О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50037

София, 30.01.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 2607 /2022 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Е. Н. против решение № 260181/14.01.2022 г. по гр. д.№ 2017/21 г. на СГС, с което е отменено решение от 26.06.2019 г. по гр. д.№ 5523/2016 г. на Софийски РС в частта, с която е отхвърлен предявеният против него иск по чл. 108 ЗС и вместо това е признато за установено по отношение на него, че З. С. З. е собственик на втория етаж, състоящ се от две стаи, коридор, кухненски бокс и тоалетна с площ 75 кв. м., построен в дворно място, съставляващо имот ****от кв. **** по плана на [населено място], м.“О. К.“ с площ 1680 кв. м., за който имот е отреден УПИ **** от кв. **** с площ 1240 кв. м. и касаторът е осъден да предаде владението върху същия имот.

В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради това, че процесния втори етаж е строен докато имота е бил държавна собственост и е станал собственост на държавата, не е реституиран и не е продаден на ищеца, поради което не той, а държавата може да иска ревандикацията му.

Поискано е допускане до касационно обжалване за преценка на допустимостта на решението на основание чл. 280, ал.2 пр.2 ГПК, за отговор на въпроса: „кои правни субекти са легитимирани като собственици на подобрения и приращения, извършени от държавата върху национализираните имоти по спор за собственост“ с оглед точното прилагане на закона и за развитие на правото, на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и поради очевидната му неправилност, на основание чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК.

Ответникът по касация оспорва допускането до касационен контрол, тъй като не е налице противоречие със съдебната практика, защото етажа е незаконен строеж както към момента на изграждането му така и към настоящия момент, като такъв подлежи на реституция и не е държавна собственост.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

Видно от описа на документите, описани в н. а. № № ****г. и писмо изх.№ РД9400-149/11.04.2006 г. дворното место и едноетажна жилищна сграда, построена в него, находящи се в [населено място], на [улица] са завзети от държавата и е съставен АДС № 1282/369/10.10.1949 г. На основание ЗВСОНИ собствеността върху този имот е реституирана и имота е деактуван със заповед от 28.04.2003 г. С нот. акт № **** г., реституираните собственици, които са се легитимирали освен на основание реституция и на основание покупко продажба и наследство, са продали дворно място, съставляващо имот ****от кв. **** по плана на [населено място], м. „О. к.“, ведно с построената в него къща на един етаж на ищеца З. С. З.. С договор от 29.10.2010 г. той е купил от общината на основание пар.8, ал.2 т.1 ЗУТ 20 кв. м., което се е придавало по регулация към парцел **** от кв. ****. По делото е установено, че в периода 1960-1980 г. таванският етаж на жилищната сграда е бил надстроен и преустроен в жилищен етаж, но без никакви строителни книжа. Същия е търпим строеж, т. е. не е постановено премахването му, но не е узаконен. СТЕ установява, че сградата и конкретно втория етаж са в много лошо състояние, но при изграждане на втория етаж няма съществени отклонения от изискванията за площ и елементи на жилището. Основното изискване, което не е изпълнено, освен това, че втория етаж е строен без строителни книжа, е че сградата не е осигурена за земетресение. Правилника за строителство в земетръсни райони от 1964 г., действал до 1987 г. е изисквал носещите тухлени зидове задължително да се обримчват с колони, греди и пояси, каквото не е направено при изграждане на процесния втори етаж. Не е заявявано искане за узаконяване на втория етаж, съгл. пар.127 ЗУТ, а той не отговаря на изискванията на Правилника за строителство в земетръсни райони, действал в предполагаемият период на изграждането му. За втория етаж не е съставян акт за държавна, респективно за общинска собственост. В дворното место и едноетажната къща, с договор от 19.04.1958 г. е настанена като наемател от „Софжилфонд“ Я. М. Д., починала 1997 г. със семейството си – дъщеря й М. Х. Д. и кдсатора Н. Е. Н.. За втория етаж е събиран наем до м. февруари 2006 г. Договорът за наем не е подновяван след 2002 г. С влязло в сила решение № 16090 от 14.10.2016 г. по гр. д.№ 525/2011 г. е отхвърлен положителен установителен иск за собственост на втория етаж, предявен на основание придобивна давност от касатора Н. Е. Н. против З. З. /ищеца по настоящия спор/. Така със сила на пресъдено нещо между страните е отречено, че ответникът по настоящия спор /сега касатор/ е собственик по давност на втория етаж. По настоящия спор той оспорва активната процесуална и материално правна легитимация на ищеца да предяви иск по чл. 108 ЗС за втория етаж.

Първата инстанция е отхвърлила иска, като е приела, че ищецът не се легитимира като собственик на втория етаж, тъй като той е самостоятелен обект, изграден докато имота е бил държавна собственост и след реституцията е станал суперфициярна собственост на държавата.

Въззивната инстанция е отменила решението и е уважила иска, като е приела, че на основание чл. 2, ал.6 ЗОСОИ втория етаж също е реституира, тъй като той е резултат от преустрояване на тавана на едноетажната къща и надстрояване, извършено без строителни книжа и съставлява незаконен строеж. Поради това, че при продажбата не е изключен прехвърлителния ефект за втория етаж, на основание чл. 92 ЗС той също е прехвърлен.

Неоснователно се подържа вероятна недопустимост на решението поради това, че иска е предявен от лице, което според ответника няма право да предяви иск, защото друг е собственик. Ищецът, който твърди, че е собственик и иска ответникът да бъде осъден да предаде държането или владението на вещ винаги има правен интерес да предяви осъдителен иск, а въпрос по същество е дали се легитимира като собственик. /определение по ч. гр. д.№ 1300 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, І гр. о. Въпросът дали ищецът е собственик на имота, за който се предявява иска е по същество, тъй като това е първата материално правна предпоставка за уважаване на ревандикационния иск. Ако не е доказана тази предпоставка, искът е неоснователен и се отхвърля, а не се прекратява производството като недопустимо.

Въпросът „кои правни субекти са легитимирани като собственици на подобрения и приращения, извършени от държавата върху национализираните имоти по спор за собственост“ няма еднозначен отговор. В ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС, т.1 е разгледана хипотезата когато след одържавяването на застроен недвижим имот е променен вида или предназначението на имота, или е било извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си. В този случай собствеността се възстановява само по отношение на тази част която е съществувала към момента на одържавяване, а останалата част - в зависимост от положението й спрямо възстановената. Собствеността на държавата се запазва, ако пристроеното и надстроеното съставлява самостоятелен обект, а ако не представлява - то се присъединява към възстановената част по силата на правилото на чл. 97 ЗС. След постановяване на това тълкувателно решение е приет Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти /ЗОСОИ/, в сила от 21.11.1997 г. Нормата на чл.2, ал.6 (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 88 от 1998 г.) предвиди реална реституция, а не обезщетяване на реститураните собственици и когато „върху одържавената, отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание“, собствеността върху земята да се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респективно извършилия промените, да се уреждат съгласно чл. 73 и 74 от Закона за собствеността, т. е. като при недобросъвестно владение. По приложението на чл. 2, ал.6 ЗОСОИ са дадени разяснения в т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г., ОСГК на ВКС, според които под незаконно строителство по смисъла на чл. 2, ал.6 ЗОСОИ се разбира строеж извършен без строителни книжа, какъвто е настоящия случай. Така при прилагане на двете тълкувателни решения следва, че при преустрояване и надстрояване на одържавен имот, което е извършено без строителни книжа, на реституция подлежи земята и сградата, ведно с незаконното строителство, а отношенията със този, който е извършил строителството се уреждат по чл. 73 и чл. 74 ЗС. Наличието на съдебна практика по поставеният въпрос изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане до касация е посочена и очевидна неправилност, като не е конкретизирано в какво касаторът счита, че се изразява тя. Съдебната практика приема, че очевидна неправилност е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато не са спазени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, решаване на правния спор при зачитане равенството на страните, или когато грубо са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Съдът не констатира от мотивите на обжалваното решение подобни нарушения, поради което счита, че не е налице и очевидна неправилност.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1 т.3 и ал.2 пр. 2 и 3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260181 от 14.01.2022 г. по гр. д.№ 2017/21 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Н. Е. Н.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: