Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар С. П. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 6755 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й. К. с [ЕГН], К. К. с [ЕГН] и С. К. с [ЕГН] и тримата от [населено място], общ. Родопи, [улица], представлявани от адв. К. Т. и по втора касационна жалба на началника на СГКК – Пловдив против решение № 848/12.05.2022г. постановено по адм. д. № 2431/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. С решението е отменена заповед № 18-8767/5.08.2021г. на началника на СГКК – Пловдив, с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри /КК и КР/ на [населено място].

К. К. смятат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Към момента на внасянето на проекта за изменение на ПУП, съсобствеността била прекратена и г-жа Коджова е поискала изменението в качеството си на едноличен собственик на имота. Заповедта за изменение на ПУП влизала в сила от момента на издаването й. От своя страна отменената с обжалваното решение заповед на началника на СГКК – Пловдив била издадена при спазване на всички законови изисквания за изменение на КК и КР. Искат обжалваното решение да бъде отменено, както и да бъде отхвърлена жалбата срещу заповедта на началника на СГКК. Молят да им бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете инстанции.

Касаторът началник на СГКК – Пловдив в касационната си жалба си твърди, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по жалба на М. С., чиито интереси не били засегнати от процесната заповед, тъй като тя си оставала съсобственик в равни права по отношение на двата новообразувани поземлени имота. Регулацията създадена с частичното изменение на ПУП отнасящо се до УПИ VІ-175 била приложена. Заповедта на началника на СГКК била съобразена със законовите изисквания. Иска се обезсилване на съдебното решение и оставяне на жалбата на М. С. без разглеждане, при условията на евентуалност претендира отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Моли присъждане на разноски, сторени пред касационната инстанция.

Ответникът – М. С., в писмен отговор, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва двете касационни жалби. Излага подробни съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.

О. Н. и А. Елкинови, в писмен отговор, оспорват жалбите. Считат, че не е налице промяна на ПУП, която да налага изменение на КК, поради което намират атакуваното решение за правилно. Пледират оставяне в сила на решението.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни по следните съображения.

Й. К. и С. К. са поискали от началника на СГКК – Пловдив нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на поземлен имот с идентификатор 47295.124.162 по КК и КР на [населено място]. Искането им е предхождано от внесен от С. К. проект за изменение на КК и КР. Със заповед № 18-8767/5.08.2021г. на началника на СГКК – Пловдив е одобрено изменение на КК и КР на [населено място], отнасящо се до ПИ 47295.124.162, като същият е разделен на два нови поземлени имота с обща площ равна на площта на посочения имот, а съществуващите сгради придобиват нови идентификатори. В заповедта изменението е отразено като нанасяне на нови обекти в КК и КР, а именно: ПИ с ИД 47295.124.1476; ПИ с ИД 47295.124.1477; сграда с ИД 47295.124.1476.1; сграда с ИД 47295.124.1476.2; сграда с ИД 47295.124.1476.3; сграда с ИД 47295.124.1476.4; сграда с ИД 47295.124.1477.1; сграда с ИД 47295.124.1477.2; сграда с ИД 47295.124.1477.3 и сграда с ИД 47295.124.1477.4 и съответно заличаване на обекти от КК и КР, както следва: ПИ с ИД 47295.124.162; сгради с ИД47295.124.162.1; 47295.124.162.2; 47295.124.162.3; 47295.124.162.4; 47295.124.162.5; 47295.124.162.6; 47295.124.162.7; 47295.124.162.8. Заповедта е издадена на основание чл. 54, ал.1 и чл. 51, ал.1, т. 2 от ЗКИР. Мотивирана е с това, че с одобреното с нея изменение се отстраняват непълнота и грешка в кадастралната карта, възникнали с одобряването на изменение на ПУП-ПРЗ със заповед № 1148/31.10.2007г. на кмета на община Родопи, което изменение на ПУП, предхожда одобряването на КК на [населено място], извършено със заповед № РД-18-85/6.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК.

С атакуваното решение, съдът от първа инстанция е отменил атакуваната пред него заповед на началника на СГКК – Пловдив. Приел е, че изменението на ПУП-ПРЗ одобрено със заповед № 1148/31.10.2007г. на кмета на община Родопи, не е приложено, следователно не е налице промяна в границите на УПИ VІ-175, в кв. 12 по плана на [населено място], съответстващ на ПИ 47295.124.162 по КККР, поради което не е налице непълнота и грешка в кадастралната карта, които да изискват промяна й. Решението е правилно.

С посочената заповед № 1148 от 31.10.2007 г., кметът на община Родопи, на основание чл. 134, ал. 2, т. 7, чл. 19, ал. 1, т. 4 и във връзка с чл. 201, ал. 3 ЗУТ е одобрил подробен устройствен план /ПУП/ на кв. 12, [населено място], като по силата на изменението от плана отпада съществуващият УПИ VI-175 и се образуват два нови УПИ VI-175 и XVII-175 по приложен проект, като в новообразуваните УПИ е предвидено свободно жилищно застрояване с височина до 10м. на 5 м. от уличната регулационна линия. Макар, че в заповедта е посочено, че същото се издава по молба вх. № 316/1.10.2007г. от изисканата от административния съд и представена от община Родопи преписка приключила с издаването на посочената заповед, е видно, че преписката е образувана във връзка с гражданско дело № 3919/2006г. по описа на Пловдивския районен съд. Същото е образувано по искова молба за извършване на съдебна делба на УПИ VІ-175 в кв. 12 по плана на [населено място]. Със съпроводително писмо № 11-316/8.11.2007г. община Родопи е изпратила на Пловдивския районен съд по посоченото гр. д. 3919/2006г. комплектованата преписка за ЧИ на ПУП за УПИ VІ-175, съдържаща заповедта, с която е одобрено изменението, изрично в същото писмо е посочено, че изменението ще се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба. В потвърждение на извода, че изменението на ПУП е във връзка с делбеното дело е и предписанието дадено от главния архитект на община Родопи – Пловдив, с което на 6.07.2007г. е допуснато изготвянето на проект за изменение на ПУП, като УПИ VІ-175 да се раздели на два нови УПИ. Нещо повече - в самата заповед № 1148 от 31.10.2007 г. е посочено, че същата се издава на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 във връзка с чл. 201, ал. 3 ЗУТ. Посочените норми уреждат изменения на устройствените планове, които изменение са предизвикани и са във връзка със съдебни производства за делба на урегулирани поземлени имоти. С оглед изложеното и при правилно установена фактическа обстановка, правилно административния съд е приел, че допуснатото изменение е процедирано съгласно нормата на чл. 134, ал.2, т.7 и чл. 201, ал.3 от ЗУТ във връзка с производството по делбено дело отнасящо се до посочения УПИ. Съгласно нормата на чл. 201, ал. 3 от ЗУТ заповедта за изменение на плана за регулация влиза в сила в момента на издаването й и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба. Вън от съмнение е, че нормата има предвид съдебното решение, с което приключва втората фаза на съдебната делба, това с което се извършва делбата и се разпределят имотите между досегашните съсобственици, съобразно допуснатото със заповедта по чл. 201, ал.3 разделяне на съществувалите преди делбата общи имоти. В случая не е спорно, че делбеното дело е приключило със спогодба, сключена между участващите в него страни. По силата на спогодбата, по силата на която имотът предмет на делба, не е разделен, а съсобствеността върху него е прекратена, посредством получаването на целия имот в дял от Й. К., а останалите съделители са получили съответни суми за уравняване на дяловете им. Следователно в случая липсва влязло в сила съдебно решение, по силата което УПИ VІ-175 да е разделен, което от своя страна налага извода, че изменението на ПУП относно посочения УПИ, одобрено със заповед № 1148 от 31.10.2007 г., кметът на община Родопи, не е приложено. В този смисъл е и становището изразено от третото неучастващо в производството по адм. д. № 2431/2021г. лице – община Родопи в съпроводителното писмо с което преписката по изменението на ПУП е изпратена на съда.

Съгласно нормата на 5, ал. 1 от ДР на ЗКИР урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. При положение, че изменението на ПУП, одобрено със заповед № 1148 от 31.10.2007 г., кметът на община Родопи, не е приложено и границите на имота са останали по приложения и действащ устройствен план от 1974 г., то кадастралната карта одобрена със заповед № РД-18-85/6.12.2007г. отразява правилно съществуващите регулационни линии. Ergo не е налице непълнота и грешка по смисъла на 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Съгласно легалното определение съдържащо се в посочената норма "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая такова несъответствие в границите и очертанието на УПИ VІ-175 не се установява, същите изцяло отговарят на регулационните линии по плана от 1974г. и изменението им, основано на неприложен устройствен план /този одобрен със заповед № 1148 от 31.10.2007 г., кметът на община Родопи/ е незаконосъобразно.

Неоснователно е твърдението на касатора – началник на СГКК – Пловдив, че решението е недопустимо. М. С. е заинтересовано лице по смисъла на 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и има право на жалба.

Правилно заповедта на началника на СГКК е отменена. Атакуваното решение на Административен съд Пловдив, като валидно допустимо и правилно не следва да бъде касирано.

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника М. С. за присъждане на деловодните разходи изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер 900,- лева, които следва да бъдат понесени по равно от четиримата касатори.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 848/12.05.2022г. постановено по адм. д. № 2431/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия картография и кадастър – София, [жк], [улица] да заплати на М. С. с [ЕГН] сумата 225,- /двеста двадесет и пет/ лева, деловодни разходи за тази инстанция.

ОСЪЖДА Й. К. с [ЕГН] да заплати на М. С. с [ЕГН] сумата 225,- /двеста двадесет и пет/ лева, деловодни разходи за тази инстанция.

ОСЪЖДА К. К. с [ЕГН] да заплати на М. С. с [ЕГН] сумата 225,- /двеста двадесет и пет/ лева, деловодни разходи за тази инстанция.

ОСЪЖДА С. К. с [ЕГН] да заплати на М. С. с [ЕГН] сумата 225,- /двеста двадесет и пет/ лева, деловодни разходи за тази инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ