4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50011

гр. София, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 2309 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) - [населено място], срещу въззивно решение № 46/05.04.2022 г. по в. гр. д. № 76/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е отменено решение № 260012/17.12.2021 г. по гр. д. № 171/2019 г. по описа на Окръжен съд – Разград, и е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. М. М. иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 139 725,17 лв., представляващо лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 И“, рег. [рег. номер на МПС] , рама № ......, двигател № ....., с пазарна 1500 лв.; лек автомобил марка „Рено“, модел „Сафран“, рег. [рег. номер на МПС] , рама № ......, двигател № .... с пазарна стойност 1200 лв.; сумата 1160 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег [рег. номер на МПС] ; сумата 32 700 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на нива с площ 31,299 дка в землището на [населено място], м. „К.“, съставляваща имот № ... по картата на възстановената собственост в землището; сумата 85 400 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в жилищна сграда – жилище №..., представляващо имот с идентификатор ..... по плана на [населено място], с адрес [населено място], [улица], ет. 4, състоящо се от две стаи, дневна с кухня, тоалетна и баня, със застроена площ 98,14 кв. м., който обект попада в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ...., с предназначение апартамент, ведно с избено помещение № и таванско помещение № 6, както и 9,08% ид. ч. от общите части на сградата и съответния процент идеални части от правото на строеж върху мястото; сумата 97,79 лв., представляваща непреобразувана част от направена вноска от трето лице по разплащателна сметка № [банкова сметка] по системата за бързи плащания „Юнистрийм“ с титуляр С. М. М.; както и сумата 20 927,38 лв., представляваща непреобразувана част от направени вноски по разплащателна сметка № [банкова сметка] в „И. А. Банк“ АД с титуляр С. М. М..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата; 2) какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение. Според касатора първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката ВКС, а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Ответникът жалбата – С. М. М., представляван от назначения особен представител адв. Е. Н., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол, респ. за неоснователност на жалбата. С отговора е обективирано искане на адв. Е. Н. за присъждане на възнаграждение за осъщественото от него в качеството му на особен представител процесуално представителство на ответника по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че производството е образувано по иск на КПКОНПИ срещу С. М. М. за отнемане от ответника на имущество на обща стойност 139 725,17 лв., представляващо два леки автомобила, равностойността на отчуждени по противопоставим на държавата начин лек автомобил и два недвижими имота, както и за отнемане на суми, представляващи непреобразувана част от вноски на проверявания и от трето лице по две банкови сметки. Комисията е сезирана с постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – Разград за повдигнато обвинение срещу С. М. за престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 НК, попадащо в предметния обхват на закона, по което е образувано НОХД № 349/2019 г. по описа на Окръжен съд – Разград, приключило с одобрено споразумение, по силата на което С. М. е признат за виновен в извършване на престъплението. С протокол от 20.04.2018 г. е образувана проверка, обхващаща периода от 20.04.2008 г. до 20.04.2018 г. и е взето решение по чл. 140, ал. 2, т. 2 ЗПКОНПИ за образуване на производство и предявяване на иск пред съда.

С оглед на така установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че на отнемане подлежи само незаконно придобито имущество, а това е такова имущество, което е влязло в патримониума на проверяваното лице през проверявания период и което е налично и в края на този период, но е придобито с незаконни доходи, т. е такива, които са от забранена със закон дейност. Имуществото, което е напуснало патримониума на проверяваното лице към момента на сезиране на съда, не може да бъде отнето от него, но ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата. Ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от приобретателя му. Следователно на отнемане от проверяваното лице или свързаните с него лица подлежи само притежавано – налично имущество, а не доходи или приходи на това лице, а също и непритежавано имущество – такова, което е било придобито от него, но вече е напуснало патримониума му, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено или обезценено. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. Паричните средства преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период не формират превишение на имуществото и не могат да обосноват несъответствие, поради което не подлежат на отнемане. В настоящия случай, без посочените суми преминали по банковите сметки и неналични към края на проверката, придобитото от ответника имущество в периода от 10 години е на обща стойност 124 410 лв., с оглед на което не е налице увеличение на имуществото на проверявания в процесния период над 150 000 лв. и липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник. В допълнение е посочено, че дори и с неналичните суми по сметки, претендирани като незаконно придобито имущество, общата сума на придобитото от проверяваните имущество за периода на проверката в размер на 145 435,17 лв. отново не надвишава 150 000 лв., поради което пак би липсвала предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за спиране на производството по делото.

Първият поставен в изложението въпрос е обусловил правните изводи на въззивния, съд, а същевременно същият е предмет на разглеждане по образуваното тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Поради това, настоящото производство следва да се спре до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. № 2309/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, до приемането на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.