Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 6760 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К. Д., чрез адв. Н. като процесуален представител, срещу решение № 73 от 15.04.2022 г., постановено по адм. дело № 368/2021 г. по описа на Административен съд - Сливен. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което оспорваната заповед да бъде отменена, а алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът кметът на община Сливен, чрез пълномощника си юрк. М., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът С. С., чрез процесуалния си представител адв. Ш., счита обжалваното решение за правилно.
Ответниците Й. Р., Й. К., Ж. П., П. К., Д. Д., И. Д., Г. Г., С. Д., Р. П., И. П., Т. Т., С. С., И. М., Р. С., Л. С., И. С., Д. Д., Н. Д., М. Б. и С. Б. чрез особените им представители Ю. С. и Ю. К., не вземат становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд - Сливен е образувано по жалба на К. Д. срещу заповед № РД-15-1446/10.08.2021 г. на кмета на община Сливен, с която на основание чл. 129, ал. 2, чл. 124а, ал. 1 и чл. 124б, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е одобрен подробен устройствен план план за застрояване (ПУП-ПЗ) за поземлени имоти с идентификатори 67338.99.39 и 67338.99.41 с НТП друг вид нива, местността К. Д. в землището на гр. Сливен, като се променя предназначението им от земеделски в За фотоволтаична централа съгласно застрояването, показано в графичната му част.
С обжалваното решение оспорването срещу заповедта е отхвърлено.
За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновава извод, че при спазване на процедурата по чл. 128а ЗУТ проектът за ПУП - ПЗ е съгласуван с всички контролни органи, които дават положително становище. Излага съображения за съобразяване на одобрения ПУП ПЗ с предвижданията на общия устройствен план (ОУП) на община Сливен съгласно правилото на чл. 103а, ал. 2 ЗУТ, със заложените устройствени показатели за предимно производствена устройствена зона: плътност на застрояване - до 60 %, интензивност на застрояване - до 2 и озеленена площ - мин. 30 %, както и с преминаващата въздушна линия за високо напрежение и въздушна линия за средно напрежение през имот с идентификатор № 67338.99.41. Посочва, че фактическият състав за промяна на предназначението на земеделската земя ще се изпълни със завършване на процедурата по Закона за опазване на земеделската земя (ЗОЗЗ), предпоставка за което е влизането в сила на ПУП ПЗ, като приема, че в случая липсват данни предвиденото застрояване да засяга по какъвто и да е начин притежавания от оспорващата имот. По тези съображения приема за законосъобразна заповедта за одобряване на ПУП-ПЗ и отхвърля като неоснователна жалбата срещу нея.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Законосъобразно административният съд приема, че оспорената заповед на кмета на община Сливен, с която е одобрен ПУП - ПЗ за поземлени имоти с идентификатори 67338.99.39 и 67338.99.41, находящи се в местността К. Д. в землището на гр. Сливен, представляващи земеделска земя, е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е мотивирана с посочване на фактическите и правни основания съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. С оглед спецификата на административния акт същият съдържа необходимите текстови и графични части. Издаден е по заявление на ответника С. С., собственик на двата имота, след одобряване на представеното задание и разрешение от общински съвет - Сливен за изработване на проект за ПУП ПЗ. Проведена е процедурата по съгласуване на проекта. Разгледан е на заседание на ОЕСУТ при община Сливен, като е прието решение за обявяването му след изпълнение на дадените до заявителя указания. Проектът е допълнен съгласно изискванията на помощния орган и е съобщен на заинтересованите лица съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 3 ЗУТ. Подаденото от страна на касатора възражение е разгледано на проведеното на 30.07.2021 г. заседание от ОЕСУТ при община Сливен, като е прието за неоснователно, а проектът е предложен на компетентния орган за одобряване.
Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон също се споделя от настоящия състав. Одобреният с оспорената заповед ПУП - ПЗ е с обема и съдържанието, предвидени в чл. 108, ал. 2 ЗУТ и е съобразен с изискванията на Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. С проекта се предвижда всеки от имотите да се отреди за За фотоволтаична централа, като за целта се извърши промяна на предназначението им от земеделска земя в такава за неземеделски нужди по реда на ЗОЗЗ. С този закон са регламентирани специални изисквания по отношение изработването на ПУП за земеделски земи.
Съгласно действащия ОУП на община Сливен, одобрен с решение от 21.03.2019 г. на общински съвет Сливен, процесните имоти попадат в територия, означена със сигнатура 15/Сср - земеделски земи с право за промяна на предназначението. Това обстоятелство се установява от заключението на вещото лице. Отделно от това, ОУП на община Сливен е публично достъпен на интернет страницата на общината: https://mun.sliven.bg, поради което твърдението на касатора, че попадането на процесните имоти в обхвата му и посочената зона не е доказано, е неоснователно. В тази връзка отпада изискването за провеждане на процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране съгласно нормативно регламентираното изключение по чл. 17а, ал. 3 ЗОЗЗ. Според цитираната разпоредба промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план, както е в случая, се извършва, без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране. Направеното от касатора оплакване относно липсата на решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ за утвърждаване на площадка и/или трасе, което да предхожда одобряване на ПУП-ПЗ по чл. 24 ЗОЗЗ, се явява неоснователно, тъй като в случая издаването му не е необходимо.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ предвижда, че след влизане в сила на подробен устройствен план заинтересованото лице предлага промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. С решението на комисиите по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ и заплащане на дължимата такса (чл. 24, ал. 4 ЗОЗЗ) завършва фактическият състав на промяната на предназначението на земеделската земя. Анализът на разпоредбите налага заключението, че промяната на предназначението на земеделска земя в такава за неземеделски нужди включва две предпоставки: наличието на влязъл в сила подробен устройствен план и решение в случая на комисията по чл. 17, ал.1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна на предназначението, след което имотите губят земеделския си характер. Следователно, влизането на ПУП-ПЗ в сила е условие за произнасяне на комисиите по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ по предложението на заинтересованото лице. Предвид изложеното оплакването на касационния жалбоподотел, направено с представената писмена защита пред настоящата инстанция, за неспазване на установената в ЗОЗЗ процедура е неоснователно.
Не се установява и нарушаване на изискванията по чл. 23, ал. 3 ЗОЗЗ, според който изграждането и/или разширяването на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, използващи фотоволтаични (слънчеви) системи, когато производството на електрическа енергия не се използва за собствени нужди, се допуска върху неполивни земеделски земи от седма до десета категория или некатегоризуеми при наличие на становище за присъединяване на обекта, издадено от съответния мрежови оператор. Данните по делото сочат, че двата имота, предмет на оспорения план, са с категория на земята при неполивни условия - девета.
Одобреният проект отговаря на изискванията на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за отделните видове територии и устройствени зони. Спазени са показателите за плътност и интензивност на застрояването, както и за озеленяване, предвидени за съответната устройствена зона съгласно действащия ОУП на община Сливен. Проектът е съобразен със сервитута на преминаващата през ПИ с идентификатор 67338.99.41 въздушна линия за високо и средно напрежение, нанесена в графичната му част, в съответствие с изискванията на Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Съгласно графичната част на плана предвиденото застрояване е с ограничителни линии, до които то може да се разположи, на 3 метра от имотните граници.
Тези факти и обстоятелства се потвърждават и от вещото лице, вкл. при съпоставка на проекта с графичните и текстови части на ОУП на община Сливен. Правилно съдът приема, че заключението на съдебно-техническата експертиза дава обосновани отговори на поставените въпроси. Противно на твърдението касатора, от данните по делото се установява, че заключението е изготвено след обстойна проверка и проучване на специализираната кадастрална карта на подземните проводи и съоръжения в община Сливен, взети са предвид двете съгласувателни писма от Водоснабдяване и канализация Сливен ООД и Електроразпределение Юг ЕАД, проведени са допълнителни проучвания относно наличието на подземни обекти в двата имота. Огледът на място е извършен от експерта в присъствието на процесуалния представител на жалбоподателя. Безспорно е установено, че през процесните имоти, предмет на разработката, не преминават мрежи и съоръжения със значение за националната сигурност, както и такива на водопреносни, газопреносни, телефонни или други дружества, освен безспорно съществуващите в ПИ с идентификатор 67338.99.41 елементи от въздушната линия за високо и средно напрежение, както и сервитутните зони, отразени в одобрения проект. Обратно на възражението на жалбоподателя въпросът относно липсата на подземни съоръжения и комуникации в имотите е изяснен, поради което правилно искането за събиране на допълнителни доказателства в тази насока, вкл. за издаване на съдебни удостоверения, е отхвърлено от съда като неоснователно. Представената в касационното производство скица от 1999 г. не води до друг извод, тъй като не се установява идентичност между отразения в нея парцел II, от масив № 99, находящ се в същата местност Кише дермен с нанесено трасе на газопровод и двата процесни имота, предмет на плана.
При постановяване на решението не са допуснати сочените от касационния жалбоподател съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Отхвърлянето на искането му за назначаване на повторна техническа експертиза е надлежно мотивирано от съда в откритото съдебно заседание, проведено на 31.03.2022 г. Несъгласието на страната с конкретно установени от вещото лице факти не прави заключението необосновано и не води до съмнения за неговата правилност, каквито хипотези са посочени в чл. 201, предл. 2 ГПК за извършване на повторна експертиза. В проведеното на 17.02.2022 г. открито съдебно заседание съдът предоставя възможност на жалбоподателя да преформулира въпросите си към вещото лице, с оглед допускането на съдебно-техническа експертиза и излага аргументирани съображения защо приема, че назначаването на пожаро-техническа експертиза не е необходимо в случая. Правилно е прието, че въпросите относно конструкцията и вида на соларните модули, потенциалната им запалимост и възможността за възникване на пожари са неотносими към преценката за законосъобразността на оспорения ПУП - ПЗ, а касаят етапа на инвестиционното проектиране.
Неоснователно е възражението за допуснато нарушение от страна на съда при преценката на решението на директора на РИОСВ С. З. с което е прието да не се извършва екологична оценка на ПУП-ПЗ. Липсват данни и твърдения този административен акт да е оспорен по съдебен ред, поради което същият придобива стабилитет. Доводите, с които жалбоподателят изразява несъгласие с направените констатации и с изведения от компетентния орган извод, че не е необходимо да се извършва екологична оценка по реда на ЗООС и ЗБР, не подлежат на обсъждане в настоящото производство, тъй като косвен съдебен контрол спрямо него е недопустим. В тази връзка следва да се посочи, че проектът за одобряване на ПУП-ПЗ е съгласуван с всички контролни органи и експлоатационни дружества (РИОСВ С. З. РЗИ Сливен, Енергоразпределение Юг ЕАД, ВиК Сливен ООД), като дадените от тях положителни становища и предписания, са взети предвид и са обсъдени в хода на административното производство преди издаване на оспорената заповед.
Оплакването, че не всички заинтересовани лица са надлежно призовани в първоинстанционното производство, като на тях са назначени особени представители за сметка на жалбоподателя, също е неоснователно. Следва да се има предвид, че касаторът не може да релевира чужди права.
Доводите за противоречие в мотивите на обжалваното решение не се споделят от настоящия състав. Аргументите относно приложението на разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ са свързани с допустимостта на оспорването от собствениците или носителите на ограничени вещни права в съседен имот на тези, предмет на плана, когато се променя тяхното презназначение, като в настоящия случай първоинстанционният съд правилно приема жалбата срещу заповедта на кмета на община Сливен за допустима и се произнася по същество. Цитираната норма е относима към правото на собствениците на съседни имоти да оспорят одобрения ПУП - ПЗ, но това не означава, че е налице действителното им фактическо засягане. Имотът на касационния жалбоподател не е предмет на разработката, поради което не се обхваща от предвижданията на плана. Останалите съображения, свързани с бъдещите инвестиционни намерения и с възможностите за одобряване на ПУП - ПЗ за собствения му имот, не следва да се обсъждат, тъй като са извън предмета на делото.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение. Релевантните за спора факти са правилно установени. Съдът посочва на кои доказателства основава възприетата от него фактическа обстановка. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка са направени законосъобразни и обосновани изводи по приложението на относимите материалноправни разпоредби. Несъгласието на жалбоподателя с тях не обуславя извод за необоснованост на съдебния акт.
Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от процесуалния представител на административния орган за присъждане на разноски, касаторът К. Д. дължи такива на община Сливен в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 15.04.2022 г., постановено по адм. дело № 368/2021 г. по описа на Административен съд - Сливен.
ОСЪЖДА К. Д., с [ЕГН] и адрес: град София, [жк], [адрес] да заплати на община Сливен направените разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ РАДКОВА
секретар:
Членове:
/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА
/п/ РАДОСТИН РАДКОВ