О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50689
[населено място], 22.12.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ
А. Н.
като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 81/2022 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А. О. ЕАД против решение № 623/ 18.10.2021 г. по т. д.№ 556/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 25.02.2021 г. по т. д.№ 2531/2019 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение касаторът е осъден да върне на ИА „ Национален филмов център „ , на основание чл. 55 ал. 1 пр. трето вр. с чл. 87 ЗЗД, сумата от 90 000 лева, представляваща предоставена му държавна помощ по договор № 13Д153/д-ПР/26.11.2014 г., за реализиране на документален филм - развален, поради виновно неизпълнение на касатора – ответник в производството. Същият оспорва правилността на въззивното определение, като постановено в противоречие с материалния закон, досежно решаващите изводи на съда, за виновно неизпълнение на договора от ответника и надлежно упражнено от ищеца потестативно право за разваляне на договора, както и поради несъобразяване, че сключеният между страните договор е такъв с продължавано изпълнение и развалянето му няма обратно действие. Оспорва отречената от въззивния съд основателност на възражението му, че неизпълнението се дължи на обективни обстоятелства, за които не би могъл да отговаря - открити в хода на изработването на филма архивни кадри от чуждестранни филми, за правомерното приобщаване на които към филма е следвало да бъде получено съгласието на авторите, както и че забавата се дължи и на неоказано от кредитора съдействие в тази насока – отказ за достатъчно разсрочване на изпълнението. Характеристиката на договора, като такъв с продължавано изпълнение, касаторът обосновава с изплащане на договорената държавна помощ на траншове, сумите по всеки от които са били целесъобразно изразходвани за създаването на филма. Неправилно, според страната, не са отчетени от въззивния съд обстоятелствата, че : 1/ ищецът в нито един момент не е възразил за неизпълнение на договора или недостатъци на изпълнението ; 2/ ищецът не е доказал неизпълнение или съществени недостатъци на изпълненото ; 3/ ищецът е приел изпълнението – с приемо-предавателен протокол от 27.01.2021 г., като признание за това е и одобряването от същия на представените му от ответника разходо-оправдателни документи по усвояване на помощта. Съществено процесуално нарушение на въззивния съд страната съзира в отказа му да събере доказателства на какъв етап от завеждането на исковата молба е бил филма, каква част от договора е била изпълнена / според касатора - 90 % / и доколко неизпълнената е съществена спрямо очаквания резултат.
Ответната страна - ИА „Национален филмов център„ – не е депозирала отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – ИА „НФЦ „ – претендира от ответника „А. О. ЕАД сумата 90 000 лева, на основание чл. 55 ал. 1 пр. трето ЗЗД, като твърди, че поради забавено изпълнение на ответното дружество е развалил сключения помежду им договор от 26.11.2014 г., по силата на който ИА „НФЦ „ се е задължила да предостави безвъзмездно държавна финансова помощ от 100 000 лева – целеви финансови средства, в съответствие с изискванията на Закона за държавните помощи и Правилника за прилагането му, на основание чл. 28 ал. 3 ЗФИ, пар. 9 и 26 от Решение от 02.08.2012 г. на Европейската комисия за нотификация, съгласно чл. 297 от ДФЕС и предоставяне на държавна помощ SA.30569 ( NN33/2010) – България, схема за помощ на българската филмова индустрия, пар.52 т.7 от Съобщение на Комисията относно държавната помощ за филми и други аудиовизуални произведения ( 2013/С 322/ 01 ) , решение на Финансовата комисия, вписано в протокол № 221/19.11.2014г. и Заповед № 221/19.11.2014 г. на Изпълнителния директор. Средствата се предоставят изключително за създаването на филм с работно заглавие „З. Д. – чужд и свой“, при условията на сключения договор. В чл.6 е договорено отпускането на средствата на 4 транша : до 30.12.2014г. / І-ви / , до 10.04.2015 г. / ІІ-ри / , до 10.06.2015 г. / ІІІ-ти / и след предаване материалите по чл. 8 от договора и приемане на филма от Техническата комисия на филмовия център - към 10.07.2015 г. / ІV-ти /. В чл.5 са договорени междинни срокове за отделни етапи от производството на филма, последният от които - срок за първи публичен показ на филма - не по-късно от 30.05.2015 г.. В чл. 3 страните са договорили отчитане на разходите за изготвянето на филма от страна на продуцента „А. О. ЕАД, вкл. с разходо-оправдателни документи, като отчетът се счита одобрен, ако Филмовият център не уведоми за противното, писмено, на електронния адрес на Продуцента, в двуседмичен срок от предаването му / чл. 3 т. 3 предл. предпоследно /. В исковата молба се твърди, че ищецът е превел сумите от първи, втори и трети транш, в общ размер от 90 000 лева, но филмът, въпреки неколкократното удължаване на сроковете за изработването му, не е предаден в ИА „НФЦ“, нито са предадени отчети за извършените разходи. Ищецът се позовава на договореното в чл. 10 ал. 1, според която клауза просрочването на сроковете в чл. 5 ал. 1 с повече от два календарни месеца, без да са налице причините по ал.3 на същата разпоредба / невиновна невъзможност за изпълнение /, предоставя на ИА „НФЦ“ правото да прекрати договора и да претендира връщане на предоставените суми .
Ответникът не оспорва да е получил финансиране от общо 90 000 лева, но твърди да е представил разходо-оправдателни документи за 78 011,46 лева, съответно – на 22.08.2014 г.,10.05.2016 г. и 24.04.2017 г., касаещи оправдаването на суми от първи и втори транш, които отчети не са оспорени от ищеца и са заприходени в деловодството му. По същество страната счита, че с поетапното влагане и отчитане на изразходваните средства е осъществявано, съответно периодично отчитано изпълнение по договора, по отношение което не може да се допусне развалянето му. Страната сочи, че причина за неизпълнението му, вкл. към датата на депозиране на исковата молба, е решението на режисьора и сценарист на филма да включи архивни кадри с неуредени авторски права, респ. необходимостта да се получи съгласие от авторите им, което обременило изработването с допълнително дължими от продуцента средства и технологично време. Ответникът се е позовал на чл. 4 ал. 4 от договора, като намира, че между страните е уговорено отговорността за забава да се ограничи до намаляване размера на безвъзмездната помощ, с 0,1 % на всеки просрочен ден, но не се допуска развалянето на договора.
С определение на СГС от с. з. на 09.06.2020 г., производството по делото е спряно по взаимно съгласие на страните, с цел доброволно уреждане на спора чрез спогодба . Такава не е постигната.
Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е изправна страна и е упражнил валидно възникнало потестативно право за разваляне на договора, с отправено на 06.11.2018 г. до ответника и достигнало до същия, най - късно на 20.06.2019 г., писмо, с което му е предоставил 30-дневен срок за изпълнение, след изтичането на който и при неизпълнение облигационната връзка ще се счита прекратена. Поради неизпълнение и с изтичането на срока, считано от 22.07.2019 г. договорът между страните е развален. Съдът е отрекъл процесния договор да е за продължително или периодично изпълнение, предвид което и развалянето му е с обратна сила. Съдът е приел, че даденото по договора подлежи на връщане, на основание чл. 55 ал. 1 пр. трето ЗЗД .
Във въззивната си жалба ответникът се позовава на три факта : 1/ че неизпълнението му не е съществено; 2/ че е по обективни, независещи от него причини – невиновна невъзможност за изпълнение и 3/ че се дължи на забава на кредитора – неоказано му от ищеца съдействие. Първото обстоятелство страната основава на съотношението между размера на получените и размера на отчетените, като вложени в изработването на филма и документално обосновани, разходи. Невиновната невъзможност за изпълнение се обосновава с преждепосоченото включване на архивни кадри с неуредени авторски права, а неоказаното съдействие от ищеца – с обстоятелството, че въпреки уведомяването му от ответника за значителни затруднения, вкл. с оглед междувременна смяна на ръководството и установени редица финансови нарушения, НФЦ не се е отзовал на молбите му за поредно удължаване срока за изпълнение. Касае се за молби, последващи неколкократно предходно продължаване на срока, със сключени от страните анекси към договора. Ответникът – въззивник се е позовал и на приемо-предавателен протокол от 27.01.2021 г. / в хода на производството /, с който твърди, че ищецът е приел окончателната режисьорска версия на филма и други изходни материали по същия и това опровергава волята му да прекъсне облигационната връзка. С въззивната жалба са направени доказателствени искания, оставени без уважение, поради липса на предпоставките по чл. 266 ал. 2 и ал. 3 ГПК : 1/ за СИЕ, която да установи какъв е размера на предоставената безвъзмездна финансова помощ и какъв е размера на отчетени от ответника разходи от държавното финансиране ; 2/ за допускане на свидетели, за установяване факта, че ответникът многократно е уведомявал ищеца за затрудненията си и отправял молби за удължаване срока за изпълнението ; 3/ за приемане на писмени доказателства - оставено без уважение, поради недоказаност, че се касае за новооткрити от страната или новосъздадени писмени документи, доколкото носят дати на съставяне преди постановяване на първоинстанционното решение, а и изхождат преимуществено от ответника.
Въззивният съд е потвърдил крайния резултат за основателност на иска по чл. 55 ал. 1 пр. трето ЗЗД. Приел е, че за ищеца са били налице предпоставките да претендира разваляне на договора, на основание чл.10 ал.1 вр. с чл. 5 ал. 1 от същия, поради неизпълнение на възложения окончателен резултат – публичен показ на филма, вкл. в рамките на последващо удължения срок – до 30.09.2017 г., съответно - до 23.05.2017 г., за приемане окончателната версия на филма, с протокол между режисьора и продуцента, които срокове са уговорени с последен анекс № 3/03.02.2017 г. . Приел е, че с отправеното на 06.11.2018 г. писмо от ищеца до ответника и изтичане на предоставения със същото срок за изпълнение, процесният договор е бил развален, поради виновно неизпълнение на ответника, считано от 07.01.2019 г. / изтичане на едномесечния срок, считано от получаване писмото на ищеца – на 07.12.2018 г. /. Съдът е отрекъл наличие на обективни причини за забавата на ответника, тъй като последващо включените архивни кадри, наложили уреждане предоставянето на авторски права върху същите, не са били включени във финансовия план за одобряване на държавната помощ, съответно са включени без знанието на ищеца. Отрекъл е да се касае по начало за форсмажорно обстоятелство, доколкото не са наведени обстоятелства и представени доказателства за обективно възникнали пречки при самото уреждане на авторските права върху тези кадри, с цел включването им във филма. Отхвърлено е и възражението за частично изпълнение по договора, с оглед отчетени разходи по усвояване на отпуснатата помощ за изработването на филма, които ищецът не е оспорил. Съдът се е позовал на изричната договореност неизпълнението в срок по който и да е от междинните етапи, респ. и само на последния, да предоставя право на изправния ищец да развали договора и да претендира възстановяване на всичко платено. Изначално ирелевантно е счетено доказано приемане на изпълнението от ищеца в хода на производството, с посочения протокол от 27.01.2021 г., доколкото е осъществено след настъпване последиците на развалянето, но е съобразено, че самият протокол липсва по делото.
В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси, обосновавани с допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата : 1/Ако изпълнителят се е отклонил от първоначално дадената поръчка, длъжен ли е съдът, преди да обяви договора за развален, да установи какво е отклонението от поръчката, като установи изпълнението съдържа ли недостатъци, които правят изработеното негодно за употреба по предназначение, това отклонение достигнало ли е до знанието на поръчващия и ако той в 6-месечен срок от узнаването за него не е поискал договора да се прекрати, може ли на по – късен етап да поиска на това основание ? ; 2/ Ако след завеждане на исковата молба, в хода на делото пред първа инстанция, ищецът е извършил конклудентни действия, с които е приел изпълнението по договора от ответника, съдът длъжен ли е да се произнесе по този въпрос и ако изпълнението е одобрено, налице ли е пълно неизпълнение по договора ? ; 3/ Подлежи ли на разваляне договор за поръчка, когато 90 % от договора е изпълнено и съдът длъжен ли е при разваляне на договор да прецени каква част от същия е изпълнена и дали същата е незначителна за възложителя ? ; 4/ При направено искане от страната по дело за разваляне на договор за поръчка, за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, съдът длъжен ли е да се аргументира защо отхвърля искането на страната и същата / сиреч експертизата / задължителна ли е, с оглед на това да се установи дали издадените от изпълнителя фактури са осчетоводени от възложителя ?; 5/ При договор за поръчка, когато възложителят превежда парите на траншове, след представяне на счетоводен отчет от изпълнителя и след завеждане на фактурите в счетоводството на възложителя, последният може ли да иска връщане на цялата сума, ако само една част от договора е останала неизпълнена ? Всички въпроси са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с формално позоваване на разпоредбата.
Първият от въпросите е напълно чужд на спора и решаващите мотиви на въззивния акт, тъй като ищецът твърди развалянето на договора единствено поради забавата на ответника, вкл. в предоговорените срокове, продължителността на която намира толкова съществена, че изключва интереса му от забавеното изпълнение. Основава се и на изрично договореното между страните в чл. 10 ал. 1 вр. с чл. 5 ал. 1 от договора . Не е въведен, а е и неотносим към правното основание на иска и фактологията по същия, спор относно качеството на изработеното и годността му да се ползва по предназначение, предвид отклонение от поръчката на възложителя. Обективно е и неустановимо такова отклонение, тъй като договорът не възлага изработването на филм с конкретни характеристики, по конкретен начин, с конкретни изходни материали – ограничения, по начало несъвместими с характеристиката на филма като авторско произведение. Следователно, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване.
По аналогични съображения не удовлетворява този критерий и третия въпрос, като се уточни, че процесният договор не е договор за поръчка / уточнението съобразимо и при последващите въпроси /, по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, а съдът е приел за приложими към същия правилата на договора за изработка – чл. 258 и сл. ЗЗД. Въпросът кореспондира с въведено от ответника възражение - за изпълнение на съществена част, но въззивният съд го е игнорирал, акцентирайки на договореното в чл. 10 ал. 1 вр. с чл. 5 ал. 1 от договора, според което забава, с визираната в договора продължителност, на който и да е етап от изработването на филма, предоставя на ищеца правото да развали договора. Последното е и логично, с оглед интереса на страните от сключването му и конкретно интереса на ищеца - да получи окончателен и само в този си вид възможен за ползване авторски продукт, съобразно договореното в чл. 12 ал. 2 ползване. Така формулиран въпросът кореспондира на договор, по който ищецът не би имал каквито и да било договорени права върху изработвания филм. С процесният договор, обаче, освен усвояването на предоставяните безвъзмездно средства по конкретно определен начин / финансов план по видове разходи / и в конкретно определени срокове, са уговорени и права на ищеца за ползването на окончателното авторско произведение. В този смисъл, въпросът е чужд на съдържанието на уговорените права и задължения на страните, а оттук и на решаващите изводи на въззивния съд, с което не е обоснован общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване.
Вторият от въпросите е предпоставен от позоваването на ответника на приемо-предавателен протокол от 27.01.2021 г., с който твърди, че в хода на производството ищецът е приел изпълнението. Въззивният съд, коментирайки този протокол / намиращ се на стр.477 по номерацията на първоинстанционното дело и приет в с. з. от 09.02.2021 г./ е акцентирал на съдържанието му – фактическо приемане на материални носители на филма, фотоси, плакат и пр., но и на обстоятелството, че приемането следва вече породени от развалянето на договора правни последици. При това, съгласно сключения договор и за приемането на завършен резултат от възложеното е необходимо приемането на окончателната версия на филма, с протокол между режисьора и продуцента, какъвто - макар посочен, като приложение към приемо-предавателния протокол от 27.01.2021г. – не е представен по делото. Съществуването му е изрично оспорено от процесуалния представител на НФЦ / изявление в с. з. от 09.02.2021 г. /, макар автор на документа .В този смисъл, въпросът не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд, а те са - че приемане на изпълнението, след вече отправено волеизявление за разваляне на договора, т. е. възстановяване на облигационната връзка, е недопустимо, но не кореспондира и с установените по делото факти, между които не е постигнато съгласие между режисьор и продуцент относно окончателната версия на филма, въведено като условие за приемане на изпълнението и от настоящия възложител, вкл. скрепено със самостоятелен срок, доколкото съществуването на такъв протокол е само упоменато в протокола от 27.01.2021г., с характера на частен свидетелстващ документ, без материална доказателствена сила и изрично оспорен от ищеца. Процесуален въпрос относно задълженията на съда при оспорване на документ, значим за правния спор, не е формулиран, а и довод за свързано с кредитирането на документа, респ. с оспорването му съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд, не е въведен с въззивната жалба. Представени във въззивна инстанция, но неприети като доказателства по делото, са писмени документи, едностранно изготвени от ответника и отчитащи изпълнение, съответно адресирани и фактически получени от ищеца, при това отново след заявеното разваляне на договора. Изходящо волеизявление от ищеца, материализиращо интерес от запазване на договора, противно на предявеното предходно негово разваляне, не е доказано. Дори да би било, то не би съставлявало конклудентно действие, а изрично признание за интерес от запазването на договора, независимо от забавата на ответника, респ. че същата не е приравнима на пълно неизпълнение. Под конклудентни действия по приемането ответникът очевидно визира получените от ищеца окончателни отчети след завършването на филма, с оглед клаузата на чл. 3 т. 3 от договора, които по начало касаят обосноваването на разходите по направата на филма, а не и приемане на резултата от изработеното. При това, тези доказателства не са приети, като представени след настъпила преклузия, с определение № 377 от 14.06.2021 г. на въззивния съд. Процесуален въпрос, свързан с чл. 266 ал. 2 и ал. 3 ГПК, както вече се посочи във връзка с втория въпрос, не е формулиран .
Четвъртият въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като не съответства на процесуалните действия на съда. В определение № 377/14.06.2021 г. са посочени съображенията му да не допусне исканите доказателствени средства – тъй като не са налице предпоставките по чл. 266 ал. 2 и ал.3 ГПК. Последното е предпоставяло формулирането на процесуалноправен въпрос по приложението на тези разпоредби. Въззивният съд не е формирал изводи по същество относно годността и относимостта на исканите доказателства да установят твърденията на ответника, в относимост към каквото произнасяне е втората част от въпроса.
Петият въпрос не кореспондира с основанието, на което ищецът е претендирал развалянето – забава в цялостното завършване на филма в договорения, вкл. удължен срок, изрично уговорено като основание за разваляне в чл. 10 ал. 1 от договора. И тук важи посоченото по повод трети въпрос. Ответникът не се е защитавал с въведено в преклузивните срокове възражение и представени доказателства, че ищецът има интерес, независимо от забавата, демонстрирайки такъв от договореното ползване на филма и след изтичането на уговорения срок за изпълнение, дори след материализираното си волеизявление за разваляне на договора.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 623/ 18.10.2021 г. по т. д.№ 556/2021 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: