О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50682

гр. София,21.12.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2381 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Панагюрска медна компания“ АД, [населено място], срещу решение №380 от 28.06.2021г. по т. д.№7/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. С него е потвърдено решение №260 148 от 12.10.2020г. по т. д.№2098/2019г. на Софийски градски съд, ТО, 4 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Панагюрска медна компания“ АД, [населено място], срещу Г. М. С. иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 26 000 лева, частично от 156 660 лева – обезщетение за вреди, произтичащи от действията на Г. М. С., изразяващи се в представляване като управител на „Панагюрска медна компания“ ООД, [населено място], при сключването на допълнително споразумение от 20.04.2016г. с „Й. 2000“ АД.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че съдът не се е произнесъл по всички наведени от него твърдения. Наред с това твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като неправилно е преценил предпоставките за уважаване на иска по чл.45 от ЗЗД, а също и погрешно е интерпретирал събраните по делото доказателства. Счита за неправилен извода на съда, че с процесното споразумение от 20.04.2016г. ответникът С. не е признал несъществуващо задължение, а е признал дълг по споразумение от 14.12.2015г. Излага доводи, че договорът за заем от 01.07.2014г. и споразумението от 14.12.2015г., за които съдът е приел,...