О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50007

гр. София, 09.01.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 200 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. Е. И. и М. Е. И., в качеството им на правоприемници на починалия ищец Е. М. И., и касационна жалба на „Застрахователно А. Д. ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение №94/28.04.2021г. по в. т.д.№233/2020г. на Великотърновски апелативен съд, Първи граждански и търговски състав, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение №16/07.02.2020г. по т. д.№32/2019г. на Ловешки окръжен съд, Гражданска колегия.

Касаторите Ф. Е. И., чрез своята майка и законен представител Ц. Г. С. и М. Е. И. обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от тях, като правоприемници на починалия ищец Е. М. И., против „Застрахователно А. Д. ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ; за разликата над присъдените 10 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Т. Е. И., настъпила в резултат на ПТП на 30.09.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2019г. до окончателното й изплащане. Поддържат, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърдят, че въззивният съд не е съобразил наведеното във въззивната жалба оплакване за наличието на произнасяне от първоинстанционния съд по отношение на ненадлежна страна. Поддържат, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, приемайки, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от бащата и сина. Излагат доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като не е съобразен с указанията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., с нивата на застрахователните лимити към датата на застрахователното събитие, със съдебната практика по сходни казуси, със средната месечна работна заплата, както и с ежегодното увеличаване на размера на застрахователните премии по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и ежегодното поскъпване на цената на живот, инфлационните процеси и увеличаването на пазарната стойност на всички стоки от първа необходимост. Твърдят още, че въззивният съд неправилно е определил началния момент на дължимата законна лихва.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следната група въпроси: 1/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?; 2/ При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено емоционално състояние?; 3/ Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?; 4/ Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлацията?; 5/Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?; 6/ Следва ли заключението на вещото лице да бъде обсъдено с всички доказателствени средства по делото и следва ли съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?; 7/ Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?; 8/ Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?; 9/ Трябва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и да ги изрази писмено в мотивите към решението си?; 10/ Обвързан ли е съдът със заключението на вещите лица или заедно с установените факти по делото го преценява по свое вътрешно убеждение?; 11/ При определяне на механизма на ПТП подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?; 12/ При формиране на изводи за наличие или липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия следва ли същият да бъде безспорно установен или предположението за такъв е достатъчно?; 13/ При формиране на извод за наличие на съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва ли този извод да бъде обоснован от присъдата на наказателния съд или следва да бъде обоснован със събрани по реда на ГПК в съответното производство с допустими от ГПК доказателства и доказателствени средства? По въпроса по т.1 касаторите твърдят противоречие на обжалваното решение с решение №83/06.07.2009г. по т. д. №795/2008г. на ВКС, II т. о. и решение №1/26.03.2012г. по т. д. №299/2011г. на ВКС, II т. о.; по въпроса по т.2 – с ППВС № 4/23.12.1968г., решение №149/02.05.2011г. по гр. д. №574/2010г. на ВКС, III г. о. и решение №121/09.07.2012г. по т. д. № 60/2012г. на ВКС, II т. о.; по въпроса по т.3 – с решение № 148/28.06.2018г. по гр. д. №3923/2017г. на ВКС, IV г. о.; по въпроса по т.4 – с решение №1/27.03.2012г. по гр. д. № 1106/2010г. на ВКС, IV г. о.; по въпроса по т.5 – с решение № 214/18 от 08.01.2019г. по гр. д. № 3921/2017г. на ВКС, IV г. о.; по въпроса по т.6 – с решение №108/16.05.2011г. по гр. д. № 1814/2009г. на ВКС, IV г. о. и решение №324/13.07.2011г. по гр. д. № 378/2009г. на ВКС, I г. о.; по въпроса по т.7 – с решение №15/30.01.2015г. по гр. д. №4604/2014г. на ВКС, IV г. о., решение №212/01.02.2012г. по т. д. №1106/2010г. на ВКС, II т. о. и решение №24/28.10.2010г. по гр. д. №4744/2008г. на ВКС, II г. о.; по въпроса по т.8 – с решение №94/28.03.2014г. по гр. д. №2623/2013г. на ВКС, IV г. о., решение №906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003г. на ВКС, II г. о. и решение №1116/01.10.2008г. по гр. д. №4876/2007г. на ВКС, V г. о.; по въпроса по т.9 – с Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. по тълк. д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС; по въпроса по т.10 – с решение №622/04.08.2006г. по гр. д. № 298/2005г. на ВКС; по въпроса по т.11 – с решение №118/27.06.2014г. по т. д. №3871/2013г. на ВКС, I т. о.; по въпроса по т.12 – с решение №84/15.08.2016г. по т. д. №1308/2015г. на ВКС, II т. о., а по въпроса по т.13 – с решение №43/16.04.2009г. по т. д.№648/2008г. на ВКС, II т. о.

Касаторите поставят по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК втора група въпроси: 1/ Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност?; 2 Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?; 3/ Кой е началният момент на дължимост на законна лихва при обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на деликт?; 4/ Може ли съдът да присъди законна лихва от дата, по – късна от дата, за която ответникът е признал и счита, че дължи заплащането й?

Поддържат също, че е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, поради очевидна неправилност на атакувания акт.

Касаторът „Застрахователно А. Д. ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е осъден на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Ф. Е. И. и М. Е. И., като правоприемници на починалия ищец Е. М. И., сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Т. Е. И., настъпила в резултат на ПТП на 30.09.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2019г. до окончателното й изплащане. Поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че по делото не са доказани душевните болки и страдания, които бащата е претърпял вследствие смъртта на неговия син. В тази връзка поддържа, че неправилно въззивният съд е кредитирал свидетелските показания на Д. И. и В. Б.. Поддържа още, че съдът необосновано е занижил приноса на починалия и на баща му за настъпване на вредоносния резултат.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/ При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?; 2/ Следва ли и с оглед обществения интерес и общата генерална превенция да се отчита съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата – чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДвП от страна на пострадалия, което нарушение също пряко и непосредствено е довело до смъртта му? Поддържа, че по въпросите съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като по първи въпрос се позовава на ППВС № 4/23.12.1968г., решение № 93/23.06.2011г. по т. д. № 566/2010г. на ВКС, II т. о., решение № 104/25.07.2014г. по т. д. №2998/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 73/27.05.2014г. по т. д. №3334/2013г. на ВКС, II т. о., решение № 114/03.11.2014г. по т. д. №1053/2012г. на ВКС, II т. о., решение № 101/03.07.2014г. по т. д. №4391/2013г. на ВКС, II т. о., решение № 158/17.10.2014г. по т. д. №3594/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 4/03.08.2015г. по т. д. № 40/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. №795/2008г. на ВКС, II т. о., решение № 749/05.12.2008г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о., решение № 98/24.06.2013г. по т. д. № 596/2012г. на ВКС, II т. о. и решение № 223/13.04.2017г. по т. д. № 2273/2015г. на ВКС, II т. о., а по втори въпрос – на решение № 18/17.09.2018г. по гр. д. № 60304/2016г. на ВКС, IV г. о., решение № 97/06.07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ВКС, I т. о., решение №43/15.04.2009г. по т. д. № 648/2008г. на ВКС, II т. о. и определение №750/30.11.2010г. по т. д. № 442/2010г. на ВКС, II т. о. Поддържа още, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди също, че е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна, като изразява становище за липса на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърдят и неоснователност на касационните жалби по същество.

Третото лице – помагач на ответника Г. С. Г. не изразява становище по касационните жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил влязла в сила присъда №1/04.01.2018г. по н. о.х. д. №530/2017г. на Ловешки окръжен съд и е приел за установено, че на 30.09.2016г. при управление на застрахования при ответника лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ водачът Г. С. Г. е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Е. И. – син на

починалия в хода на производството ищец Е. М. И.. Приел е още за безспорно, че Ф. Е. И. и М. Е. И. са наследници на Е. М. И..

По спорния въпрос относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди апелативният съд е съобразил свидетелските показания на Л. Й., Д. И. и В. Б.. Счел е за ирелевантни за съществуване на вредите обстоятелствата относно битовите условия на живот на бащата с децата преди инцидента, изтъквайки, че привързаността и обичта между родителите и децата не е функция на техния бит, като фактът, че ищецът не е могъл да осигури нормални битови условия за живеене на децата не изключва наличието на обич и привързаност помежду им. Приел е, че Е. И. се е грижел за децата си колкото са му позволявали възможностите, не е упражнявал насилие, бил е привързан към тях, вкл. и към починалото дете, и до собствената си смърт – две години и половина след тази на Т. И., е страдал много за него, като загубата го е променила, изпаднал е в депресия. Въззивният съд е акцентирал, че ниският му родителски капацитет и неглижирането на родителските задължения не могат да обосноват извода, че същият не е обичал и не е бил привързан към детето си, и не е имал емоционална връзка с него. С оглед на тези съображения е заключил, че справедливият размер на дължимото обезщетение възлиза на 20 000 лв.

Апелативният съд е счел за основателно релевираното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото дете и от неговия баща, с оглед неупражняване на грижа и контрол. Съобразил е заключението на комплексната СМАТЕ и е приел за установено, че в деня на инцидента малолетното дете Т. И. заедно със своя непълнолетен брат са се прибирали пеша от [населено място] към [населено място], сами, късно вечерта, без да са придружавани от своя баща или друго пълнолетно лице, като са се движили едно до друго, в края на пътното платно, на 1,10 м. в лентата за движение на лекия автомобил, в разрез с правилата за движение /чл.108, ал.1, т.1 от ЗДвП/ - попътно на движещите се МПС, а не срещу тях. С оглед на това е приел, че бащата не е изпълнил предвиденото в чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето задължение, тъй като е допуснал дете на 12 години да се прибира късно вечерта, без пълнолетен придружител, пеша между две населени места,. Приел е, че настъпилата смърт на детето е пряка последица от два причинно – следствени процеса – поведението на водача и поведението на малолетното дете на пътното платно. Изложил е съображения, че условията за настъпване на инцидента не биха възникнали при осъществяване на дължимия родителски контрол, доколкото родителят би могъл да възприеме потенциалните рискове и да предотврати присъствието на детето на пътното платно или поне – движейки се по този начин и в този час на денонощието. С оглед на тези съображения апелативният съд е заключил, че приносът на родителя за причиняване на вредоносния резултат се равнява на 50 % и е намалил определеното обезщетение на 10 000 лв.

По отношение на въпроса за началния момент на дължимата законна лихва въззивният съд е приел, че това е датата 11.01.2019г., по аргумент на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.

Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Въпросите по т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от първата група, въведени в изложението на касаторите Ф. Е. И. и М. Е. И., се отнасят до преценката на критериите за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и следва да бъдат разгледани заедно. Тези въпроси са относими към предмета на конкретното дело, образувано по предявен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради което е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на обобщения правен въпрос за прилагане на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС №4/23.12.1968г., в цитираните от касаторите решения, както и решение №93/23.06.2011г. по т. д. №566/2010г. на ВКС, II т. о., решение №88/09.07.2012г. по т. д. №1015/2011г. на ВКС, II т. о., решение №66/03.07.2012г. по т. д. №619/2011г. на ВКС, II т. о., решение №242/12.01.2017г. по т. д. №3319/2015г. на ВКС, II т. о., решение №157/28.10.2014г. по т. д. №3040/2014г. на ВКС, II т. о. и други.

Въпросите по т.6, т.10, т.11, т.12 и т.13 от първата група, въведени в изложението на касаторите Ф. Е. И. и М. Е. И., както и вторият въпрос, формулиран от касатора „Застрахователно А. Д. ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, са свързани с приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и доказването на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия и неговия баща. Същите касаят извършената от съда преценка на събраните по делото доказателства, поради което са пряко относими към правилността на формираните от въззивния съд изводи по съществото на правния спор. С оглед на това отговор на същите ще бъде даден с решението по чл.290 от ГПК.

Отговорите на поставените от касаторите Ф. Е. И. и М. Е. И. въпроси по т.7 и т.9 от първата група и по т.1 и т.2 от втората група, както и на първия въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК на касатора „Застрахователно А. Д. ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД са обусловени от отговора на въпроса, по който се допуска касационно обжалване, относно критериите по чл.52 от ЗЗД, доколкото са поставени в контекста на оплаквания за необсъдени от въззивния съд доказателства, възражения и доводи на страните при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди.

Въпросът по т.8 от първата група, въведен от касаторите Ф. Е. И. и М. Е. И., не отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касация, доколкото не съответства на данните по делото. Същият е предпоставен от наведеното в касационната жалба твърдение за необсъждане от въззивния съд на оплакването, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка и е счел, че ищец по делото е майката на Ф. Е. И. - Ц. Г. С.. Това твърдение не съответства на данните по делото, тъй като с протоколно определение от 23.10.2019г. по т. д. № 32/2019г. на Ловешки окръжен съд Ц. Г. С. е конституирана като ищец на основание чл.28, ал.4 от ГПК, т. е. в качеството й на законен представител на малолетната Ф. Е. И. и именно в това качество е посочена в диспозитива на въззивното решение. В това си качество Ц. Г. С. нито извършва правни действия от свое име и за своя сметка, нито упражнява свои процесуални права по делото, а само и единствено тези на представляваната от нея малолетна ищца.

Въпросите по т.3 и т.4 от втората група, формулирани от касаторите Ф. Е. И. и М. Е. И., са относими към решаващия извод на въззивния съд, че законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от датата, на която изтича предвиденият в чл.496, ал.1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне от застрахователя по претенцията /по арг. на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ/. По въпроса за началния момент на дължимата лихва за забава в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ от увреденото лице срещу застрахователя е налице практика на ВКС, обективирана в решение №128/04.02.2020г. по т. д. №2466/2018г. на ВКС, I т. о., решение №72/29.06.2022г. по т. д. №1191/2021г. на ВКС, I т. о. и решение №50135/11.11.2022г. по т. д. № 2026/2021г. на ВКС, I т. о. Поради това касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато за проверка за съответствие с посочената практика на ВКС.

Не следва да бъде разглеждан довода на касаторите за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, след като е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационния контрол.

По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по касационна жалба на касаторите Ф. Е. И., чрез своята майка и законен представител Ц. Г. С., и М. Е. И. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните правни въпроси: за прилагането на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя; за началния момент на дължимата лихва за забава в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ от увреденото лице срещу застрахователя.

В обжалваната от „Застрахователно А. Д. ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД част, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване

Касаторите Ф. Е. И. и М. Е. И. не дължат държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №94/28.04.2021г. по в. т.д.№233/2020г. на Великотърновски апелативен съд, Първи граждански и търговски състав, в частта, обжалвана от касаторите Ф. Е. И., чрез своята майка и законен представител Ц. Г. С., и М. Е. И., с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от тях, като правоприемници на починалия ищец Е. М. И., против „Застрахователно А. Д. ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над присъдените 10 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Т. Е. И., настъпила в резултат на ПТП на 30.09.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2019г. до окончателното й изплащане, като неоснователен, както и в частта за разноските.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №94/28.04.2021г. по в. т.д.№233/2020г. на Великотърновски апелативен съд, Първи граждански и търговски състав, в частта, обжалвана от касатора „Застрахователно А. Д. ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.