Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Д. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Е. М. по административно дело № 6800 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П., чрез процесуален представител, срещу решение № 363 от 01.06.2022 г., постановено по административно дело № 191/2022 г. от Административен съд-Хасково (АС-Хасково), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019 г., изх. № 01-6500/2405#2 от 18.02.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (зам. ИД на ДФЗ).

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд, като твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният акт съдържа мотиви с доводи, че в същото са посочени множество правни норми, а фактическото основание е формулирано общо, без конкретни факти. Излага съображения, че посочените в акта и приети от съда като приложими правни норми са неприложими, тъй като са приети след поемане на ангажимента от 2015 г. Съдът не обсъдил всички възражения на жалбоподателя. Пиронков представил в срок изискуемия сертификат, доказващ биологично земеделие за всички заявени за Кампания 2019 парцели, засадени с бадеми. Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (Регламент (ЕО) № 889/2008) не предвиждал изискване за посочване на добиви от парцелите в сертификата. Счита, че при констатирано нарушение на петата година от поемане на ангажимента следва да бъде възстановена само 10 % от получената субсидия. АС-Хасково неправилно приел, че издаденият акт не противоречи на чл. 6, чл. 12 и чл. 13 от АПК. По подробно развити съображения в касационната жалба и писмени бележки иска отмяна на съдебното решение. Претендира сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС-Хасково е Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019 г., изх. № 01-6500/2405#2 от 18.02.2022 г., издаден от зам. ИД на ДФЗ, с който на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.), поради неспазване на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от същата наредба, както и в съответствие с чл. 63, т. 1, във вр. с чл. 77, т. 4, б "в" от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013, относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика е отказана финансова помощ и е прекратен поетият от С. П. ангажимент по направление "Биологично растениевъдство".

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, изх. № 01-6500/2405#2 от 18.02.2022 г. е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването си, поради което отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на акта. Прието е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и органът е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Съдът е счел, че оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби на Наредба № 4 от 2015 г., послужили като основание за прекратяване на ангажимента. Достигнал е до извода, че дружеството - касатор в настоящото производство не е спазило изискването за подпомагане по чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., тъй като до края на последната година от поетия ангажимент по мярката е представило сертификат, в който липсва произведена биологична продукция орехи и следователно не удовлетворява изискванията на закона. В допълнение съдът от първата инстанция е констатирал нарушение на задължението за представяне на документите в годината на издаването им, т. е. по чл. 33, ал.1, т. 3 от Наредба №4/24.02.2015г. Приел е за неотносими възраженията на Пиронков, касаещи размера на подлежащата на възстановяване субсидия, доколкото в акта такъв размер не е конкретизиран. Административният съд е намерил оспореният акт за съответен с принципите на съразмерност, установени в чл. 6 от АПК и принципите на чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от АПК.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

При правилно установена фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения административен акт и след правилна преценка на събраните по делото доказателства и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019г., изх. № 01-6500/2405#2 от 18.02.2022 г. е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби.

Съответен на данните по делото е направеният от съда извод за наличие на правни основания в оспорения през него акт. За да приложи тези правни основания за прекратяване на поетия ангажимент, административният орган е изложил фактически основания, че представеният от дружеството документ по смисъла на чл. 29 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 не отговаря на условията всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагането за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на документа. Неоснователни са оплакванията на касатора за немотивираност на акта. Настоящият касационен състав приема, че макар и по-общи и не дотолкова конкретизирани, в акта са посочени фактическите основания за прекратяване на ангажимента и не е налице отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото посочените в оспорения административен акт правни основания, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на бенефициента, както и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт.

Първоинстанционният съд обосновано е приел, че е спазена процедурата по издаване на оспорения акт. С Уведомително писмо изх. № 01-6500/2405 от 12.05.2021 г. зам. ИД на ДФЗ е уведомил земеделския производител, че на основание чл. 26, ал.1 от АПК ДФЗ открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019, срещу което уведомително писмо на 08.06.2021 г. в ДФЗ е било заведено Възражение № 01-6500-2405#1. Възражението е разгледано от органа и обсъдено в крайния акт. В касационната жалба не са наведени твърдения за конкретни нарушения, допуснати от органа при изясняване на фактите и обстоятелствата и при събиране на доказателства в административното производство.

Съгласно чл. 6 от приложимата Наредба № 4 от 24.02.2015 г., биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". Безспорно е, че касаторът е поел ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", като 2015 г. е била първата година от поетия ангажимент, а 2019 г. - последната пета година от същия. С общо Заявление за подпомагане за кампания 2019 г., УИН 26/170519/87999/14.04.2019 г. земеделският производител, УРН 572654 е заявил подпомагане по мярка „Биологично земеделие“ (Мярка 11), по-конкретно биологично растениевъдство – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза, с кодове на култури, сред които и такива с код 223010 (орехи, редове 3-6, 46, 48, 49, 154-158, 160, 161,163-168 и 173 от таблица-приложение). На 29.05.2019 г. Пиронков е подал второ общо Заявление за подпомагане за кампания 2019 г. за редакция на схеми/мерки без извършени промени по Мярка 11.

Не е спорно между страните, че земеделският производител е представил сертифициращ писмен документ, издаден от контролиращото лице, с което има сключен договор за контрол и сертификация на биологично производство и такъв, издаден от предишно контролиращо лице (договор с „Кю Сертификейшън“ АД от 27.11.2018 г. и договор от 31.03.2019 г., сключен с „КОСМОСЕРТ“ АД). Спорният по делото въпрос е дали тези документи отговорят на изискванията на приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008, дали съдържат количество произведена продукция, съгласно чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5 от 03.09.2019 г. за прилагане на правилата за биологично производство, етикиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата за биологично производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица (Наредба № 5 от 03.09.2019 г.), както и дали са спазени изискванията по чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.

Съдът от първата инстанция правилно е съобразил, че изискването на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. подпомогнатите лица „най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична продукция“ е съществувало и към датата на приемането ѝ (обн. ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г.). Това обстоятелство е посочено изрично и в обжалвания акт. Разликата в текста на разпоредбите е налице единствено по отношение на срока, в който лицата е следвало да се снабдят с писмено доказателство или сертификат, като в старата редакция към 2015 г. този срок е бил до 30 септември на петата година от ангажимента, докато в редакцията на текста, в сила от 27.09.2019 г., този срок е удължен до 30 октомври на петата година от ангажимента. Разпоредбата на т. 3, ал. 1 на същия член е въведена през 2017 г. и административният съд правилно е приел, че в действащата й редакция през 2019 г. същата е била приложима спрямо касационния жалбоподател. Изискването на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е въведено след първата година от поемане на многогодишния ангажимент, но то не урежда правила за първоначално одобрение по мярката, а такива, установяващи последващ контрол на състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане. Несъстоятелни са следователно възраженията на касатора за допуснати нарушения от съда при определяне на приложимото по време и относимо към случая национално законодателство.

В административното производство Пиронков е представил Сертификат за съответствие, издаден от контролиращо дружество „Кю Сертификейшън“ АД на 07.06.2018 г., валиден до 06.06.2019 г., в който в табличен вид са представени заявените за подпомагане култури, съответното количеството добит продукт и производствената единица. В графата растениевъдство в преход към биологичното производство попадат растителни култури орехи, бадеми и винени лозя. За култура орехи отразеното количество действителна продукция по парцели е 0 кг. към 15.06.2016 г., като прогнозният добив на орехи за 15.05.2017 г. е 1000 кг., на бадеми – 2200 кг. за 13.11.2015 г. и на винени лозя – 1000 кг. за 15.06.2016 г. Видно от Писмено доказателство №1007190014, Уведомление за решение № 1007190013 от 10.07.2019 г. и Удостоверение за съответствие № 3010190263, изготвени от „КОСМОСЕРТ“ АД и представени на ДФЗ-Хасково към Искане вх. № 02-260-6500/7058/28.11/2019 г., за селскостопанската 2019 г. няма добив от орехи (в период на производство – биологичен продукт и продукт в преход), продукцията е 0 тона. Реално добитата продукция от бадеми и винени лозя е изложена в Таблица с описание на площите под контрол – стр. 1 от Удостоверението за съответствие, или в обобщен вид - 3 т. биологичен продукт бадеми и 0,85 т. биологичен продукт винени лозя (стр. 2 от удостоверението).

Сертификатите са официални документи, доколкото са издадени от контролен орган в кръга на задълженията му във вр. с чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г. (ДВ, бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 13.11.2018 г.), която в първоначалната си редакция предвижда, че „контролиращото лице издава документ по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 на оператор, съответно подизпълнител, с който има сключен договор за контрол и сертификация. Документът трябва да отговаря на посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008, както и да съдържа количество произведена продукция.“. В случая за изготвените през 2019 г. два сертификата и приложенията към тях са неотносими измененията на разпоредбата от 2020 г., както правилно е приел първостепенният съд. Следователно валидно в случая е задължението сертификационните документи да са издадени за количество продукция и да съдържат данни за идентификация на оператора и вида или гамата от продукти, както и периода на валидност.

Правилни са изводите на АС-Хасково, че подпомогнатото лице не притежава надлежен документ - сертификат или сертификационно писмо, който да удостоверява произведена биологична продукция съгласно изискването на чл. 33, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., тъй като представените такива не удостоверяват произведена биологична продукция от парцелите с насаждения на орехи, заявени по мярка 11, каквото е изискването на посочените разпоредби. Верен е анализът на съда на визираните в чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 предпоставки от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В сертификатите, издадени от съответното контролиращо лице, не е установена произведена продукция от земеделска култура орехи, формираща размера на подпомагането за заявените площи в годината на издаване на документите.

Липсата на сертификат за произведена биологична продукция за всички декларирани площи със засадени орехи налага извод за наличие на предпоставките за прекратяване на поетия ангажимент на посоченото в акта правно основание на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Според цитираната разпоредба ДФЗ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица: не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5. Аналогична е редакцията на посочената разпоредба и към 2015 г. - годината на поемане на ангажимента от касатора (обн. ДВ, бр. 16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 г.), която изрично предвижда, че ДФЗ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато: не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2.

С оглед изложеното, без да е имал избор измежду алтернативни санкции, органът е наложил предвидената в закона санкция (прекратяване на биологичния ангажимент) в съответствие с принципите на чл. 6, 12 и 13 от АПК, както правилно е приел първоинстанционният съд. Също така, противно на изложеното в касационната жалба, актът не противоречи на целите на Наредба № 4 от 24.02.2015 г., като визираните цели в чл. 1, ал. 2 от същата са общите цели на подпомагането на биологичното земеделие.

При разглеждане на спора административният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички относими възражения и касационните оплаквания в този смисъл са неоснователни. По отношение на приложимото законодателство АС-Хасково е изложил пространни мотиви, които се споделят напълно от настоящата инстанция.

Не може да бъде възприето твърдението на касатора за неприложимост на правилата на Наредба № 5 от 03.09.2018 г., с мотиви, че същата не касае условията за предоставяне на подпомагане по мярка „Биологично земеделие“. Държавите членки имат възможност да законодателстват и да приемат правнообвързващи актове с цел прилагане на актовете на Съюза. Наредба № 5 от 03.09.2018 г. е издадена по прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането им съгласно изискванията на Регламент (EО) № 834/2007. Тя има допълваща последния регламент функция и в този смисъл и в съответствие с принципа на ефективност, е допълнено съдържанието на сертификата съгласно приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008 с количествени данни за добива.

Възраженията на касатора относно размера на подлежащата на възстановяване субсидия и приетият по-неблагоприятен такъв с изменената разпоредба на чл. 15, ал. 4, б. "г" от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. нямат връзка с оспорения акт за прекратяване на ангажимента, тъй като размерът на финансовата помощ, която следва да бъде възстановена не е установена с него, а тя ще бъда предмет на отделно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Непрецизното формулиране на правното основание в акта, включващо и чл. 63, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013, относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, не препятства установяване на действителната воля на административния орган.

Правилно и обосновано съдът е констатирал, че посочените в акта разпоредби на чл. 15, ал. 3, т. 3, във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 4/2015 г. съответстват на описаните в акта фактически основания, което сочи на правилно приложение на материалния закон от страна на административния орган и на правилност на изводите на АС-Хасково за материална законосъобразност на оспорения пред него акт.

Решение № 363 от 01.06.2022 г., постановено по административно дело № 191/2022 г., е законосъобразно и правилно и при липса на посочените в жалбата касационни основания за отмяна следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав.

Разноски не са претендирани от ответника в настоящото производство и с оглед изхода на спора такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 363 от 01.06.2022 г., постановено по административно дело № 191/2022 г. от Административен съд-Хасково.

Решението е окончателно

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ДОБРЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ