О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50058

гр. София, 30.01. 2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2464 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на кооперация „Промишлено-производствена земеделска кооперация „Зора“ /ППЗК „Зора“/, [населено място], община Белослав срещу решение № 260077 от 12. 05. 2021 г. по в. т. д. № 66/2021 г. на Варненски апелативен съд, ТО, II състав, с което е потвърдено решение № 260320 от 29. 10. 2020 г. по т. д. № 726/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което ППЗК „Зора“ е осъдена да заплати на К. С. К. сумата от 30 826, 34 лв., остатък от дължима главница по договор за заем от 10. 11. 2015 г., сключен между К. и кооперацията, ведно със законната лихва от завеждане на иска – 09. 06. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално - неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и моли същото да бъде отменено по изложени в жалбата съображения.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивното решение е вероятно недопустимо. Поставя следните въпроси: „1. Валидно сключен ли е договор за заем, без да е налице изискуемо от закона решение на УС на кооперация, обвързва ли такъв договор кооперацията в т. ч. и по клаузи за лихви, такси, разноски по...