№ 50043

гр. София, 23.01.2023г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №435 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Т. Е. В., чрез адв. Н.Д. срещу решение №1381 от 21.12.2021г. по в. гр. д. №1975 по описа за 2021г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение №261788 от 14.12.2020г., постановено по гр. д. №2063/2018г. по описа на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм/, предявени от касаторката срещу ЗД „Е. И. АД за сумите от по 50 000 лева /разлика между претендираните суми от по 180 000 лева и присъдените суми от по 130 000 лева/ или общо за 100 000 лева - обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на родителите й И. Д. В. и Е. Т. В., настъпила вследствие на ПТП на 26.04.2013г., ведно със законната лихва от 26.04.2013г. до окончателното им плащане.

В останалата част, с която исковете са отхвърлени за сумите над 180 000 лева всеки, решението е влязло в сила.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено при съществено нарушение на материалния закон и необосновано. Навеждат се доводи, че при определяне на размера на дължимото обезщетение решаващият състав е игнорирал релевантни обстоятелства относно обема, интензитета и продължителността на неимуществените вреди, не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е определил занижен размер на обезщетенията за болките и страданията, които ищцата е претърпяла от загубата на двамата си родители. Касаторката моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъдат уважени исковете й като бъдат присъдени по още 50 000 лева или общо 100 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на двамата й родители, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Касаторката твърди, че съдът се е произнесъл по посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК значими за изхода на спора въпроси, които макар и с различна формулировка се свеждат до въпроса за критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, като е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г. и множеството цитираните решения по чл.290 ГПК.

Ответникът ЗД „Е. И. АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ищцата част, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумите от по 120 000 лева /разлика между претендираните по 250 000 лева и присъдените й по 130 000 лева/ или общо за 240 000 лева - обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на всеки от родителите й, въззивният съд приема, на първо място, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника - застраховател да заплати застрахователно обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на двамата й родители, настъпила в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 26.04.2013г., виновно причинено от водача на лек автомобил „Р. М. С. Л. М., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника и на второ място, че адекватното и справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания е в размер от по 130 000 лева за загубата на всеки от родителите й или общо 260 000 лева.

За да определи обема на претърпените неимуществени вреди и размера на дължимото обезщетение, въззивният съд анализира събраните доказателства, вкл. свидетелските показания и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, като намира за установено, че в пряка причинна връзка с внезапната и трагична загуба на двамата й родители се наблюдава промяна в психологическото и емоционалното състояние на ищцата, изразяваща се в характерни смущения-първоначално Остра стресова реакция /F43.0/, последвана от Посттравматично стресово разстройство /F43.1/. Приема за доказано, че след инцидента ищцата се е затворила в себе си и трудно контактува с близките си, избягва привързване, тъй като се страхува от нова тежка загуба, което се отразява изключително негативно в личностен план. За да увеличи размера на присъдените от първоинстанционния съд обезщетения /от 120 000 лева на 130 000 лева за загубата на всеки от родителите на ищцата или общо от 240 000 лева на 260 000 лева/ и да определи по-висок размер на обезщетение от обичайно присъжданите за този период, въззивният състав съобразява обстоятелството, че ищцата губи и едновременно и двамата си родители в процесното ПТП, което е довело до душевни страдания от загубата на най-близките за нея хора и коренна промяна в живота й, предвид факта, че е била студентка в Германия, изцяло издържана от тях. Същевременно решаващият съдебен състав не уважава искането за присъждане на по-високо обезщетение, като излага съображения, че ищцата е била напуснала бащиния си дом, живеела е и се е обучавала в чужбина, като след злополуката е успяла да продължи обучението си, да намери работа и самостоятелно да се грижи за себе си. Намира, че животът и реализацията в чужбина, както и финансовите затруднения, които ищцата е имала, са голямо изпитание, което също се е отразило негативно на психиката и е допринесло за социалната й изолация. Съдът отчита и обстоятелството, че ищцата има брат, в чието лице намира утеха и подкрепа. Съобразява и факта, че ищцата не е приемала медикаменти, антидепресанти, че не се е нуждаела от сериозно медицинско лечение във връзка с търпяната загуба. Изрично сочи, че възможността настоящето психично състояние на ищцата да дегенерира и да премине в по-тежка форма е само хипотетична, поради което не следва да се взима предвид при определянето на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди.

При съвкупен анализ на доказателствата и ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на възникване на правото на обезщетение, въззивната инстанция стига до извод, че справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД е в размер на общо 260 000 лева /по 130 000 лева за загубата на всеки от родителите на ищцата/, поради което исковете следва да бъдат уважени до този размер, ведно със законната лихва от 26.04.2013г.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касаторката правни въпроси се свеждат до значимия за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС въпрос за критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД. Този въпрос обаче не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се установява противоречие на разрешението, дадено от въззивния съд със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС №4/1968г. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД, като е изложил подробни мотиви и е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. естеството, интензитета и продължителността на болките и страданията на ищцата от внезапната и непоправима загуба на родителите й; трайните последици за психическото и емоционално й състояние; възрастта и общественото положение към момента на ПТП и т. н. Постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г. и цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, съгласно която при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства - начина на извършване на деликта, характера на увреждането и произтичащите от него физиологични и психологически последици за пострадалото лице, интензитета и продължителността на болките и страданията, наличието на трайни последици; възрастта и социалното положение и т. н., като отчете и общественото разбиране за справедливост на обществото в конкретния момент, т. е. икономическата конюнктура. Въззивният съд е съобразил релевантните обстоятелства, вкл. изрично посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и в касационната жалба, и ги е преценил към датата на деликта- 2013г., т. е. отчел е и икономическите условия за живот в страната към този конкретен момент, респективно и базата за определяне на нивата на застрахователно покритие.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

По разноските:

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди 300 лева юриск. възнаграждение за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1381 от 21.12.2021г. по в. гр. д. №1975 по описа за 2021г. на Апелативен съд - София в обжалваната част.

ОСЪЖДА Т. Е. В., ЕГН [ЕГН] да плати на ЗД „Е. И. АД, [населено място] сумата 300 лева разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.