4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50011

гр. София, 10.01.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 96 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. Д., [населено място], срещу решение № 49/12.07.2021 г., постановено по в. гр. д.№ 249/2021 г. от Варненски апелативен съд, в частта, с която се потвърждава решение № 260058/11.03.2021 г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на иска й с правно основание чл.432 КЗ против ЗД „Б. И. АД, [населено място], за заплащане на обезщетение над присъдените 38000 лв. до претендираните 60000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП , настъпило на 10.03.2019 г., ведно със законната лихва от 28.10.2019 г.

Ответникът оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл само относно размера на претендираните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, предвид влизане в сила на първоинстанционното решение в частта, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетения в размер на 31500 лв. за неимуществени вреди и 422,80 лв. за имуществени вреди и в частта за уважаване на обратните искове на застрахователя срещу третото лице помагач – делинквента Д. Г. П.. Варненският апелативен съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55000 лв., което е намалил с 30 % с оглед на приетия принос на пострадалата за настъпване на вредите. Изложени са съображения, че получените увреждания (счупване на 4-та метакарпална кост, изкълчване на 2, 3 и 4 карпометакарпални стави и изкълчване на интеркалпални стави) са обусловили трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни. Раната на лицето и счупване на лицевия череп с проникване в черепната кухина, както и избиване на 2-ри горен резец са затруднили дъвченето и говоренето, като тези увреждания заедно с останалите (кръвонасядания, ожулвания, лекостепенна контузия на белия дроб и комоцио церебри) представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Белегът на лицето и на гърба на дясната ръка водят до загрозяване, като ищцата – настоящ касатор има загуба на трудоспособност от 10 % по решение на ТЕЛК. Възстановяването на ръката и на другите травми е продължило около 4 месеца с остатъчно ограничено свиване на дисталната интерфалангеална става на 4-ти пръст от 25 градуса (при норма от 45 градуса), а премахването на белезите по лицето е възможно с козметична операция. Интензивните болки за около един месец, оперативните интервенции, първоначалните затруднения в храненето, рехабилитацията, остатъчните ограничения в движението на ръката и белезите по лицето са причинили негативни реакции за пострадалата, но, от друга страна, липсата на изпадане в безсъзнателност и на сериозни психологически проблеми, а само на посттравматичен стрес, изразен в слаба степен, са мотивирали съда да определели размера на обезщетението за неимуществени вреди. Обезщетението е намалено поради липсата на поставен от ищцата обезопасителен колан като пътник в автомобила. Решаващият състав се е позовал на заключението на комплексната медицинска и автотехническа експертиза, според което при поставен колан ищцата би получила единствено коланна травма, докато в случая основният удар на тялото на пострадалата е настъпил в средната колона между двете врати и гърба на шофьорската седалка, а коланът би преместил тялото максимум с 10 см., което би предотвратило лицевата травма.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя два въпроса на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – за критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и за предпоставките за намаляване на обезщетението по чл.51 ал.2 ЗЗД.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

По въпроса, свързан с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика, в съответствие с която е постановен атакуваният съдебен акт – ППВС № 4/1968 г., както и постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2979/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, II т. о. и други, съгласно която понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Като критерии за размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на пострадалото от деликт лице, са възприети характерът и тежестта на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, възрастта на пострадалия, намаляването на работоспособността. От значение са и редица други обстоятелства, включително социално – икономическите условия в страната към момента на деликта, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая, въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, като ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото. Изследвал е тежестта и вида на уврежданията и как същите са се отразили върху физическото и психическото здраве на пострадалата, върху нейния емоционален и социален живот; съобразил е възрастта й, както е отчел и икономическата конюнктура в страната и нивата на застрахователно покритие към датата на деликта. Изразеното чрез поставения въпрос несъгласие с фактическите изводи на съда по своята същност представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение. Касаторът изисква директен отговор относно правилността на обжалвания акт по отношение на приетия за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, но такъв отговор се дължи по съществото на спора във фазата на касационното производство по чл.290 ГПК. При наличие на формирана практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното решение, не може да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.

По поставения втори въпрос за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД въззивното решение не е постановено в отклонение от постоянната практика на ВКС, обективирана в т.7 от ППВС № 18/18.11.1963г. и решение № 21/03.02.2017г. по т. д. № 437/2016г. на ВКС, II т. о., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ВКС, II т. о., решение № 54/22.05.2012г. по т. д. № 316/2011г. на ВКС, II т. о., решение № 198/03.02.2017г. по т. д. № 3252/2015г. на ВКС, II т. о. и други, по смисъла на които принос по чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. Прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането. За да приложи чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът трябва да аргументира в както точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия за настъпване на увреждащото събитие, както и каква е конкретната степен на такова съпричиняване. В случая въззивният съд подробно е изяснил механизма на увреждането и настъпилите травми на пострадалата при формиране на правните си изводи, като определеният процент за съпричиняване отчита, че деянието е резултат преимуществено на несъобразеното с правилата за движение по пътищата поведение на делинквента.

По тези съображения касационното обжалване не се допуска.

Разноски за производството не се дължат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 49/12.07.2021 г., постановено по в. гр. д.№ 249/2021 г. от Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.