№ 50026

София, 24.01.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1838/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 23/13.01.2022 г. по в. гр. д. № 923/2021 г. Благоевградският окръжен съд е потвърдил решение № 502509/07.07.2021 г. по гр. д. № 50/2021 г. на Районния съд - Р., с което община Банско е осъдена на основание чл. 50 ЗЗД да заплати на А. А. М. сумата 15 511 лева, представляваща обезщетение за нанесени щети върху жилищна сграда, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.12.2019 г., до окончателното изплащане.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подал ответникът, който се позовава на основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

От ответника по касация - ищец по делото, не е получен отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1, ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване, жалбата отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

Въззивният съд е приел, че анализът на обстоятелствената част и петитумът на исковата молба сочат на предявен иск по чл. 50 ЗЗД, доколко ищецът се позовава на вреди, произлезли от свойствата на вещта - авария в минаващата близо до къщата му канализация /мръсен канал/, без да е известна причината за повредата, и при липса на техническа възможност за предварителното предотвратяване. Съдът е посочил, че от събрания доказателствен материал се установяват както собственическите права на ищеца върху масивна жилищна сграда в УПИ ......... от кв.... по плана на [населено място], общ. Б. /н. а. № ....../1999 г./, така и преминаването в близост до сградата на канализация, по които въпроси не се и спори. За безспорно съдът е приел и това, че при проверката, извършена на 02.10.2018 г. по повод оплакванията от ищцовата страна, комисия на община Банско е констатирала точното трасе на процесния канал /канализацията, изградена от тръби Ф-500, минава през о. т. 11 на съществуващата улица, от която преди изградената шахта се заустват четири жилищни сгради, стига до УПИ .......... и преминава през имота, като завършва с изградена шахта, след това минава в УПИ .........., през нереализирана улица и се зауства в река Г., като тази част е от тръби Ф-200 /, на влага и мухъл по каменните стени на северното мазе от ищцовата сграда, а по стените от южната част на ЖС в УПИ ........... - влага на ниво терен, за което е съставен констативен протокол от 02.10.2018 г., а показания са дали св. Ф. М. и св. У., като данни в тази насока се съдържат още и в останалата кореспонденция и свидетелските показания.

Видно от констативен протокол от 05.08.2019 г., нарочна общинска комисия е установила повреди по канала, изразяващи се в амортизация на тръбите, наличието на пукнатини и пропадания на тръбни секции, лошото състояние на тръбните връзки, които на места са сериозно разместени и се явяват предпоставка за задържане на суспендирани вещества /както е посочила и св. Г./. Комисията е предложила предприемането на незабавни действия за отстраняване на възникналата авария и възстановяване на компроментирания участък, предлагайки съответното техническо разрешение. След определяне от РДНСК на срок за предприемане на последващи законосъобразни действия по случая във връзка с образуваната административна преписка, О. Б. е уведомила, че е извършен ремонт на канализацията, отстранена е възникналата авария и е извършено възстановяване на компрометирания участък съгласно дадените предписания в констативния протокол от 05.08.2019 г.

При огледа от вещото лице по съдебно-техническата експертиза са установени щети, изразяващи се във видими напуквания на основи и носещи стени от каменната и тухлена зидария, стоманобетонови плочи в северната пристройка, тавана в южната пристройка, подробно описани. Експертът ги е остойностил в количествено-стойностната сметка, според която същите възлизат общо на 15 511 лева. Вещото лице е категорично, че щетите са в резултат от неравномерното слягане на основите в северната част на сградата вследствие повредата на канализационния клон с бетонови тръби Ф-500, минаващ на 5 м от източния ъгъл на ищцовата къща, продължаващ през УПИ ..., УПИ ... и заустен в река Г.. Част от отпадните води са изтичали в земните пластове по улицата, оттам се просмуквали по посока ищцовата къща и е последвало продължителното преовлажняване на нейните основи „като подпочвена вода“. В заключението изрично се сочи, че след отремонтиране на канализацията течът в ищцовото мазе е преустановен.

Изхождайки от разположението на ската, върху който е изградена къщата, нивото на река Г., отстоящо на около 3 м под основите, и отдалечеността на около 50 м от постройката, вещото лице е категорично, че конфигурацията им не позволява подпочвени води от реката да достигнат до основите на къщата. Конструкцията на къщата и каменната зидария са предпоставка за наличието единствено на естествена влага в зимничното помещение. Макар на сградата да не е правена отводнителна система /дренаж/ и хидроизолация на основите, вещото лице изключва подпочвените и повърхностни води от причинителите на наличните деформации, пукнатини, влага и мухъл. За целта се обосновава със запазената асфалтова настилка по прилежащата улица и наклона на терена, препятстващи достигането до къщата на оттичащи се води от съседния имот от север.

При тези данни и с оглед показанията на св. И. М. и св. Х. въззивният съд е намерил щетите по ищцовата жилищна сграда за причинени от констатираните неизправности по канала. Посочените свидетели са възприемали не само щетите, но и миризмите, които недвусмислено определят като „неприятни“, „фекални“, ,„на тоалетна“, и категорично ги свързват с повредите в канала, понеже си личало, „че са от канала“. Освен това обстоятелството, че след отремонтирането му от ответника миризмите и влагите спрели, както и ищцовите оплаквания, потвърдено и от св. Ф. М., допълнително обосновава причинно-следствената връзка. Твърденията на св. Х., че макар да спирал водата от водопровода, течовете в ищцовия имот не преставали, също аргументират горния извод и изключват наличието на друга причина за щетите. Въззивният съд се е аргументирал и със заключението на вещото лице, което категорично сочи щетите за следствие от повредата на канализацията, довела до неравномерно слягане на основите в северната част на жилищната сграда на ищеца, като експертът е установил, че с ремонтирането на канала течовете към ищцовия имот се преустановили.

Въз основа преценка на събраните по делото свидетелски показания съобразно изискванията на чл. 172 ГПК въззивният съд е възприел за меродавни показанията на ищцовите свидетели, тъй като са логически последователни, взаимно допълващи се и кореспондират с останалия доказателствен материал; тези свидетели са очевидци, които лично и нееднократно са възприемали обстоятелствата, за които свидетелстват, в един продължителен период от време, докато показанията на останалите свидетели са бегли, повърхностни и най-вече епизодични - касаят само времето на проверките, в които са участвали. Ето защо несъобщаването от тях за канални миризми, респ. за липсата на връзка между щетите и канала при проверките, не е променило този извод на съда и не е обосновало тезата на ответника за друг възможен причинител на щетите - подпочвени води, водите на река Г., неполагани грижи от собственика, още повече, че констатациите на съдебно-техническата експертиза досежно разположението на ската, върху който е жилищната сграда, ниското ниво на реката /около 3 м под основите/ и отдалечеността от къщата /около 50 м/, я елиминират като причинител на вредите. Конфигурацията на терена, ведно с конструктивните особености на сградата, предпоставят единствено наличието на естествена влага в зимничното помещение на ниво основи и също изключват подпочвените и повърхностните води измежду причините за уврежданията, въпреки липсата на дренаж и хидроизолация. Въззивният съд е посочил, че тези изводи се подкрепят и от показанията на ищцовите свидетели, според които в изградените в съседство по идентичен начин къщи липсва влага като по ищцовата, респ. пукнатини, а оттук следва и несъстоятелността на изложените в тази връзка доводи и оплаквания на възизвника /ответник по иска/. Още повече, че ищцовата претенция е основана само и единствено с влага и теч със силна миризма на фекалии. Изключването на причинно-следствена връзка в кореспонденцията на общината също не води до търсения от нея резултат, понеже се касае за частни свидетелстващи документи, съдържащи извънсъдебни твърдения на заинтересована от изхода на спора страна.

Въззивният съд е посочил още, че законосъобразността на изградения канал и на жилищната сграда, респ. въвеждането им в експлоатация, са ирелевантни за ангажиране отговорността на общината в казус като разглеждания - меродавни са елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 50 ЗЗД, на която в случая се е основал ищецът. Установени са и щетите, подробно описани в количествено-стойностната сметка, възлизащи според вещото лице на 15 511 лева, необходими за укрепване на къщата и възстановяването във вида отпреди аварията на канала, всички обосновани в нужната степен.

Въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията срещу пасивната легитимация на общината. Посочил е, че съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. “б“ ЗВ изграденият около 1980 г. мръсен канал понастоящем се явява публична общинска собственост, след като е елемент от уличната канализационна мрежа в урбанизираната територия, каквато е тази на [населено място], и не попада в изключенията на чл. 13, ал. 1, т. т. 5 и 6 ЗВ. Според писмо изх. № 12-19(2)/28.05.2019 г. касае се за търпим строеж. Следователно общината се явява собственик на канала по силата на закона към релевантния по чл. 50 ЗЗД момент /на увреждането/, а не по силата на писмо № РД-09-1486/21.08.2018 г. на „ВиК“ Е.. Последното само допълнително обосновава пасивната материалноправна легитимация на въззивника, понеже елиминира въпросното дружество като оператор по смисъла на чл. 198о и сл. ЗВ, който стопанисва, поддържа и експлоатира ВиК системите и съоръженията в [населено място], и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане. Отстраняването от общината на аварията по канала представлява признание чрез конклудентни действия на неизгодни за страната факти - собственическите си права върху канала и, че същият се намира под неин надзор. В противен случай липсва житейска и правна логика от извършения ремонт. Строгата, стройна и сложна нормативна регламентация на правомощията на ОА - Б. изключва предприетата интервенция, за да се възприемат въззивните доводи, че е интервенирала в чужда правна сфера /ремонта на канала/ в интерес на населението, особено като се има предвид, че е осъществена с публичен ресурс.

В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите:

1. Когато във въззивната жалба се правят възражения по факти, установени с приета от първостепенния съд експертиза, и при направено искане от въззивника с въззивната жалба за допускане на нова съдебна експертиза със задачи, пряко свързани с направените възражения, следва ли въззивният съд да уважи това искане - по този въпрос касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК при твърдение за противоречие на въззивното решение с т. 3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 95/15.06.2016 г. по гр. д. № 5592/2015 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 106/03.12.2020 г. по гр. д. № 927/2020 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 212/18.02.2021 г. по гр. д. № 859/2020 г. на ВКС, IV-то г. о., и решение № 186/23.01.2019 г. по гр. д. № 1149/2018 г. на ВКС, I-во г. о.;

2. Недопускането на своевременно поискани доказателствени средства за доказване на основна теза на страна в процеса нарушава ли принципа на равенство на страните по смисъла на чл. 9 ГПК - касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона.

3. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, при наличието на въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанциноното решение - по този въпрос касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК при твърдение за противоречие на въззивното решение с т. 3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

С т. 3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В разглеждания случай въззивната жалба, подадена от ответника по иска /сега касатор/, съдържа оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказа на съда да допусне комплексна технико-геоложка експертиза, изпълнима от вещи лица - строителен инженер и хидрогеолог, съобразно искането в отговора на исковата молба, съответно - от вещи лица - хидрогеолог и архитект, направено след изслушване на експертизата, изготвена от вещо лице - строителен инженер, а впоследствие - и за комплексна експертиза с вещи лица - строителен инженер, архитект и хидрогеолог. Жалбата съдържа и доказателствено искане за допускане на повторна комплексна експертиза с вещи лица - строителен инженер и хидрогеолог. Преценката обаче дали делото е останало неизяснено от фактическа страна или фактическите изводи са необосновани вследствие на отказа на първоинстанционния съд, което от своя страна да обоснове уважаване на доказателственото искане на въззивника в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, според прието в тълкувателния акт и в посоченото от касатора решение № 106/03.12.2020 г. по гр. д. № 927/2020 г. на ВКС, II-ро г. о., както и в решение № 72/09.07.2012 г. по т. д. № 398/2011 г. на ВКС, II-ро т. о., принадлежи на въззивния съд. Следва да се добави и това, че тази преценка се прави с оглед предмета и естеството на спора и въведените от страните възражения, включително и с оглед значимостта и обвързаността на тези възражения с данните по делото. Ето защо не всяко доказателствено искане, което първоинстанционният съд е отхвърлил, трябва да бъде уважено от въззивния съд при въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение. А доколкото решение № 95/15.06.2016 г. по гр. д. № 5592/2015 г. на ВКС, I-во г. о., и решение № 186/23.01.2019 г. по гр. д. № 1149/2018 г. на ВКС, I-во г. о., също се основават на т. 3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, позоваването на тях от касатора не може да наложи извод в обратна насока. Решение № 212/18.02.2021 г. по гр. д. № 859/2020 г. на ВКС, IV-то г. о., не разглежда поставените въпроси.

В съответствие с тази практика въззивният съд в разглеждания случай е извършил дължимите процесуални действия, като в подготвително заседание по чл. 267 ГПК /л. л. 17 и 18 от въззивното дело/ се е произнесъл по доказателственото искане във въззивната жалба и е оставил същото без уважение по съображения, свързани с очертания от твърденията на насрещните страни предмет на производството, както и поради това, че не е установил изслушаната от първоинстанционния съд експертиза да е непълна, неясна, необоснована и да предизвиква съмнения за правилност по смисъла на чл. 201 ГПК, за да се налага допълнително или повторно заключение.

С оглед изложеното не може да се приеме, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, включително и на задължителната, като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора първи и трети въпроси. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос, доколкото и той е обоснован с твърдения за недопустимо лишаване на страната от възможността да проведе доказване на основното си възражение, а именно, че причините за влагата в имота на ищеца са комплексни и включват несъобразяването на незаконно извършените постройки на ищеца със строителните норми, с хидрогеоложките условия, неотвеждането на повърхностните и дъждовните води и допускането същите да се изливат директно в имота, а недопускането от въззивния съд на поисканото от страната доказателствено средство във връзка с тези възражения не е в противоречие с практиката на ВКС.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 23/13.01.2022 г. по в. гр. д. № 923/2021 г. на Благоевградския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: