О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50019

гр. София 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр. дело № 3892 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е молба вх. № 509237/17.11.2022 г. от ответника по касационната жалба С. Т. С., чрез адв. М. Д. за отправяне на преюдициално запитване по следния въпрос : Следва ли показания от невидимия спектър на измервателно устройство с неустановен по категоричен начин период на доставката, да служи като достатъчно основание и достатъчно доказателство за потреблението, респ. задължението за заплащане на потребена електроенергия.

В открито съдебно заседание, проведено по настоящото дело на 16.11.2022 г. ответницата по жалбата, чрез адв. М.Д. е конкретизирала въпроса по следния начин: Следва ли да се тълкува чл.3,пар. 4 и 5 от Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с Директива 93/13/ЕО и във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз в смисъл, че не допуска национална правна уредба в това число и национални съдебни актове, предоставящи възможност на доставчика на електроенергийна услуга да претендира за плащане за доставена електроенергия, отчетена в невидим за битовия потребител спектър и за минало време без възможността за категорично установяване на отделните периоди на потребление и без възможност битовият потребител да има контрол и да му е позволена визуализация за собственото му потребление.

Ответната страна по молбата и жалбоподател „Електроразпределение Север” АД, чрез адв. Н. Г. в съдебно заседание и в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване. Становището е обосновано с обстоятелството, че е поискано тълкуване на правна норма, която е отменена с последващ акт на общността, че Директива 2003/54/ЕО е отменена с приемане от Европейския парламент на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. Освен това е посочено, че поставения въпрос няма отношение към установената по делото фактическа обстановка и отговорът е без значения за крайния изход на спора. При условията на евентуалност е изразено и становище, че дори и съобразно нормативните изисквания на Директива 2009/72/ЕО поставения от ответника по касация въпрос не обосновава предпоставките на чл.629 ГПК. Посочено е, че с приемането на новата Директива 2009/72/ЕО са въведени изменения в начина на функциониране на електроразпределителната и електропреносната система, които в последствие са възприети и транспонирани в националното ни законодателство, чрез изменение в Закона за енергетиката. Поддържа се, че чл.3 от Директива 2009/72/ЕО/ посочва, че държавите членки са тези, които следва да приемат мерки за защита на крайните клиенти, включително за начина по който следва да бъдат уреждани споровете с тях, но не и за сметка интересите на доставчика. Поддържа се, че никъде в директивата не е посочено, че в случаите на неправомерно отклоняване на потребената електроенергия или възпрепятстване възможността тя да бъде отчетена от разпределителното дружество или доставчика при редовен отчет, потребителят не следва да заплати тази реално потребена електроенергия. Поддържа се, че следва да се остави без уважение искането на молителката за отправяне на преюдициално запитване, като неоснователно и неотносимо за крайния изход на спора.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото намира за неоснователно искането за отправяне на преюдициално запитване по следните съображения:

На осн. чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Тълкуването на нормата, както и на разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК налага извод, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата от същото ще е неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело. Преюдициалното запитване трябва да се отнася до тълкуването или валидността на правото на Съюза, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство.

Поставеният въпрос за тълкуване от молителката-ответник по касационната жалба касае приложение разпоредбите на чл.3,пар.4 и 5 от Директива 2003/54/ЕО/ от 26.06.2003 г. на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО/. Тази директива е отменена, считано от 03.03.2011 г. с Директива 2009/72/ЕО/ от 13.07.2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на директива 2003/54/ЕО/. Разпоредбите на Директива 2003/54/ЕО/ от 26.06.2003 г. на Европейския парламент и на Съвета към релевантния за настоящия спор момент 21.02.2020 г. са отменени с последващ акт на Европейския парламент и на Съвета и не намират приложение към фактите по делото. Следователно поисканото тълкуване от молителката на чл.3,пар.4 и пар.5 от цитираната Директива по поставения въпрос не е от значение за правилното решаване на делото.

Освен това съдът взема предвид, че в Закона за енергетиката, съответно в подзаконовата уредба не е предвидено и съдебната практика не приема, че операторът на съответната мрежа може да претендира плащане за доставена и реално потребена електрическа енергия, само въз основа на отчетени данни в невизуализирания регистър на СТИ, а се преценяват всички конкретно установени факти и обстоятелства, съответно наличието на валидно правоотношение между страните за всеки отделен случай. Съдът съобразява и обстоятелството, че в молбата за отправяне на преюдициално запитване молителката не е цитирала конкретни разпоредби за тълкуване от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а само препраща към нея.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че молбата на ответницата по касационната жалба за отправяне на преюдициално запитване следва да се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без уважение молбата на ответницата по касационната жалба С. Т. С., чрез адв. М. Д., съдебен адрес [населено място], [улица], за отправяне на преюдициално запитване на основание чл.629 ГПК по въпроса: Следва ли да се тълкува чл.3,пар. 4 и 5 от Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с Директива 93/13/ЕО и във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз в смисъл, че не допуска национална правна уредба в това число и национални съдебни актове, предоставящи възможност на доставчика на електроенергийна услуга да претендира за плащане за доставена електроенергия, отчетена в невидим за битовия потребител спектър и за минало време без възможността за категорично установяване на отделните периоди на потребление и без възможност битовият потребител да има контрол и да му е позволена визуализация за собственото му потребление?

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: