Р Е Ш Е Н И Е

№ 50170

гр. София, 21.12.2022г.В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември , две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова .

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 4294/21 година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Разглежда се на касационна жалба на И. К. Т., чрез адв.Д. Б. срещу решение №78 от 08.07.2021г. по в. гр. дело № 348/2020г. на Апелативен съд Велико Търново, само в частта за определяне на режим на лични отношения на бащата с малолената му дъщеря А. Т. след навършване на 7 годишна възраст на детето. Постановявайки постепенно разширяващ се режим в спор по чл. 127,ал.2 СК при отчитане възрастта на детето, за времето след навършване на седемгодишна възраст е отказана претендираната от касатора възможност да го отвежда в своето местожителство, трайно установено в друга държава (Р.Австрия). Местоживеенето на детето е при неговата майка в Р. България. Към момента на постановяване на въззивното решение детето А. е на 3 години, като от раждането му личен контакт с бащата не е осъщестяван.Поради това при определянето на режима въззивният съд е предвидил първите три месеца, считано от влизане в сила на решението, контактите между касатора и неговата дъщеря да се осъществяват чрез технически средства осигуряващи звукова и зрителна връзка, в която насока е уважено искането на касатора, като въззивен жалбоподател. След този срок, до навършване на 5-годишна възраст е предвидено да се осъщстви и личен контакт всяка втора и трета събота от месеца по два часа, три дни през лятото и по време на новогодишните празници, в присъствие на майката, в нейното и на детето...