ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3482гр. София, 09.12.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 57 по описа за 2025 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗК „Уника“ АД срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд.

Ищецът „Б. И. ООД оспорва жалбата. Съищецът „ОББ Интерлийз“ ЕАД не изразява становище.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалби на двете страни, въззивният съд, след отмяна на първоинстанционното решение в съответните части, частично е уважил предявените искове по чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на основание договор за имуществена застраховка и договор за цесия на застрахователно обезщетение за имуществени вреди от погиване на застрахованото имущество (машина за нарязване на месо с везна и сортиращ модул) в резултат на пожар, заедно със съответните лихви за забава. Обезсилил е решението по отношение на уважените евентуални искове, предявени на основание чл. 134 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати същите суми на основание същия застрахователен договор на съищеца „ОББ Интерлийз“ ЕАД.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

I. Вероятна недопустимост на обжалваното решение се извежда от твърдяното произнасяне на въззивния съд по непредявени искове, обосновано с доводите, че предявените искове се основават на твърденията на ищеца, че в качеството на лизингополучател на застрахованото имущество по сключен със съищеца „ОББ Интерлийз“ ЕАД договор за лизинг, заплатил всички лизингови вноски до края на срока на договора, има право да получи неплатения остатък от застрахователното обезщетение с оглед едностранно издаденото от лизингодателя удостоверение, съгласно което лизингодателят е прехвърлил на лизингополучателя вземането си за застрахователното обезщетение, вместо което въззивният съд е уважил исковете въз основа на сключения в хода на производството договор за цесия от 21.01.2022 г., без да е извършено изменение на исковете чрез въвеждането на този договор като ново основание.

Изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства и изложените в тази насока доводи не обосновават извод за вероятна недопустимост на въззивното решение. По реда на чл. 290 ГПК е формирана последователна практика на ВКС (гр. д. № 984/2010 г., III г. о., гр. д. № 3262/2022 г., III г. о.), съгласно която решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Това задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания, а не към деня на предявяване на иска. Придобиването на спорното право от ищеца след предявяването на иска, какъвто е и разглежданият случай, изрично е подчертано в цитираните решения на ВКС като факт, подлежащ на съобразяване по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, а не обуславящ различно основание на иска и поради това налагащ изменението му.

II. По чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани въпросите:

1.1. следва ли да се начислява ДДС върху стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго от същия вид и качество по смисъла на чл. 400, ал. 2 и ал. 1 КЗ в случай, че застрахованото лице е регистрирано по реда на ЗДДС лице;

1.2. от значение ли е обстоятелството дали доставчикът на заместващата облага е регистрирано или не по реда на ЗДДС лице;

1.3. налице ли са и други предпоставки и какви са те, при които застрахованото лице, което е регистрирано по реда на ЗДДС лице, може да ползва данъчен кредит при закупуването на друго имущество от вида и качеството на застрахованото такова по смисъла на чл. 400, ал. 2 и ал. 1 КЗ;

2.1. в случаите на застраховане на движими вещи представляват ли обстоятелства по смисъла на чл. 362, ал. 1 и ал. 2 КЗ, за които застрахователят е длъжен да постави въпроси, онези, които касаят мястото на съхранението и експлоатацията на вещта през срока на застрахователния договор в случай, че липсва уговорка в същия застрахованите движими вещи да бъдат съхранявани единствено и само на посочено в договора място;

2.2. отнася ли се разпоредбата на чл. 362 КЗ до имущество, различно от застрахованото;

2.3. касае ли разпоредбата на чл. 362 КЗ последиците от вече настъпило застрахователно събитие или същата е относима единствено до вероятността от настъпване на застрахователно събитие;

2.4. незнанието на собственика на застрахована въведена в експлоатация по надлежния ред сграда, включително в случаите, когато същият е и инвеститор при нейното построяване, относно наличието на допуснати нарушения на нормативните изисквания при проектирането и строежа може ли да е причина за несъзнателно неточно обявяване или несъзнателно премълчаване на обстоятелства, свързани с такива нарушения, по смисъла на чл. 363, ал. 1 и ал. 3 вр. ал. 4 вр. чл. 262, ал. 6 КЗ;

3. застрахователното обезщетение, дължимо на основание застрахователен договор, съгласно който застрахователната сума е уговорена в чуждестранна валута, може ли да бъде присъдено от съда в левовата му равностойност.

По първите две групи въпроси се поддържа основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК с доводите, че по същите липсва съдебна практика, а нормите на чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ, респ. 362 КЗ, не съдържат ясен отговор, нито такъв може категорично да бъде извлечен от тях, като с оглед висящите между същите страни поредица идентични дела отговорите на така поставените въпроси ще внесат яснота по спорните между страните въпроси и ще възпрепятстват формирането на противоречива практика на съдилищата. Подробно са развити по-нататък предлаганите от жалбоподателя отговори на поставените въпроси.

По отношение на последния въпрос се поддържа основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК поради противоречие на даденото от въззивния съд разрешение със задължителната практика по ТР № 4/2014 на ВКС-ОСГТК.

Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставените въпроси от първата и втората група да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Освен бланкетното твърдение, че разпоредбите на чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ, респ. 362 КЗ, не съдържат ясен отговор на поставените въпроси, нито такъв може категорично да бъде извлечен от тях, конкретни аргументи за неяснота, непълнота или противоречивост на посочените норми не са изложени, поради което основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по тези въпроси не е налице.

Последният въпрос не удовлетворява общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК и последователната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба по съществото на спора въззивната инстанция е ограничена от изложеното в жалбата, освен по изключение в посочените в т. 1 от ТР № 1/2013 на ВКС-ОСГТК случаи. В разглеждания случай нито във въззивната жалба на ответника, нито в отговора му срещу жалбата на ищеца се съдържа надлежно оплакване за неправилност на първоинстанционното решение по отношение на валутата на спорните вземания, поради което този въпрос не се включва в предмета на въззивното производство.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателят следва да заплати на ищеца направените за касационното производство разноски в размер на 6000 лв.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 318/26.07.2024 г. по т. д. № 224/2024 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

Осъжда ЗК „Уника“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на „Б. И. ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], обл. Пловдив, [улица], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за касационното производство в размер на 6000 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................