О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50018

гр. София, 19.01.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато разгледа докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 2356/2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Молителката О. П. В. е направила искане за допълване на определение № 50699 от 30.09.2022г., постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящето дело, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1869/10.12.2021г., поправено и допълнено с решение №118/28.01.2022г., постановени по в. гр. д. № 1482/ 2021г. на Варненския окръжен съд. Сочи, че своевременно е направила искане за присъждане на разноски за касационното производство, че е представила списък с разноски и доказателства за плащането им. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за защита по касационната жалба на Ж. Р..

Ответникът по молбата Ж. Д. Р. оспорва искането по чл. 248 ГПК. Счита, че разноски на ответницата по касация не се дължат, тъй като съдът не е допуснал до разглеждане и двете касационни жалби, следователно резултатът от предприетото касационно обжалване е неблагоприятен и за двете страни.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че действително с постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, направено от О. В. в отговора на касационната жалба и в подадената от нея насрещна касационна жалба.

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в законоустановения срок и е допустима, за да се произнесе по нейната основателност съдът съобрази следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на Ж. Д. Р. и насрещна касационна жалба на О. П. В.. По касационната жалба и по насрещната касационна жалба не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на ОС-Варна с определението по чл.288 ГПК, чието допълване се иска. Предвид така постановеното определение, на молителката се дължат разноски само за защитата по касационната жалба на Ж. Р., осъществена чрез подаване на отговор. В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че О. В. е възложила на адв. К. М. изготвянето и подаването на отговор на касационна жалба против въззивното решение на ОС-Варна, на насрещна касационна жалба и осъществяване на процесуално представителство пред ВКС, като е договорено и платено в брой възнаграждение в размер 500 лева. В случая липсва разграничение за размера на заплатеното възнаграждение по осъществените две защити в процеса. Правото на разноски на ответната страна не може да бъде изключено, поради това, че освен подаване на отговор, тя се е възползвала и от процесуалната възможност да подаде насрещна касационна жалба. Доколкото в договора не е разграничен размера на възнаграждението за изготвяне на отговор на касационна жалба и това за изготвяне на насрещна касационна жалба, настоящият състав приема, че за всяка от предоставените услуги е договорено и платено възнаграждение в размер по 250 лева. При това положение, за изготвянето на отговора на касационната жалба, на О. В. се дължат разноски в касационното производство в размер 250 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 50699 от 30.09.2022г., постановено по гр. дело № 2356/2022г. по описа на ВКС, ІV ГО, като:

ОСЪЖДА Ж. Д. Р. с ЕГН [ЕГН] да плати на О. П. В. с ЕГН [ЕГН], разноски за касационното производство в размер 250 (двеста и петдесет) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: