№ 50038

гр. София, 18.01.2023г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ:В. Х.

Е. А.

като разгледа докладваното от съдия Чаначева т. д. № 418/2022 год. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.288 от ГПК, образувано по касационна жалба на Национална агенция по приходите, [населено място] против решение № 148 от 17.11.2021 г. по т. д.№ 323/2021 г. на Варненски апелативен съд.

Ответникът – „Лукс доорс“ЕООД/н/,гр. Варна, чрез синдика си – адв. Т. И. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са и доводи за неговата правилност.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Страната е възпроизвела нормата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, като е направила извод, че в нея липсва изискване вписването на запора да е извършено преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, стига налагането на обезпечителната мярка да е извършено преди същата дата. В тази връзка касаторът е поставил въпроса, който според него е свързан с точното прилагане на закона - „Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК преди датата на съдебното решение за откриване производството по несъстоятелност, но вписан в съответния регистър по реда на ЗОЗ след тази дата, да се удовлетвори привилигировано по реда на чл.722, ал.1,т.1 ТЗ“. Страната накратко е развила своето разбиране по въпроса и е направила също така кратко оплакване за неправилност на извода на въззивния съд в тази насока, така квалифицирано и от нея.Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за допускане до касационно обжалване на решението.Поставеният въпрос не е съобразен с решаващите изводи на състава. Този извод произтича от това, че въззивният съд за да отхвърли претенцията е разгледал тълкуването на правилото на чл.722,ал.1, т.1 ТЗ, подкрепено включително и с тълкувателна практика и му е отделил част от решаващите си мотиви посочвайки, че целта на регистрацията на обезпечителните мерки по ЗОЗ не е създаване право на предпочитателно удовлетворение, а предимство при конкуренция на различните форми на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение на заложния кредитор по чл.32а ЗОЗ. Посочено е още, че специалните правила, уреждащи действието на запора също не предвиждат предимство на ползващия такава мярка спрямо конкуриращи кредитори. Извън това, обаче, съдът е изложил и друг самостоятелен мотив за отхвърляне на иска, основан на датата на вписване на запора в ЦРОЗ - след постановяване на решението за откриване производство по несъстоятелност. Това разбиране е обосновано с нормата на чл.30 ЗОЗ, указваща, че вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването при съобразяване на разпоредбата на чл.638,ал.4 ТЗ, съдържаща забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК и ДОПК след влизане в сила на решението за откриване производство по несъстоятелност, като от тази норма е изведено, че по-късното вписване в ЦРОЗ на постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки, като заобикалящо тази забрана не може да бъде противопоставено на останалите кредитори на несъстоятелността. С оглед тези решаващи мотиви на въззивния съд поставеният въпрос, не е релевантен не само поради това, че не обхваща и двете развити от съда основания за неоснователност на претенцията т. е. не би променил при разглеждане на касационната жалба постановения резултат, но и поради това, че същият не е изведен от правните изводи на състава, дори и спрямо всеки един от така посочените решаващи мотиви. Освен това, въпросът е обоснован единствено с оплакване за неправилност на изводите на състава, което поради едностранния си характер не би било от естество самостоятелно да мотивира различен от настоящия правен резултат.

Извън посоченото, касаторът не излага и каквито и да било доводи по допълнителния критерий – самостоятелно основание за недопускане на решението до касационно обжалване. Правната дефинитвност на това основание разяснена с т.4 ТРОСГТК № 1 /01г. предполага разглеждане на неправилна практика на съдилищата, която следва да бъде променена, с оглед конкретни условия, респективно не е обоснована като неясна и непълна, нуждаеща се от тълкуване приложима правна норма. Нещо повече, касаторът в изложението си е счел нормата на чл.722, ал.1, т.1 ГПК за достатъчно ясна. Оплакванията за неправилност на решението са ирелевантни към тази фаза на касационното производство и не могат да обосноват допълнителен критерий.

Съобразно изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 148 от 17.11.2021 г. по т. д.№ 323/2021 г. на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: