Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: И. Д. Членове: С. В. С. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 6762 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Столична община против решение № 3370 от 18.05.2022 г., постановено по адм. д. № 10670/2021г. по описа на Административен съд София град. С обжалваното решение е отменена Заповед № РА-30-651 от 15.09.2021г. на главен архитект на Столична община.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание чрез надлежно упълномощен юрисконсулт поддържа жалбата.

Ответникът В. Н. в писмен отговор оспорва жалбата, иска решението да бъде оставено в сила, претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

Административен съд София град е бил сезиран с жалба на В. Н. против Заповед № РА-30-651 от 15.09.2021г. на главен архитект на Столична община. С обжалваното решение е отменил Заповед № РА-30-651 от 15.09.2021г. на главен архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредил на Неделчев да премахне незаконен строеж: остъкляване и приобщаване на покривна площ към апартамент [номер], находящ се в жилищна сграда с административен адрес София, [улица], [адрес], район [район], Столична община.

За да постанови този резултат съдът приема, че макар оспорената заповед да е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е издадена в нарушение на материалния закон. Установил е, че обект на заповедта е остъкляване на тераса, а не на покривна площ и е достигнал до извода че неправилното определяне на обекта е от значение при евентуалното изпълнение на заповедта. Обжалваното решение е неправилно.

При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до неправилен правен извод довел до отмяната на обжалваната пред него заповед.

От събраните по делото доказателства свидетелски показания, приложения снимков материал /л.67/, частта от обяснителната записка към проекта част Архитектура отнасяща се до апартамент [номер] /л.13/ става ясно, че обект на остъкляване е съществуваща тераса. В същия смисъла е и становището на собственика на апартамента, осъществил остъкляването. До този извод, правилно е достигнал и съда от първа инстанция.

Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии. В случая обаче се касае за тераса. Терасата съгласно легалното определение съдържащо се 5, т. 59 от ДР на ЗУТ е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена. Относимо към конкретния случай е първото предложение на цитираното легално определение, а именно използваема площ разположена върху помещение. В тази хипотеза терасата играе ролята на покрив за помещението, находящо се под нея, както правилно я е възприел и определил административният орган в заповедта. В този смисъл е заключението на вещото лице плосък покрив с площ около 5,50 кв. м. /л.167/. В изключението по чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, попадат балкони и лоджии, но терасите не са включени в това изключение. Следователно във всички случаи на остъкляване на тераси е необходимо издаване на разрешение за строеж, каквото в случая липсва. Нещо повече за процесния строеж е необходимо както разрешение за строеж, така и инвестиционен проект, тъй като не се касае само за остъкляване на терасата и за извършен текущ ремонт, а за преустройство на апартамента с приобщаването на площта на терасата към трапезарията на апартамента. Променено е предназначението на процесната тераса, като същата е изгубила характеристиката си открита използваема част по смисъла на 5, т. 59 от ДР на ЗУТ. В този смисъл Решение № 8040 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10082/2019 г., II о. и Решение № 12522 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4432/2018 г., II о.

По делото не се спори, че строежът е извършен след 31.01.2001г. поради което не е възможно да попадне в нито една от хипотезите за търпим строеж по смисъла на правните норми на 16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ и 127, ал. 1 ПР на ЗИДЗУТ, поради което и с оглед изложеното по-горе подлежи на премахване.

Несъответстващи със закона са мотивите на съда от първа инстанция, че обектът на премахване е грешно определен, което ще наруши правата на собственика на апартамента при изпълнението на заповедта, лишавайки го от тази площ. Както бе посочено по-горе терасата е открита площ разположена върху помещение /в случая/, като по този начин същата се явява покрив за това помещение. Поради това посочването в заповедта на покривна площ не представлява погрешно посочен обект. Овен това със заповедта се цели възстановяване на съществувалото положение, преди осъществяване на незаконния строеж. Не се спори, че терасата е била оградена с ажурен парапет, не се спори и че фасадната стена е с дебелина 25 см. в частта, която е ограждала съществувалия прозорец с врата за излаз на терасата. Следователно при изпълнение на процесната заповед премахване на незаконното остъкляване и възстановяване на съществувалото преди състояние на терасата с нейния парапет и фасадната стена с прозорец и врата, собствеността на В. Н. ще остане в непроменен обем.

Заповедта на главния архитект на Столична община е законосъобразна.

Като е приел противното, Административен съд София град е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде касиран.

При този изход на делото и с оглед своевременно изявените претенции от страна на административния орган, във всяка една от инстанциите, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на Столична община следва да бъдат присъдени общо 200,- лева юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции /по 100,- лева за всяка/.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3370 от 18.05.2022 г., постановено по адм. д. № 10670/2021г. по описа на Административен съд София град.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на В. Н. против Заповед № РА-30-651 от 15.09.2021г. на главен архитект на Столична община

ОСЪЖДА В. Н. с [ЕГН] да заплати на Столична община сумата 200,- /двеста/ лева, юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА

/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ