Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 6705 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. С. от София, с [ЕГН] против решение № 2548/15.04.2022г., постановено по адм. д. № 10095/2021 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отхвърлена жалбата на М. С. против заповед № РА-30-523/23.07.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено на Столична община – район „Подуяне“, представляван от кмета, да премахне незаконен строеж: „Стоманобетонова гаражна клетка № 8“, с размери в план 3м./5м. и приблизителна височина 2м., находящ се южно от бл. 189, в поземлен имот с идентификатор 68134.600.2141 по КК и КР на София, попадащ в УПИ І – за жилищно строителство, кв.1, съгласно регулационния план на м. ж.к. „Х. Д. , който имот е общинска собственост.

Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния, закона, нарушение на производствените правила и необоснованост. Твърди, че процесният гараж не представлява строеж, а преместваемо съоръжение което не може да бъде премахнато по реда предвиден за премахване на незаконни строежи. В условията на алтернативност развива доводи, че дори да се приеме, че е налице строеж, то този строеж е търпим по смисъла на 16 от ПР на ЗУТ и 127, ал.1 от ПЗР ЗИДЗУТ и не следва да бъде премахван. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на оспорената заповед или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ.

Ответникът – главен архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиева оспорва жалбата. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, предлага отмяна на атакуваното съдебно решение и отмяна на оспорената пред АССГ заповед на главния архитект на Столична община.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Административното производство е приключило с издаване на заповед № РА-30-523/23.07.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която е наредено премахването на посочения в нея незаконен строеж. С решението предмет на касационен контрол, Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на М. С. против посочената заповед.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приема, че е налице строеж, а не преместваемо съоръжение. Приема също така, че процесният строеж е незаконен, както и че не са налице условията същият да бъде възприет като търпим. Позовава се на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза и представените и приети писмени доказателства. Обжалваното решение е правилно.

Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В проведената административна процедура е съставен Констативен акт № РПД21-ВК91-2198/16.06.2021г., като съставилите го служители са достигнали до извода, че строежът „Стоманобетонна гаражна клетка № 8“ е изграден без одобрени инвестиционни проекти, без издадено разрешение за строеж, в нарушение на предвижданията на подробния устройствен план и без отстъпено право на строеж от собственика на терена. Спазена е процедурата по уведомяването на възложителя. Възражения не са постъпили.

По делото е изслушана СТЕ. Експертът е установил, че процесният гараж е строеж от пета категория, че същият е правилно отразен в констативния протокол, че не е нанесен в действащия ПУП, нито в КК и КР, че е разположен в терен представляващ зелена площ. Не се спори че процесната гаражна клетка е поставена на мястото, където се намира и в момента през 1999г., в който смисъл е и становището на жалбоподателката, видно от стр. 1 от жалбата с която е сезиран АССГ.

При така установената от административния съд фактическа обстановка, същият е достигнал до правилния извод, че гаражната клетка е строеж, че същият е незаконен и че законосъобразно е наредено неговото премахване.

Неоснователни са твърденията на касатора, че процесната гаражна клетка представлява преместваем обект по смисъла на 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Тълкуването в съвкупност на нормите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертава кръга на преместваемите обекти и критериите, определящи ги като такива - конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В настоящия случай не се спори, че гаражната клетка е монтирана направо върху терена и може да бъде отделена и преместена на друго място, без съществено да се разруши /в този смисъл е и заключението на вещото лице/, но този факт не е достатъчен да преодолее законово предвиденото условие за определяне на обекта като преместваем, а именно неговото предназначение. В случая гаражната клетка, предмет на заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект с оглед на предназначението си, тъй като не попада в нито една от хипотезите по чл. 56, ал. 1, т. 1-4 от ЗУТ. Безспорно в случая се касае за гараж, който по смисъла на закона представлява постройка на допълващо застрояване за паркиране на автомобили и задоволяване на лични нужди, поради и което именно това негово предназначение го определя като строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, независимо дали може да се премести на друго място в цялост или не. В случая е налице строеж и същият е такъв от пета категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 5, буква „в“ от ЗУТ.

Касационната инстанция не с поделя и доводите на касатора свързани с търпимостта на строежа. С оглед твърденията на касатора, че строежът е търпим на основание 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, следва да се отбележи че този законов текст в случая неприложим. Това е така, тъй като визираният в него режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на 16 от ПР на ЗУТ. Както бе посочено по-горе, установено е, че годината на изграждане на гаражната клетка е 1999 г.. Следователно търпимостта й следва да бъде изследвана през призмата на 16, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Обстоятелствата за търпимост на един строеж съгласно тази разпоредба са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, и дали е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародване на същия закон, т. е. до 02.07.2001 г. От приетите по делото писмени доказателства не се установява това изискване да е било изпълнено по отношение на процесния строеж. Няма данни по делото, а и не се твърди от жалбоподателя, последният да е декларирал строежа пред надлежните одобряващи органи до пределния момент по 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Само на това основание процесният строеж не може да се квалифицира като търпим, доколкото предпоставката е кумулативна и липсата й е достатъчно основание строежът да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост. Не са налице и останалите предпоставки – строежът е изграден без строителни книжа /виза, инвестиционен проект, разрешение за строеж, протоколи за откриване на строителна площадка, строителния линия и нива/, не е допустим по действащия към момента на поставянето ПУП /действащ и към настоящия момент/, тъй като в същия не е предвидено допълващо застрояване, в частност – гаражи.

При така установеното по делото процесният строеж не би могъл да бъде определен като „търпим“.

Като е отхвърлил оспорването, Административен съд София град е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран.

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, която следва да бъде уважена в размер, равен на минималния такъв по чл. 24, изр. „първо“ от Наредбата за заплащане на правната помощ – 100,- лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2548/15.04.2022г., постановено по адм. д. № 10095/2021 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА М. С. от София, с [ЕГН] да заплати на Столична община 100,- /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ