Определение №50707/22.12.2022 по търг. д. №1879/2021 на ВКС, ТК, II т.о., докладвано от съдия Галина Иванова

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 50707

София, 22.12.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 1879 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Арго-инвест“ АД в ликвидация, представлявано от ликвидатора Н. О. чрез адвокат Б. Б. обжалва решение № 1982 от 11.09.2020 г. по т. д. 5127/19 г. по описа на Апелативен съд – С., ТО, 3 състав, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за признаване за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по исковете, предявени от „Диджидатал електроникс“ ООД, Б. Л. Ц., Б. М. П. и Л. Н. П. с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТР, че по партидата на ответника е извършено недопустимо вписване на ликвидатор на дружеството Н. Н. О. под № 20130423124635.

Излага съображения за недопустимост на съдебното решение, като счита, че липсва правен интерес от търсената защита. Съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗПФИ отм, редакция 31.01.2013 г., датата на отнемане на лиценза на „Арго инвест“ АД, при отнемане на лиценза на дружество, притежаващо лиценз за инвестиционен посредник във всички случаи се откривало производство по ликвидация, освен ако дружеството нямало и друг предмет на дейност. Нямало значение за акционерите коя точно е личността на ликвидатора. В производството пред първата инстанция, инициирано от ищците, било възразено само срещу назначения ликвидатор, а не срещу откритото производство по ликвидация. При така заведения иск, при приложение на чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ следвало, че ще се заличи само ликвидатора, а не производството по ликвидация.

Заличаването нямало обратно действие и прекратявало занапред ефекта от вписването, съгласно изричния текст на чл. 8 от ЗТРРЮЛНЦ. Правният интерес бил спорен за акционерите на дружеството.

Освен това твърди наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не били връчени съобщения и призовки за открито съдебно заседание.

Това опорочавало съдебното решение и препятствало правото на страната да се защити по отношение на спорните факти.

Освен това обжалваното решение било в нарушение на материалния закон. Съгласно ЗТР от 1.1.2008 г. дружеството „Арго инвест“ АД било пререгистрирано. Нормата на чл. 20, ал.4 от ЗПФИ (отм. ) в редакция 2012 г. предвиждала при отнемане на лиценз на инвестиционен посредник КФН да отправи искане до съответния окръжен съд за образуване на производство по ликвидация. Тази норма не била в съответствие с останалото законодателство, доколкото преди приемането на ЗТР и създаване на този регистър, производството по регистрация се извършвало от Окръжен съд. След промяната било предвидено, че КФН отправяла искане не до съда, а до Агенция по вписванията, но това било станало с изменение на нормата, ДВ бр. 34 от 2015 г.

В случая, дори КФН да би отправило искане до СГС, то последният не можел да извърши регистърна дейност.

Безспорно било, че с писмо КФН било посочило, че е отнет лиценза на „Арго инвест“ АД и било поискано откриване на производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор. Моли да се отмени решението.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът поставя следните правни въпроси:

1. Имал ли е съдът сезираща функция спрямо длъжностното лице по вписванията към Агенция по вписванията, относно вписване на обстоятелства за пререгистрирано в Търговския регистър дружество и недопустимо ли е вписване, когато са налице материално-правните основания за вписване, но искането за вписване не изхожда от съда?

2. Налице ли е правен интерес от обжалване на вписването на едно обстоятелство в Търговския регистър, ако при успешен за обжалвалата страна изход, от това обжалване, правните последици за страната биха останали същите?

Счита, че по отношение на посочените правни въпроси е налице допълнителното основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Освен изложените основания счита, че решението е очевидно неправилно, основание съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК.

Ответниците по касационната жалба „Диджитал електроникс“ ООД, Б. Л. Ц. със съгласието на неговия настойник Б. М. П., Б. М. П. и Л. Н. П. оспорват касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок, подадена от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, като е атакувано като недопустимо вписване, извършено с посочения номер № 20130423124635. Към тази дата – 23.04.2013 г., актуален бил отмененият ЗПФИ в редакцията ДВ бр. 103/2012 г. Според въззивния съд, съгласно чл. 20 и чл. 21 от КФН, при отнемане на лиценз, КФН била длъжна да отправи искане за образуване на производство по ликвидация до съответния окръжен съд. Назначаването на ликвидатор на дружеството било част от решението на съда, с което се открива производство по ликвидация. Назначаването на ликвидатор от длъжностно лице към АВ било допустимо само в случаите, предвидени в закона. Такава норма липсвала към релевантния период. Производството по ликвидация било съдебно.

С оглед разясненията в Тълкуването решение 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че недопустимо било вписване, което е извършено, без да е поискано от лице, което е легитимирано за това или вписване, което длъжностното лице по регистрация е извършило, без да е сезирано – заявление за вписване на обстоятелство било подадено от лице, което не било от категорията на посочените в чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, или пък длъжностното лице по вписванията било се произнесло, без да е постъпило заявление за вписване, заличаване или обявяване на акт. Изпратеното от КФН до АВ писмо № 07-00-09/15.3.2013 г. съдържало уведомление, че с влязло в сила решение на КФН, бил отнет лиценза на „Арго инвест“ АД за извършване на дейност като инвестиционен посредник, но по същество, писмото не представлявало заявление за вписване на обстоятелство. Произнасянето на длъжностното лице с атакувания акт за назначаване на ликвидатор на дружеството било, без да е налице постъпило заявление за вписване. Но дори и да се приемело, че с факта на адресиране на писмото на КФН до Агенция за вписванията, същото съдържало имплицитно искане за назначаване на ликвидатор, то КФН не било сред лицата, посочени в чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ, легитимирани да инициират вписване на обстоятелства по партидата на „Арго инвест“ АД. Така е мотивиран извода, че вписването е недопустимо.

Допускането на касационно обжалване се извършва при предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Служебно, касационната инстанция може да допусне до обжалване решение на въззивния съд, когато същото е вероятно да е нищожно или недопустимо, основания съгласно чл. 280, ал. 2 , пр.1 и пр. 2 от ГПК. При извършената служебна проверка в настоящия случай, не се установява наличието на сочените основания.

Извън тези основания, касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение, основание за допускане касационно обжалване може да бъде само правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, по начин, годен да обоснове изхода на спора по делото.

С оглед поставения първи въпрос, в изложението по чл. 284, ал.3 , т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не е разрешен от въззивния съд. Въззивният съд е изложил основен извод, че окръжният съд е компетентен да постанови решение за откриване на производство по ликвидация, както и че КФН не е легитимирано лице да заяви за вписване обстоятелства, съгласно чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ. В случая не са изложени мотиви за сезираща функция на съда. Поради това поставеният първи въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на втория поставен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че е извън предмета на делото и не е разрешен от въззивния съд, поради което не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на соченото основание – очевидна неправилност, съгласно чл. 280, ал.2 , пр. 3 от ГПК, при преценка на изложените мотиви се установява, че въззивният съд неправилно е приложил нормата на чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно посоченото от въззивния съд, заявителите, легитимирани да искат вписване в Търговския регистър към АВ, били лимитативно определени. Въззивният съд е приел, че Комисията за финансов надзор не е сред лимитативно изброените лица, които могат да заявят за вписване по партидата на търговско дружества определени обстоятелства, подлежащи на вписване, включително вписване на ликвидатор. Така е отрекъл компетентността на този държавен орган, който е установено да е изпратил свой акт до Агенция по вписванията. Актът на КФН е основание за вписване на обстоятелства по партидата на търговско дружество. Въпросът за това как се извършват вписвания в Търговския регистър след приемане на ЗТР от 2007 г. и въз основа на какви актове по партидата на търговско дружество се вписват предвидени в закона обстоятелства, е разрешен в пряко противоречие с посочените законови правила на чл. 3, чл. 14 и чл. 15 от ЗТТРЮЛНЦ и обусловеното от този извод решение, е очевидно неправилно. Предвид допуснатото нарушение на закона, е налице соченото от касатора основание за допускане касационно обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1982 от 11.09.2020 г. по т. д. 5127/19 г. по описа на Апелативен съд – С., ТО, 3 състав.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на „Арго инвест“ АД в ликвидация чрез ликвидатора Н. Н. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 40 лв.

При неизпълнение на указанията на съда в срок, касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.

След внасяне на държавна такса, делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Дело
  • Галина Иванова - докладчик
Дело: 1879/2021
Вид дело: Касационно търговско дело
Колегия: Търговска колегия
Отделение: Второ ТО

Други актове по делото:
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...