№50265

София, 27.01.2023г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря В. И. като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 3332 по описа за 2022 г., като намира следното:

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба с вх.№269223/20.07.2022г., подадена от С. Б. Й. и Н. С. Й., чрез адв. А. П. от АК-П., за отмяна на влязло в сила решение № 260976 от 10.11.2021 г., постановено по гр. д. № 2483/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 2421 от 17.07.2017 г. по гр. д. № 127/2016 г. и като краен резултат е отхвърлен предявеният срещу Р. О. П. и П. И. П. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищците обезщетение за преминаване без правно основание през имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], за периода от 01.11.2012 г. до 01.05.2013 г. в размер на 5 лв., предявен като частичен иск от 1800 лв., за което вземане по реда на чл. 410 ГПК е издадена Заповед № 8217 по ч. гр. д. № 14678/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Молителите поддържат, че е налице ново доказателство със съществено значение за изхода на спора, което е основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК, а именно уведомление с изх. № 22Ф-П-870(3) от 20.04.2022 г., издадено от кмета на район „Ю.“, [община]. Навеждат доводи, че не са могли да се снабдят своевременно с него, тъй като не са знаели, че въпросът за административната процедура по чл. 210, вр. с чл. 191 и чл. 192 ЗУТ ще бъде включен в предмета на доказване по делото и съответно не са им били дадени указания от страна на съдебните състави, че тези обстоятелства ще бъдат включени в предмета на доказване, чия е доказателствената тежест да бъдат установени и че не сочат доказателства в тази насока.

В проведеното открито съдебно заседание по настоящото дело процесуалният представител на молителите – адв. П., поддържа искането за отмяна на влязло в сила решение. Счита, че приобщаването на процесното удостоверение към доказателствения материал по основното производство би се отразило на крайните изводи на съдилищата.

Ответниците по молбата, чрез процесуалния им представител адв. А. С., в писмен отговор оспорват молбата за отмяна като недопустима, евентуално я считат за неоснователна. Не се явяват и не изпращат представител в откритото съдебно заседание по делото, но в писмено становище, подадено от адв. С., поддържат подадения отговор.

Молбата за отмяна е приета за допустима с определение по чл. 307, ал. 1 от ГПК от 24.10.2022 г.

Настоящият състав на ВКС, като взе предвид доводите на страните, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 303 и сл. ГПК, намира следното:

За да потвърди решението на районния съд, Окръжен съд – Пловдив е приел, че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Установено е, че поземленият имот е бил нанесен в сегашните си граници в кадастралната карта по силата на Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на Началника на СГКК – [населено място], с която е било одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], състоящо се в корекция на имотната граница между поземлени имоти *** и *** Изменението е допуснато с оглед предвидено с подробен устройствен план разширяване на [улица], което е следвало да обхване и поземлен имот с идентификатор ***. Окръжният съд е изтъкнал, че разширението на булеварда не е изпълнено и че [община] не е предприела процедура по отчуждаване на имотите за същото. Поради това, след изменението на КККР с горецитираната заповед, поземленият имот, в който е сградата, в която живеят ответниците (ПИ с идентификатор ***), вече не граничи с път. За да се стигне от него до най-близкия такъв – [улица], трябва да се премине през поземлен имот на ищците (ПИ с идентификатор ***). Съдът е приел, че по силата на чл. 190, ал. 1 от ЗУТ, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокара временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Според чл. 191 от ЗУТ обезщетенията на правоимащите от прокарването на временни пътища са за сметка на собствениците на поземлените имоти, които ще се обслужват от временните пътища, като обезщетението на частите от поземлените имоти, използвани за временни пътища, се определя по реда на чл. 210 от ЗУТ за съответната година и се изплаща на равни месечни вноски. Според чл. 210, ал. 2 от ЗУТ определянето на обезщетението се извършва по искане на заинтересованите лица или служебно. Въз основа на тези разпоредби Окръжен съд – Пловдив е приел, че ищците са разполагали с възможност да поискат определяне на обезщетение по административен ред, съответно е налице пречката по чл. 59, ал. 2 ЗЗД за уважаване на субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. С тези мотиви съдът е посочил, че районният съд правилно е отхвърлил предявения иск.

Настоящият състав на ВКС намира, че не се установява соченото от молителите основание по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд – Пловдив. Заинтересованата страна може да иска отмяна на това основание, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно. Според константната практика на ВКС това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която засяга решаващите изводи на съда, разкрива се след като съдебният акт е влязъл в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права.

В случая молителите представят като ново писмено доказателство уведомление с изх. № 22Ф-П-870(3) от 20.04.2022 г., издадено от кмета на район „Ю.“, [община], в което е посочено, че в деловодството на район „Ю.“ за времето от 01.01.2012г. до момента на издаване на уведомлението не са установени подадени заявления от заинтересовани собственици за издаване на заповед за прокарване на временен път или за право на преминаване през чужд поземлен имот – за достъп до поземлен имот с идентификатор *** или по отношение на поземлен имот с идентификатор ***. В уведомлението е посочено също, че собственикът на засегнатия поземлен имот не може да инициира процедура с правно основание чл. 210 ЗУТ във връзка с чл. 191 или чл. 192 от ЗУТ.

Според настоящия състав на ВКС представеното уведомление няма характеристиката на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. От една страна, молителите сочат, че непредставянето на това доказателство се дължи на допуснати процесуални нарушения от инстанцията по същество. От друга страна, те несъмнено са могли да се снабдят със същото уведомление, тъй като то е издадено по тяхно искане, а обстоятелствата, които се удостоверяват в него, са били налице и към момента на подаване на исковата молба. Както бе посочено по-горе, основание за отмяна е налице само при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В случая искането е обосновано именно с такива твърдения.

Освен това представеното от молителя доказателство не е с пряко и съществено доказателствено значение за спора. Фактът, че за периода след 01.01.2012 г. до издаване на уведомлението не са подадени заявления до кмета за прокарване на временен път или за право на преминаване през чуждия поземлен имот, не е от значение за изводите на решаващия съд. Основният мотив за отхвърляне на иска се състои именно в това, че ищците са могли да подадат такова искане, а не са го направили. Втората част от съдържанието на уведомлението също е ирелевантна както за исковото производство, така и за настоящото производство по отмяна. Становището на кмета кои лица са легитимирани да инициират процедурата по чл. 210, вр. с чл. 191 или чл. 192 ЗУТ няма значение за формиране на правните изводи на съда по спора, защото тълкуването и прилагането на правните норми при разрешаването на отнесен до съд спор е правомощие на съда.

Поради изложеното не се установява наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК и подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение следва да остане без уважение.

При този изход на делото, на ответниците следва да се присъдят направените разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение, отразено в приложен договора за правна защита и съдействие и пълномощно за настоящата инстанция.

По тези съображения Върховния касационен съд на Р. Б. III гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№269223/20.07.2022г. на С. Б. Й. и Н. С. Й. за отмяна на влязлото в сила решение № 260976 от 10.11.2021г. на Окръжен съд-Пловдив, постановено по гр. д. № 2483/2017г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

ОСЪЖДА С. Б. Й., ЕГН [ЕГН], и Н. С. Й., ЕГН [ЕГН] да заплатят на Р. О. П., ЕГН [ЕГН], и П. И. П., ЕГН [ЕГН] сумата от 300лв.-разноски за производството по отмяна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: