Р Е Ш Е Н И Е

№ 50120/22 г.

София, 10.01.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АВърховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията В. А. гр. д. № 71 по описа за 2022 година.

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. С. К., приподписана от адв. Т. Д., срещу решение № 104 от 28.07.2021 г. по в. гр. д.№ 368/2021 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 260033 от 17.02.2021 г. по гр. д.№ 387/2019 г. на Районен съд-Велинград, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.124 ГПК, от П. С. К. срещу В. М. Ш., положителен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че П. С. К. е собственик на следния недвижим имот, находящ се в [населено място], Община – Р., местност „С. д.“: 1/2 идеална част от ИМОТ № ........по КВС на [населено място], с площ от 5,662 дка, десета категория, при граници: имот № ..........- нива на насл. на Б. Я. Л., имот № ...........- напоителен канал на МЗХ, имот № ..........- пасище, мера на Община-Р. и имот № ............- местен път на Община-Р., който имот е идентичен с парцел ......... - ...........по бившия парцеларен план на бивш стопански двор на [населено място], общ. Р., при граници и съседи на имота по нотариален акт: черен полски път, свободна земеделска земя, обслужващ път от стопанския двор на града и парцел...... - земя за земеделско ползване, и от построената в западната част на имота СТОПАНСКА СГРАДА - овчарник, със застроена площ от 720 кв. м. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения (неразглеждане на направени от ищцата във въззивната жалба възражения за нищожност на договори, от които черпят права праводатели на ответницата, необсъждане на направено от третото лице помагач А. Б. извънсъдебно признание за привидност на сключените от него прехвърлителни сделки, необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и във връзка едни с други), в противоречие с материалния закон (чл. 17, ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 2 ЗС и чл. 70 ЗС) и при необоснованост на фактическите изводи.

Срещу касационната жалба е подаден отговор от В. М. Ш., чрез пълномощника й адв. Д. К., в който са развити съображения за неоснователност на жалбата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.

С определение № 257 от 09. 06. 2022 г. по гр. д. № 71/2022 г. на ВКС, 1 г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос касаещ приложимостта на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД в хипотезата на абсолютна симулация.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД е приложима по отношение на трети добросъвестни лица, придобили недвижим имот/ограничени вещни права върху недвижим имот от приобретател по привидна сделка (относително или абсолютно симулативна) преди вписване на исковата молба за установяване на привидността. Правилото е създадено в интерес на правната сигурност и защитава правата на третите добросъвестни лица. Няма основание да се приеме, че същото касае само случаите, при които третите добросъвестни лица са придобили права върху имота от приобретател по привидна сделка, прикриваща друга сделка, но не и случаите, при които привидната сделка е абсолютно симулативна. Извод за такова разграничение не следва от текста, смисъла и целта на закона. И при двата вида симулация привидната сделка е нищожна, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, което рефлектира върху възможността приобретателят по същата да придобие имота на основание привидния договор и поражда необходимостта от защита в еднаква степен на правата на третите добросъвестни лица и от установяване на сигурност и предвидимост в правните отношения.

В решение № 87 от 02. 02. 2021 г. по гр. д. № 1266/2018 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 847 от 8. 12. 2009 г. по гр. д. № 1861/2008 г. на ВКС, 3 г. о. също е прието, че разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е приложима по отношение на трети лица, придобили добросъвестно имот от приобретател по привидно съглашение преди вписване на исковата молба, без да се прави разграничение според вида на симулацията – абсолютна или относителна.

По основателността на касационната жалба:

Исковото производство е образувано по предявен от П. С. К. против В. М. Ш., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за установяване на собствеността на ищцата върху процесния имот, индивидуализиран по-горе. Като придобивни основания същата е посочила спечелен търг и сключен договор за покупко-продажба от съпруга й Б. К., през време на брака. Твърди се, че с н. а. № .../17. 10. 1995 г. Б. и П. К. продали 1/2 ид. ч. от имота и сградата на Г. М. Г., а с н. а. № ......../17. 09. 2001 г. продали на П. Б. К., през време на брака му с М. К., целия имот и сграда. Договорът от 17. 09. 2001 г. бил симулативен, в хипотезата на абсолютна симулация, и е бил сключен, за да се предотврати насочване на изпълнението върху процесния имот от страна на кредиторите на Б. К.. Нищожността на сделката е установена със сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение по гр. д. № 1427/2017 г. на СРС, по иск на Г. Г. срещу Б. К., П. К., П. К. и М. К.. Тъй като са придобили имота по нищожен договор, П. и М. К. не са станали собственици на същия и следващите сделки, с които последните двама продават имота на А. П. А., последният – на А. Б. и В. Д., а последните двама – на ответницата В. Ш., не са породили прехвърлително действие Твърди се, че ответницата упражнява фактическа власт върху имота без основание.

Ответницата е оспорила иска като неоснователен по съображения, че е собственик на имота на основание договор за дарение на 1/20 ид. ч. и договор за покупко-продажба на 19/20 ид. ч., сключени с н. а. № № .../16 и ..../26. 09. 2016 г. Прави и евентуално възражение за придобивна давност, като твърди, че е владяла имота от 26. 09. 2016 г. до предявяване на иска на 05. 04. 2019 г., към което владение е присъединила и владението на праводателите си по сделката А. Б. и В. Д., които са владели имота от придобиването му с н. а. № № ......./10 г. и н. а. № ......./17. 09. 2010 г. до прехвърлянето му на ответницата на 26. 09. 2016 г.

Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния от фактическа и правна страна, на основание чл. 272 ГПК. Изложил е и собствени мотиви.

Приел е за установено от фактическа страна, че с констативен н. а. № ....../19.04.1995 г. Б. П. К., в качеството си на ЕТ “Б. К. – 92”, е признат за собственик на процесния имот и сграда, на основание договор за покупко-продажба, сключен след спечелен търг.

С н. а. № ../17. 10. 1995 г. Б. и П. К. продали на Г. М. Г. 1/2 ид. ч. от процесния имот, а с н. а. № ......../17. 09. 2001 г. продали целия имот и сграда на П. Б. К., през време на брака му с М. К..

С н. а. № ......./6. 04. 2009 г. П. и М. К. продали процесния имот и сграда на А. П. А., който с договор за дарение на 1/20 ид. ч. и договор за продажба на 19/20 ид. ч. от 5262/5662 идеални части от процесния поземлен имот, както и на цялата сграда – овчарник, сключени с н. а. № № ......./16. 07. 2010 г. и н. а. № ......./17. 09. 2010 г., прехвърлил имота и сградата на А. Б. и В. Д..

Последните прехвърлили имота на ответницата В. Ш. с договор за дарение на 1/20 ид. ч. и договор за покупко-продажба на 19/20 ид. ч. от 5262/5662 идеални части от процесния поземлен имот и от процесната сграда, сключени с н. а. № ...../21. 09 2016 г. и ....../26. 09. 2016 г.

С влязло в сила решение по гр. д. № 1427/2017 г. на В., постановено по предявен от Г. Г. против Б., П., П. и М. К. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, по което исковата молба е подадена на 28. 06. 2017 г. и вписана на 02. 11. 2017 г., е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, сключен с н. а. № ......../17. 09. 2001 г., като симулативен, и е отхвърлен предявеният от Г. Г. против В. Ш. иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху процесния имот.

Имотът бил деклариран като собствен от А. П. А. на 01.06.2009г., от А. С. Б. и В. Д. Д. – през 2010 г., от ответницата В. Ш. – на 22. 11. 2017 г.

Въз основа на удостоверение за идентичност на имот № 728/09.10.2020 г. на ОСЗ-В. е прието, че имот № ...........с площ от 5699 кв. м. е идентичен с имота, представляващ п. № .......... - ..........от бивш стопански двор на [населено място] с площ от 5662 кв. м., като от него 5262 кв. м. са продадени заедно със сградата овчарник и 400 кв. м са собственост на държавата.

Въз основа на показанията на свидетелите Г. А., И. Г., Г. Б., Н. М. и обясненията на третите лица помагачи В. Д. и А. Б. и на ответницата В. Ш., дадени по реда на чл. 176 ГПК, е прието за установено, че от септември 2010 до септември 2016 г. имотът и сградата били владени от А. Б. и В. Д., а от прехвърлянето му на В. Ш. през септември 2016 г. до предявяване на иска на 05. 04. 2019 г. имотът бил владян от ответницата В. Ш..

По делото са приети като доказателства представено от ищеца копие от досъдебно производство № 536/2012 г., пр. преписка № 555/2012 г. на РП-В., образувана срещу Б. П. К., за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК за това, че през 2010 г. е присвоил противозаконно чужди движими вещи – машини и съоръжения за преработка на дървесина, собственост на Г. А.. От тази преписка и по специално от жалбата на А., по която е образувана, е установено, че Г. А. е имал бизнес отношения с К., Б. и Д., като е ползвал под наем сградата, находяща се в процесния имот, за дърводелска работилница в периода от 2005 г. до м. 01.2011 г. По делото е приета и молба от ответницата В. Ш. до областния управител на П., подадена на 25.01.2017 г., за закупуване на частта от 400 кв. м. от процесния имот.

От правна страна въззивният съд е приел, че процесният имот и сграда са собственост на ответницата, която ги е придобила на основание сключени договори за дарение и продажба, с нотариални актове № № ......../21. 09. 2016 г. и ........./26. 09. 2016 г. Договорът за покупко-продажба, сключен с н. а. № ........./6. 04. 2009 г., с който П. и М. К. прехвърлят на А. А. процесния имот, както и последващите прехвърлителни сделки, с които А. прехвърля имота на А. Б. и В. Д. (н. а. № № ......./16. 07. 2010 г. и ......../17. 09. 2010 г.), а последните двама прехвърлят имота на ответницата В. Ш. (н. а. № № ....../21. 09. 2016 г. и ......./26. 09. 2016 г.) са сключени преди 02.11.2017 г. – датата на вписването на исковата молба на Г. Г. против Б., П., П. и М. К. за прогласяване нищожността, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, на договора за продажба, сключен с н. а. № ......../17. 09. 2001 г., като привиден. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, придобитите от А. А. (добросъвестен купувач на имота от привидния приобретател) права се запазват, както и правата на А. Б., В. Д. и В. Ш. – всички последващи приобретатели, които не са знаели за наличието на симулация и са купили имота преди вписване на исковата молба по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.

С оглед становището на състава по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за противоречие на изводите на въззивния съд с нормата на чл.17, ал.2 ЗЗД. Както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД е приложима по отношение на трети добросъвестни лица, придобили недвижим имот от приобретател по привидна сделка (относително или абсолютно симулативна) преди вписване на исковата молба за установяване на привидността. Правилото е създадено в интерес на правната сигурност и за защита правата на третите добросъвестни лица. Няма основание да се приеме, че същото касае само случаите, при които третите добросъвестни лица са придобили права върху имота от приобретателя по привидната сделка, прикриваща друга сделка, но не и случаите, при които привидната сделка е абсолютно симулативна. Извод за такова разграничение не следва от текста, смисъла и целта на закона. И при двата вида симулация привидната сделка е нищожна, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, което рефлектира върху възможността приобретателят по същата да придобие имота на основание привидния договор и поражда необходимостта от защита в еднаква степен на правата на третите добросъвестни лица и установяване на правна сигурност в правните отношения. Съобразен с разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е и изводът на съда, че правата на А. А. (добросъвестен купувач на имота от привидните приобретатели П. и М. К.) се запазват, както и правата на А. Б., В. Д. и В. Ш. – всички последващи приобретатели, които не са знаели за наличието на симулация и са купили имота преди 12. 11. 2017 г. - вписване на исковата молба по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.

Неоснователно е оплакването за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при съществено процесуално нарушение - неразглеждане на довода на ищцата П. К. за нищожност, на основание чл. 152 ЗЗД и чл. 209 ЗЗД, на договора за покупко-продажба, сключен с н. а. № ........./06. 04. 2009 г., с който П. и М. К. продават на А. А. процесния имот, както и на договорите за дарение и продажба, сключени с нотариални актове № №.......и ........от 16. 07. 2010 г. и 17. 09. 2010 г., с които А. А. и съпругата му са дарили 1/20 ид. ч. и продали 19/20 ид. ч. на А. Б. и В. Д., както и необсъждане на направеното от А. Б., в досъдебното производство, извънсъдебно признание, разкриващо действителната цел на договорите – да обезпечат заемно правоотношение и да уговорят предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. Въззивният съд, чрез препращане към мотивите на първоинстанционния по реда на чл. 272 ГПК, е възприел извода в първоинстанционното решение за неоснователност на тези доводи за нищожност, тъй като по делото не е доказано да е уговарян предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, нито е уговаряна възможност кредиторът да стане собственик на имота при неизпълнение на задължението. Обстоятелството, че А. Б. и В. Д. са се съгласили, по молба на Г. А., да купят процесния имот – ползван от А. като дърводелски цех и обявен за продажба от собственика А., да разрешат на Г. А. да продължи да ползва обекта като дърводелски цех срещу месечна наемна цена и да му прехвърлят собствеността, ако той им заплати платената от тях продажна цена от 24000 лв. до края на месец декември 2011 г., не доказва нито привидност на договорите, сключени с нотариални актове № № ........./2010 г. и .........../2010 г., нито уговарянето на начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона.

Неоснователно е оплакването за неправилност на въззивното решение, поради необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и във връзка едни с други. В съответствие с изискванията на чл. 236, ал. 2 и чл. 235, ал. 2 ГПК, въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение и излагайки и собствени такива, е подложил на преценка относимите към спора доказателства и е съобразил установените с тях факти.

Доводите за допуснато нарушение на чл. 79, ал. 2 и чл. 70 ЗС не следва да се обсъждат, тъй като същите касаят заявеното от ответницата евентуално придобивно основание, а съдът е приел, че същата е собственик на процесния имот на основание сключени, с нотариални актове № № ......./2016 г. и ...../2016 г., договори за дарение и за продажба и по силата на чл.17, ал. 2 ЗЗД.

Въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, жалбоподателката П. С. К. следва да бъде осъдена, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на В. М. Ш. сумата 500 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 104 от 28.07.2021 г. по в. гр. д.№ 368/2021 г. на Окръжен съд-Пазарджик.

ОСЪЖДА П. С. К., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на В. М. Ш. сумата 500 лв. разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: