Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Д. М. по административно дело № 6692 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), гр. София срещу Решение № 914/19.05.2022 г. по административно дело № 2137/2021 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отменено негово волеизявление, с което са прекратени правата на “С. Т. ЕООД, произтичащи от лиценз за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение № 10660 от 27.11.2018 г. на Министерество на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Касационният жалбоподател - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че първоинстанционно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и по конкретно в нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от АПК. Посочва, че в решението липсват констатации, както и съображения изложени от съда във връзка с обстоятелства по делото, касаещи упълномощаването на адв. А. Г. за пълномощник на дружеството с права да подава и получава всякакви документи свързани с неговата дейност.

Касаторът счита за неправилни изводите на съда, че ИААА е допуснала нарушение като не е уведомила управителя на дружеството за започналото пред него производство. Счита, че дружеството е представлявано от упълномощено лице, което съгласно правата дадени му по пълномощие, може да подава и получава всякакви документи касаещи дружеството.

Прави искане решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – “С. Т. ЕООД, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор до съда и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Обжалваното решение е постановено въз основа на следната фактическа обстановка:

На 20.05.2021 г. със Заявление № 30-17-23-324, подадено от адв. А. Г., в качеството й на пълномощник на “Синта транс” ЕООД, е направено искане за прекратяване на Лиценз на Общността за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение № 10660/27.11.2018 г. на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Към подаденото заявление е приложено нотариално заверено пълномощно, с което управителят на фирмата П. Л., упълномощава адв. А. Г. да представлява дружеството.

На 30.06.2021 г. управителят на “Синта транс” ЕООД е поискал извършване на проверка дали дружеството разполага с лиценз на Общността и ако същият е отнет, каква е причината за това.

В отговор на поставеното искане за предоставяне на информация в писмо с изх. № 82-00-00-1090/1/23.07.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” е посочено, че въз основа на подадено заявление от упълномощено лице г-жа А. Г., касаещо прекратяване на правата, произтичащи от лиценз на Общността за международен превоз на пътници или товари, правата на фирмата са прекратени.

Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на волеизявлението с което се прекратява лиценза на фирмата, административният орган е следвало да спази правилата на чл. 35 АПК, като преди прекратяване на лиценза, изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, като уведоми за образуваното производство заинтересованите страни и им даде възможност за представяне на възражения и допълнителни доказателства и обсъди обясненията и възраженията на страните ако такива са направени. Съдът е посочил, че с поведението си административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, ал. 1 и чл. 35 АПК, поради което не е преценил действителната воля на дружеството за притежаване на лиценз за превоз на пътници в Общността.

Съдът е приел, че лицето А. Г., не е била упълномощена да се разпорежда с притежанието на издадения лиценз на името на дружеството, тъй като със същото са дадени общи права на упълномощеното лице да представлява дружеството и физическото лице - управител пред ИААА, но не и да се разпорежда с документ с правно значение, какъвто се явява лицензът, даващ право на превоз на пътници.

Въз основа на горното съдът е направил извод за незаконосъобразност на акта и го е отменил.

Решението е правилно като краен резултат.

Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел доводите на административния орган не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че издаденият административен акт е незаконосъобразен, но не поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а поради противоречие с материалния закон, тъй като към момента на подаване на заявлението за прекратяване на лиценза на дружеството, не са били налице материалните предпоставки за издаване на оспорения административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б. лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.

В разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 2 ЗАвП е посочено, че правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б. или от лиценза на Общността, се прекратяват по заявление на неговия притежател. Видно от представеното пред първоинстанционния съд, копие на лиценз № 10660, притежател на същият е дружеството “С. Т. ЕООД. Н. управител е лицето П. Л., който съгласно посочената разпоредба е легитимното лице да подава заявления с искане за прекратяване на лиценза на дружеството. От представеното по делото пълномощно, управителят на дружеството е упълномощил лицето А. Г. с права да представлява него, като физическо лице и фирмата като юридическо лице пред органите на ИА “Автомобилна администрация”, като подава и получава всякакви документи свързани с дейността на фирмата, при извършване на проверки на фирмата, при подписване на констативни протоколи, при установяване на административно нарушение да подписва и получава актове за административни нарушения, наказателни постановления, заповеди за принудителни административни мерки издадени от ИА “Автомобилна администрация”. Упълномощителят не е посочил, че упълномощава А. Г. с право да подава от името на дружеството заявления за прекратяване на лицензията.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че представеното пълномощно е общо и дава общи права на упълномощеното лице, като представителната власт не включва право на подаване на заявление за прекратяване на лиценза на дружеството.

В конкретния случай упълномощеното лице е превишило представителната си власт, като е подало заявление без дадени права от дружеството.

Съдът правилно е установил фактите по делото, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което обжалваното съдебно първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция, с оглед на което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева – платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 914 от 19.05.2022 г., постановено по адм. дело № 2137/2021 г. на на Административен съд - Пловдив,

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” да заплати на “С. Т. ЕООД, [ЕИК], разноски за касационната инстанция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева представляващи платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА