, а не на проверката на място. Отделно от това счита, че вещото лице неправилно е приело, че използваният от проверяващите служители на РТИ – Благоевград метод за определяне на площите е визуален. За неправилен счита извода на съда, че причината за отказа да се изплати финансово подпомагане изцяло се дължи на наложени санкции и редукции по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. Сочи, че административният орган е оторизирал и санкционирал суми по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и мярка НР2, а по мярка НР2 жалбоподателят е напълно санкциониран. Излага и съображения, че първоинстнационният съд не е отчел, обстоятелството, че с уведомителното писмо на жалбоподателя, освен наложените санкции, отделно са прихванати и суми във връзка са наложени санкции от предходни периоди, като подробно описва същите. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което спорът се реши по същество, като се отхвърли жалбата на Г. В. срещу УП изх. № 02-010-6500/14695 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски (внесената държавна такса) за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Г..

Ответникът по касация – Г. В. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя писмено становище, в което се преповтаря изложеното в отговора на касационната жалба и списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. С. и адв. З..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

За да отмени изцяло УП изх. № 02-010-6500/14695 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа правни и фактически установявания, но в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка, позовавайки се на заключението на вещото лице инж. И. М., е изложил съображения, че не може да бъде определен размерът на недопустимите площи, тъй като при извършените проверки на заявените БЗС-та не са правени измервания.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно в частта, в която е отменено УП изх. № 02-010-6500/14695 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) и по мярка Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) и в частта му относно изчисления размер на финансово подпомагане по посочените схеми и мерки.

Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. При правилно установени факти, решаващият съд правилно е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Неправилен е изводът му за материална незаконосъобразност на оспорваното писмо и издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Основателно в касационната жалба се сочи, че решаващият съд е кредитирал само повторната и допълнителната СТЕ изготвени от вещото лице инж. И. М. и не е кредитирал СТЕ изготвена от вещото лице инж. Г. П.. Следва да се отбележи, че СТЕ изготвена от вещото лице инж. Г. П. въобще не е обсъждана от съда, но в случая това не следва да се приема за съществено нарушение на съдопроизводствените правила водещо до отмяна на съдебното решение и връщането му за ново разглеждане. Това е така, защото и двете заключения потвърждават констатациите в уведомителното писмо относно определения размер на допустимата и недопустимата за подпомагане площ и причината за това, както и че допустимите и недопустимите площи са определени при извършената на 31.10.2013 г. проверка на място. Допустимата за подпомагане площ е 12,96 ха за парцел 66322-115-1-1 (34384085) и 22,63 ха за парцел 40912-153-2-1 (34383313). Останалата площ от двата парцела (с обща площ 39,55 ха) попада извън допустимия слой „Площи в добро земеделско състояние“, одобрен със Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните.

Проверката на място е един от способите за проверка на подадените заявления за подпомагане и обновяване на специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ – чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 16а, ал. 3 Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.). В случая допустимите за подпомагане площи са определени чрез извършената проверка на място, за която е съставен доклад, подписан от г-н Велев без забележки.

Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните е окончателният акт, с който се определят площите, които попадат в допустимия за подпомагане слой и ДФЗ – Разплащателна агенция (РА) извършва плащанията въз основа на него – чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/2006 г., в относимата ѝ към датата на издаване на УП редакция. Държавен фонд „Земеделие“ действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът не е включен в заповедта по чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. Изрично в този смисъл е и разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП, която разпоредба, заедно с разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП е посочена като основание за отказа по СЕПП. По НР1 и НР2 като правно основание за постановения отказ е посочена разпоредбата на чл. 16а, ал. 4 във връзка с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2008 г.), тъй като кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за 2013 г.

В т. 2 Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС по т. д. № 1/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия е прието, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 (предишна ал. 2) от Наредба № 105/2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин, заявил площи за подпомагане, има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя „Площи, допустими за подпомагане“, защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане.

Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните за определяне на допустимия слой не е обжалвана от г-н Велев в законоустановения срок, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти е влязла в сила. Доказателствата по делото сочат, че в УП изх. № 02-010-6500/14695 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ допустимите и недопустимите за подпомагане площи са съобразени с одобрения специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“ за кампания 2013 г. Правилно за частите от заявените два парцела по трите мерки, които попадат извън специализирания слой е отказано подпомагане.

Като е отменил УП в тази част съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и тъй като спорът в тази му част е изяснен от фактическа страна, следва да се постанови ново решение, с което жалбата на Г. В. срещу УП изх. № 02-010-6500/14695 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) и по мярка Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) и в частта му относно изчисления размер на финансово подпомагане по посочените схеми и мерки и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне да се отхвърли.

По отношение на извършеното с УП изх. № 02-010-6500/14695 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ прихващане – таблица 2 от УП изх. № 02-010-6500/14695 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, неразделна част от него. В тази част уведомителното писмо е немотивирано. Липсват каквито и да е мотиви, позволяващи на земеделския производител да разбере причината, поради която е извършено прихващането на дължимите суми.

В Таблица 2 „Извършени плащания (в лева)“ от акта, стр. 10,, в колона „Прихваната сума“ са посочени сумите 2903,78 лв. по НР2, 7976,14 лв. и 474,17 лв. по СЕПП. За НР1 е посочена сумата 0 лв. Нито в разясненията под таблицата, нито в акта като цяло, е посочено въз основа на коя правна норма е извършено прихващането и какво е нейното фактическо основание. В разясненията под таблицата, за колона „Прихваната сума“ е посочено, че прихванатата сума отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. От съдържанието на процесното писмо не става ясно на коя от изброените три възможни хипотези се е позовал административният орган за извършеното прихващане.

Предвид разпоредбата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор (Регламент (ЕО) № 1122/2009 г.) санкцията за бъдещ период се прихваща в съответствие с член 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (Регламент (ЕО) № 885/2006). В чл. 5б от посочения регламент е предвидено, че без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициер. Разпоредбата препраща към националното законодателство за извършване на прихващането. Поради тази причина, актът заради който е установена санкцията за бъдещ период следва да е влязъл в законна сила към момента на издаването на новото уведомително писмо, с което се прихваща сумата. Или за да бъде извършено прихващане е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, да има и неуредени задължения на същия бенефициер, които да са установени в съответствие с националното законодателство. А националното законодателство за извършване на прихващане изисква сумата, с която се прихваща да е изискуема и установена по основание и размер. В случая при липсата на изложени от органа мотиви с дължими суми по кой издаден от него акт се извършва прихващането с процесното уведомително писмо не може да се извърши преценка дали изискванията на националното законодателство за извършването на прихващането са спазени.

Ако се приеме, че санкциите за бъдещ период са заради наложените в УП изх. № 02-010-6500/12029 от 30.06.2021 г. и УП изх. № 02-010-6500/18196 от 20.09.2013 г. и двете на изпълнителния директор на ДФЗ, съответно за кампания 2011 и кампания 2012 г. санкции, то същите писма, към датата на издаване на процесното уведомително писмо не са били влезли в сила, предвид представените по делото доказателства за тяхното обжалване. В случая прихващането е извършено в разрез с разпоредбата на чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006. Противно на изложеното в касационната жалба в цитираната норма не е регламентирано това да става чрез предварително изпълнение на задължение, което не е установено по основание и размер.

Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който препятства, както възможността за упражняване на контрол върху същия, така и възможността за организиране на адекватна защита срещу него и съставлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК.

По изложените съображения съдебното решение, в частта с която се отменя УП изх. № 02-010-6500/14695 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му относно таблица 2, Извършени плащания, представляваща неразделна част от УП изх. № 02-010-6500/14695 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне е правилно като резултат и следва да се остави в сила.

С обжалваното решение първоинстнанционният съд е присъдил на жалбоподателя (сега ответник по касация) разноски в размер на 1 685,64 лв., представляващи направени от жалбоподателя разноски в производството.

При приетата частична основателност на касационната жалба и отмяната на обжалвания акт само по отношение на извършеното прихващане на оторизираната субсидия с наложени санкции за бъдещ период, на жалбоподателя (сега ответник по касация) за първата инстанция му се дължат разноски в размер на 978 лв., които са съответни на уважената част на оспорването.

На касационния жалбоподател, който е бил ответник пред първата инстанция, съобразно на приетата частична основателност на касационната жалба и отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо в останалата част (извън таблица 2, Извършени плащания, представляваща неразделна част от уведомителното писмо) за производството пред първата инстанция се дължат разноски в размер на 294 лв.

При извършване на компенсация на разноските за първата инстанция Решението на АС-Благоевград в частта за разноските следва да се отмени за сумата над 684 лв. до 1685,64 лв.

С оглед изхода на спора за настоящата инстанция на касационния жалбоподател се дължат разноски в размер на 83,14 лв. На ответника по касация се дължат разноски в размер на 464 лв. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция следва да се уважи в размер на 380,86 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 938/31.05.2022 г. на Административен съд – Благоевград постановено по адм. дело № 498/2015 г. в частта му, в която е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., изх. № 02-010-6500/14695 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) и по мярка Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) и в частта му относно изчисления размер на финансово подпомагане по посочените схеми и мерки и преписката е върната на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за повторно разглеждане и произнасяне в тази част и в частта за присъдените разноски за разликата над 684 (шестстотин осемдесет и четири) лева до 1685,64 (хиляда шестстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки) лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. В. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., изх. № 02-010-6500/14695 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) и по мярка Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) и в частта му относно изчисления размер на финансово подпомагане по посочените схеми и мерки.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 938/31.05.2022 г. на Административен съд – Благоевград постановено по адм. дело № 498/2015 г. в частта му, в която е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., изх. № 02-010-6500/14695 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му относно таблица 2, Извършени плащания, представляваща неразделна част от уведомителното писмо и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Г. В., [ЕГН] сумата от 380,86 (триста и осемдесет лева и осемдесет и шест стотинки) лева разноски по компенсация на касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

Членове:

/п/ В. Г. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА