О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 623

гр. София, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. А. ЧЛЕНОВЕ:В. Й.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр. дело № 3892 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Електроразпределение Север” АД, чрез адв. Л. М. срещу решение № 1143/30.06.2021 г. по в. гр. дело № 1259/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260046/12.01.2021 г. по гр. дело № 3437/2020 г. на Районен съд Варна, с което е прието за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК в отношенията между ищеца С. Т. С. и ответника „Електроразпределение Север” АД [населено място], че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 6306.58 лв., представляваща начислена ел. енергия за периода от 29.03.2017 г. до 21.02.2020 г., представляваща фактурирана от ответника сума, за обект на потребление, находящ се на адрес [населено място], [улица], № 41, с клиентски номер [ЕГН] и абонатен № [ЕГН].

Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли.

В изложението са формулирани въпросите:1. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 2. Обвързан ли е съда от материалната доказателствена сила на представен по делото официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от страните? Длъжен ли е въззивният съд, когато не кредитира определени доказателства, да посочи причините за това, особено в случай, че не дава вяра на официален документ, ползващ се с доказателствена сила по чл.179 ГПК? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 3. Може ли въззивният съд да приеме за недоказни факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад? Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС.

Ответницата по жалбата С. Т. С., чрез адв. М. Д. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по въпросите в изложението на жалбоподателя и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение по гражданско дело, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК.

От фактическа страна е прието за установено от съдържанието на приетия по делото протокол № 11206116 от 28.03.2017 г. за монтаж/демонтаж на електромер, че на посочената дата е подменен монтираният в процесния обект електромер с друго СТИ с фабричен № 7889102 с посочени показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите регистри.

Приел е за установено от КП № 5100392 от 21.02.2020 г., че служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер с фабричен номер № 7889102, отчитащ потреблението в процесния обект. При проверката измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по всички тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, и от един свидетел, за който е посочено, че е внучка на потребителя.

Прието е, че съгласно приложения по делото КП от метрологична експертиза на електромер № 190 от 28.02.2020 г. е извършена експертиза на демонтирания електромер. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната му схема, наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. от 33 209,9 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.

Съдът е приел, че въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства, на 02.03.2020 г. е съставено становище от „Електроразпределение Север“ АД за начисление на електрическа енергия в размер на 33 209 кВтч за периода от 29.03.2017 г. до 21.02.2020 г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание член 55 от ПИКЕЕ. За стойността на служебно начислената електроенергия, възлизаща на 6 306,58 лева, ответното дружество е издало фактура № [ЕГН] от 04.03.2020 г.

От приетото по делото заключение на назначената съдебно-електротехническа експертиза е прието за установено, че към датата на извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична годност; показанията, записани в регистър 1.8.3., не са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието на данни в този регистър води до извод за нарушение на нормалната работа на измервателния уред, което се дължи на неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в тарифната схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване; направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане електрическа енергия са математически точни.

От правна страна е прието, че предявеният иск е отрицателен установителен с правно основани е член 124, алинея 1 от ГПК. Посочено е, че в тежест на ответника е да докаже, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на електроенергия през електроразпределителните мрежи на ответното дружество до процесния обект на потребление; че е извършил проверка на електромера на ответника, при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия; че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с ПИКЕЕ; че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумите, предмет на иска, в правилен размер.

Съдът е приел, че с измененията на Закона за енергетиката, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 54 от 17.07.2012 г., в разпоредбата на член 83, алинея 1, точка 6 е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване па случаите неизмерена, неправилно и неточно измерена електрическа енергия. Изведен е извод, че с влизане в сила на тези изменения законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена

електроенергия, но при спазване на определени правила, като по силата на законовата делегация на член 83, алинея 2 във връзка с член 83, алинея 1, точки 4-6 във връзка с член 21, точка 3 от ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети действащите към датата на извършване на проверката ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. Прието е, че в член 45 и член 46 от посочените правила е регламентирано правото на оператора на мрежата да извършва проверки на измервателните си системи за съответствието им с изискванията на тези правила /член 45, алинея 1/, както да извършва технически проверки на място на измервателната система/средствата за търговско измерване /член 46, алинея 1/.

Приел е, че извършената едностранна корекция от страна на ответника в конкретния случай се основава на разпоредбите на член 49 и член 55 от ПИКЕЕ. Съдът е посочил, че нормата на член 55 от ПИКЕЕ предвижда, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на член 49 от ПИКЕЕ.

Позовал се е на член 49, алинеи 3 и 4 от ПИКЕЕ, според които при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на КП протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В тези случаи, в седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт. Съдът е приел, че данните по делото установяват, че съставеният за проверката КП е в отсъствието на собственика на партидата, но в присъствието на свидетел, който е близък роднина на потребителя, че съставеният протокол от формална страна отговаря на нормативните изисквания, изготвен е при спазване на процедурните правила. Изготвена е метрологична експертиза от независим компетентен орган, потвърждаваща констатациите в КП.

Въззивният съд е приел, че процесното СТИ е монтирано в обекта на потребление на 28.03.2017 г., като в КП за монтажа е записано, че е монтирано СТИ с конкретни показания във видимите на дисплея регистри /нощна и дневна тарифни зони/. При това положение и с оглед заключението на вещото лице, че не може да се установи кога във времето е станало преминаването на електроенергия през СТИ, която е отчетена в невизуализиран регистър е формиран извод, че това може да се е случило и преди това СТИ да е било монтирано в обекта на ищеца. Според съда не може категорично да бъде прието, че натрупаното количество електроенергия в регистър 1.8.3. към датата на проверката се явява потребено от абоната за процесния период, отчетено в невизуализиран регистър, но незаплатено от ищеца.

По наведения от ответника евентуален довод, че сумата е дължима на основание член 183 от ЗЗД, съдът е приел, че продавачът „Електроразпределение Север“АД не е доказал при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на член 154, алинея 1 от ГПК, че е доставил процесното количество електроенергия през процесния период.

С оглед на изложените доводи съдът е извел решаващ извод, че предявеният иск е доказан по основание и като такъв следва да бъде уважен. При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния решението на последния съд е потвърдено.

По правните въпроси:

Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.

С решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на ВКС, IV г. о. по чл.290 ГПК е прието, че пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Съдебният състав е приел, че пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.

Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт.

Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт.

Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства /веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица/ като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 ГПК от 1951 г. /отм./ и съответно чл. 235 и чл. 12 ГПК от 2007 г. В заключение съдебният състав е приел, че пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение главния факт.

Правният въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с посочената практика на ВКС. Поради това касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втори и трети въпроси, тъй като въззивният съд не е дал разрешение на същите с обжалваното решение. Следователно въпросите не са правни. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на решение № 1143/30.06.2021 г. по в. гр. дело № 1259/2021 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 15307/30.07.2021 г., подадена от ответника „Електроразпределение Север” АД, ЕИК[ЕИК], чрез адв. Л. М..

Указва на жалбоподателя „Електроразпределение Север” АД в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 126.13 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.

След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: