Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: РОСЕН ВА. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 6717 / 2022 г.

Производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Е. Г. от гр. София, подадена чрез пълномощника адвокат С. П. срещу решение № 3625 от 31.05.2022г. по адм. дело № 9591/2021г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Предписание 210828/380770 от 28.08.2021г. за поставяне под карантина, издадено от Директора на регионална здравна инспекция - Бургас, с което, на основание чл. 61, ал. 6 от ЗЗ и Заповед № РД-01-645/28.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването, е предписано поставянето му под карантина за срок от 10 дни с начална дата 28.08.2021 година.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Твърди се, че е била нарушена процедурата по изготвяне и връчване на предписанието, което обстоятелство не е съобразено от първоинстанционния съд. Счита, че с предписанието са нарушени принципите за законност и съразмерност. Претендира разноски.

Ответникът– директора на регионална здравна инспекция-Бургас не представя отговор по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

По делото е установено, че на 28.08.2021 г. Георгиев е пристигнал на територията на Р. Б. от О. К. Великобритания, което съгласно Заповед № РД-01-645/28.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването към този момент е в червена зона. Съгласно тази заповед лицата, влизащи до 31.08.21г в РБ от там, сред които безспорно е и жалбоподателя, задължително следва да представят валиден цифров ковид-сертификат на ЕС за ваксинация или за преболедуване или аналогичен документ, едновременно с отрицателен тест от ПСР-изследване, проведено 72 часа преди влизане в РБ, удостоверено с валиден цифров ковид-сертификат на ЕС за изследване или аналогичен документ. В случай, че българските граждани не представят нито един от изброените документи, се поставят под задължителна карантина за 10 дни - в дома си или в посочено от лицето място на пребиваване, с предписание от Директор на съответната РЗИ.

По делото е установено, че лицето не е представило на проверяващата експерт от РЗИ. нито един от документите по т.4.4 от заповед на Министъра на здравеопазването, като изследването с бърз антигенен тест, направено 48 часа преди пристигането в РБ, не е прието като документ по т.4.4 от Заповедта. Предвид тези факти, съдът приел за правилно издаденото предписание за карантина и законосъобразно приложение на т.4.6 от Заповед на МЗ. Изложени са правни изводи основани на чл. 61 ал.7 от ЗЗ, съгласно която Министърът определя срока на задължителна карантина по чл.61 ал.2 от ЗЗ., който в т.4.6 от Заповед № РД-01-645/28.07.21г е определен на 10 дни.

В предписанието изрично е отбелязано, че същото подлежи на предварително изпълнение. За издаденото предписание, както и за възможностите за получаване на предписанието на хартиен носител, адресатът е уведомен на 28.08.2021 г. от експерт при РЗИ-Бургас, за което саморъчно е положил подпис върху таблет, удостеверен с протокол на проверяващия.

Съдът е анализирал доказателствата и е приел, че оспорения административен акт е валиден, издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на чл. 61, ал. 1, 2 и 6 от Закона за здравето . Решението е правилно.

Изводите на съда от фактическа и правна страна са верни и адекватни на установените с доказателствата факти. Безспорно е установено, че жалбоподателят е влязал на територията на Р. Б. през ГКПП "А. С. от Кралство Великобритания - държава, попадаща в червената зона, съгласно списъка на държавите по цветови зони, държавите, за които е налице информация за установена значителна негативна промяна в епидемичната ситуация и на държави с преминаване на реципрочна основа по Приложение № 1 към т. І. 3 от Заповед № РД-01-645/28.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването. Затова компетентен да издаде предписанието е Директорът на РЗИ. Неоснователи са оплакванията, че не Директорът на Столична РЗИ, а служителят на РЗИ, който го е уведомил за неговото издаване, е издател на акта. Видно от съдържанието на самото предписание старши експертът от РЗИ-Бургас единствено е уведомил Георгиев за издаването на акта, а същият е издаден от Директора на РЗИ-Бургас в съответствие с нормата на чл. 61, ал. 6 във връзка с ал. 2 от ЗЗ, което се удостоверява от положените от него подпис, в случая на таблет, но при вписване в протокол от извършеното връчване. Предписанието е издадено в изискуемата се форма, като лицето е уведомен за възможността да го получи на хартиен носител.То е съответно на образец – Приложение № 5, към т. 13, утвърден със Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 г. за лица, подлежащи на болнично лечение, домашно лечение и карантина /изм. и доп. със Заповед РД-01-177/22.03.2021 г., Заповед № РД-01-13 от 11.01.2022 г. и Заповед № РД-01-20 от 14.01.2022 г. / на Министъра на здравеопазването, съгласно изискването на чл. 61, ал. 9 от ЗЗ. При издаването на предписанието не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както правилно е приел първоинстанционният съд. Жалбоподателят е запознат с текста на предписанието чрез уведомяването му от служител на РЗИ, за което е положил подпис. Разяснена му е и възможността да получи препис от същото по реда на чл. 61, ал. 11 от ЗЗ. Разпоредба предвижда, че препис от предписанието се връчва на адресата му лично след изтичането на срока на изолацията, съответно на карантината, а в срока на изолацията, съответно на карантината – само чрез упълномощено лице. Неоснователни са наведените оплаквания, че предписанието не му е връчено на място, тъй като законът предвижда възможността за по-късното му връчване. Освен това начинът и датата на връчване на предписанието не се отразява на неговата законосъобразност, а има значение единствено за момента, от който започва да тече срокът за обжалването му.

Отделно от изложеното, правилно съдът е обосновал, че срокът за задължителната карантина е предвиден в заповедта на Министъра, а самата мярка като принудителна е законово определена съгласно чл. 61 ал.2 предл. второ от ЗЗ, както и нейното изпълнение. Спазена е била и процедурата по чл.61, ал.10 от ЗЗ и както законосъобразно е приел съда, при издаването на акта не е нужно да има подпис на лицето, подписът му е само, за да се удостовери уведомяването му за издадения акт, което в случая е документирано в протокола на експерта на РЗИ.

При проверката на решението се споделят мотивите на административния съд. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация не е направил искане за разноски, поради което съдът не присъжда такива.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК Върховния административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3625 от 31.05.2022г. по адм. дело № 9591/2021г. на Административен съд - София град

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. В. п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН