Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 6727 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" (ОПИК), подадена чрез пълномощник, против решение № 85 от 12.05.2022 г. по адм. д. № 415/2021 г. на Административен съд - Кюстендил, с което съдът е отменил негово решение № РД11-1554/29.11.2021 г. за определяне на финансова корекция на "Иновативни цифрови системи" ЕООД, в частта по т. 2. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че е провел пълно, всестранно и обективно административно производство, подробно е описал констатираните нарушения на бенефициера и е формирал обоснован извод за фиктивно изпълнение на дейностите по проекта. Смята за законосъобразна посочената нередност, тъй като установените факти доказват допуснато от дружеството нарушение на принципите на ефективност и ефикасност. По подробно изложени доводи иска отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.
Ответникът "Иновативни цифрови системи" ЕООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна по подробно изложени в писмен отговор съображения. Иска присъждане на разноските по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, процедура чрез подбор „Насърчаване на предприемачеството“, за изпълнение на проект „Защити ме“. Предмет на проекта е създаване на система за сигурност и конфиденциалност на електронната информация и комуникация чрез разработване и пазарна реализация на криптиращо устройство – USB ключ за защита на лични и корпоративни данни, като криптиращото устройство е съвкупност от хардуер (USB флаш памет с формата на ключ, специализиран криптиращ чип, разработен от екипа) и интегриран софтуер, разработен само на него. За изпълнение на проекта бенефициерът е заложил девет цели, като е планирал две дейности, подробно описани в проектното предложение.
По предявени междинни искания за плащане са верифицирани суми на 26.02.2020 г. и на 30.11.2020 г.; по искане за междинно плащане от 30.06.2020 г. е постановен отказ за верификация на 25.03.2021 г. По искане за окончателно плащане с приложен към него финален отчет за изпълнение на двете дейности по реализиране на пазара на предприемаческата идея и визуализация на проекта органът е извършил проверка на място на 21.04.2021 г., данните са отразени в изготвен формуляр и от бенефициера са изискани допълнително документи и разяснения. Междувременно е регистриран сигнал за нередност № 632 във връзка с екипа за изпълнение на проекта за това, че за две физически лица, ангажирани с позиции по проекта, има съмнение относно участието им в изпълнението на проектните дейности; наетото за целите на проекта помещение не е използвано от дружеството; не е установено местонахождението на закупените по проекта дълготрайни активи и ползването на същите за реализирането на предприемаческата идея; наличните 7 броя USB криптиращи устройства не отговарят на заложените в ДБФП изисквания да са във формата на ключ и не са изработени със закупената техника, т. е. не са продукт на разработката на екипа по проекта, а е възможно да са закупени готови продукти; не са спазени мерките за информация и комуникация чрез поставяне на постоянна табела и визуализация на работното помещение, както и чрез изработване на брошури и стикери. През м. август 2021 г. са извършени две внезапни проверки по местоизпълнението на проекта, от които е установено, че на място не се намира офис на на дружеството, няма негови представители и оборудване, а помещението е с табела на издателство "Просвета". Подробните констатации от проверките са обективирани в доклад и бенефициерът е уведомен за започване на производство по определяне на финансова корекция.
С решение № РД-11-1554/29.11.2021 г. ръководителят на УО е определил финансова корекция, както следва: т.1 - финансова корекция по договора за безвъзмездна финансова помощ 100% финансовата подкрепа от ЕСИФ, предоставена по договора; т. 2 - финансова корекция по договора за безвъзмездна финансова помощ в размер на 101 293, 98 лв., представляващи 100% от финансовата подкрепа от ЕСИФ, изплатена до момента. Актът е за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), в приложимата редакция, посочено като нередност по т. 2 от Приложение 2 към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) - за нарушаване на принципите за ефективност и ефикасност по чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013. Органът е приел, че бенефициерът е използвал безвъзмезден финансов ресурс, като предвидените разходи по проекта не са използвани по предназначение за създаване на система за сигурност и конфиденциалност на електронна информация и комуникация чрез разработване и пазарна реализация на криптиращо устройство - USB ключ за защита на лични и корпоративни данни. С. У. орган има фиктивно изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ. Решението на ръководителя на УО е оспорено от дружеството само в частта по т. 2.
Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Подробно и задълбочено е изложил фактите по спора и ги е анализирал в съответствие с приетото от органа правно основание. Посочил е, че административният орган е приел за нарушени принципите на добро финансово управление по член 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и по-конкретно - за ефикасност и ефективност. Първият е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите, а вторият - със степента на постигане на заложените цели чрез предприетите действия. На първо място, съдът се е обосновал, че изводите на УО за допуснато нарушение са общи, т. е. без да са разграничени поотделно за всеки от двата принципа. На второ място, посочил е, че липсват мотиви, сочещи кои от установените факти и предприети действия са приети за недобро съотношение за постигане на целта; кои ресурси са неефикасни и кои са предприетите действия от бенефициента, които не съответстват по степен на поставените цели. Приел е, че незаконосъобразно органът е извел общ извод за фиктивно изпълнение на договора на основание направените фактически установявания, без да мотивира съдържанието на посоченото от него нарушение, за което е определил финансова корекция по т. 2 от Приложение 2 към Наредбата. На трето място, съдът е обосновал извод за недоказаност на приетото от органа нарушение, като е направил обстоен анализ на твърденията на органа и представените доказателства, съотнесени към правното основание на нередността, посочено в решението на ръководителя на УО. По подробно изложени мотиви от фактическа и правна страна съдът е отменил акта в оспорената част.
Решението е правилно, но по различни от изложените мотиви.
По делото не се спори, че в хода на проверка по искане за окончателно плащане е регистриран сигнал за нередност нередност, по който органът се е произнесъл с оспореното решение. Касационната инстанция приема, че при описанието на фактическото основание органът е смесил релевантните факти относно допустимостта на разходите - в частност относно реалността на дейностите и отчетните документи с фактите, относими към института на финансовата корекция. Няма пречка резултатите от проверката в производството по верификация да послужат за издаване на акт за финансова корекция. В такъв случай обаче органът е длъжен категорично да разграничи основанията за финансова корекция от основанията за верификация. Производството по верифициране на разходите се осъществява по реда на глава пета „Финансово управление и контрол“, раздел II „Плащания, верифициране и сертифициране на разходи“, като в случай на отказ от верификация се издава акт по чл. 64, ал. 1 и 3 ЗУСЕФСУ (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). В раздел III „Администриране на нередности и извършване на финансови корекции“ е регламентиран редът за определяне на финансова корекция и нейното извършване. С оспорения акт административният орган не е разграничил фактическото основание за верифициране на разходите по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ от това по чл. 70, ал. 1, т. 3 от този закон. Без фактите да бъдат подведени под относимото правно основание, съдът не може да установи налице ли са условията за законосъобразно упражняване на правомощието на административния орган, а засегнатите от акта лица не могат да упражнят ефективно правото си на защита.
На следващо място, издателят на акта следва да мотивира не само основанията за финансова корекция, но и размера на корекцията, когато относимата нормативна уредба допуска индивидуализация на размера, какъвто е настоящият случай. Съгласно т. 2 от Приложение № 2 към Наредбата за посочване на нередности размерът на финансовата корекция може да бъде намален, когато естеството и тежестта на индивидуалното или системно не оправдава определянето на по-висок размер. Органът е приел извод за фиктивно изпълнение на проекта, но това не го освобождава от задължението да мотивира и определения размер на финансовата корекция.
Според касационния съдебен състав разпоредителната част на акта в частта за основата, върху която се изчислява корекцията, е неясна. В разпоредителната част органът определя по пропорционалния метод две отделни финансови корекции: по т. 1/ 100% върху от финансовата подкрепа от ЕСИФ, предоставена по договора; т. 2/ 100% от финансовата подкрепа от ЕСИФ, изплатена до момента. Актът в т. 1 не е обжалван и е влязъл в сила. В т. 2 органът е определил финансова корекция върху изплатената до момента финансова помощ за същото нарушение. От една страна, по този начин се създават предпоставки за правна несигурност относно действителния размер на финансовата корекция с оглед императивното изискване на чл. 72, ал. 2 ЗУСЕФСУ(загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), а от друга, фактически органът е определил две финансови корекции за една и съща нередност, което е недопустимо предвид чл. 71, ал. 4 от същия закон.
Като е обосновал извод за незаконосъобразност на административния акт и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от ответника искане за разноски, в полза на дружеството следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., предвид представеното по делото пълномощно, разписка и списък с разноски.
Воден от горното, Върховният административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85 от 12.05.2022 г. по адм. д. № 415/2021 г. на Административен съд - Кюстендил.
ОСЪЖДА Министерството на икономиката, гр. София, ул. "Шести септември" № 21, да заплати на "Иновативни цифрови системи" ЕООД, седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, ул. "Х. Й. №20, бл. 20, вх. В, ет. 4, ап. 23, направените по делото разноски в размер на 900 лв. (деветстотин лева).
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА