№ 198

гр. София, 22.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г.

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №1944 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от А. С. М., чрез адв. Ж.Д. срещу решение №264 от 22.05.2025 г., постановено по в. гр. д. №221/2025 г. по описа на Окръжен съд – В. Т. в частта, с която след частична отмяна на решение №1610/04.12.2024 г. по гр. д. №3831/2023 г. по описа на Районен съд – В. Т. в частта, с която предявеният от А. С. М. против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] иск, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 06.08.2022 г., е уважен за разликата над 7 000 лева до сумата от 15 000 лева, както и в частта за разноските, присъдени в полза на ищцата за разликата над 472.92 лева до сумата от 1 013.50 лева и в полза на пълномощника й адв. Д. за разликата над 606.67 лвева до сумата от 1 300 лева, е отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение за разликата над 7 000 лева до предявения размер от 15 000 лева или за сумата от 8 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 06.08.2022 г. пътнотранспортно произшествие в [населено място], на кръстовището на [улица]с [улица], причинено от водача на застрахования при ответника л. а. „Ф. В. с рег. [рег. номер на МПС] , ведно със законната лихва от 16.03.2023 г., като неоснователен.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Касаторката поддържа, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е нарушил закона, не е съобразил и задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД. Намира, че решаващият състав не е анализирал всички относими доказателства, не е оценил в достатъчна степен релевантните факти, не е преценил адекватно болките и страданията в следствие на нанесените й телесни повреди вкл. трайните негативни последици за здравето и емоционалното й състояние – останалия груб посттравматичен белег на лицето, водещ до загрозяване и хроничното посттравматично главоболие. Счита, че не са съобразени икономическата конюнктура в страната и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“, като в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи изцяло искът, като й се присъди сумата от още 8 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.03.2023 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Касаторката твърди, че съдът се е произнесъл по четири материалноправни въпроси, които обобщени се свеждат до въпроса - относно приложимите критерии при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, обусловил изхода на спора, като поддържа, че са разрешени в противоречие със задължителната практиката на ВКС- ППВС №4/1968г., както и цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК. Поддържа и допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК - значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва касационната жалба, като поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Намира, че не е налице и основание за неговата отмяна, тъй като е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 8 000 лева /разлика между претендираните 15 000 лева и присъдените 7 000 лева/, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата болки и страдания е 17 000 лева, като застрахователят е платил доброволно сумата 10 000 лева. Решаващият съдебен състав приема за безспорно реализирането на процесното ПТП, при което е пострадала ищецата, както и причиняването на произшествието от водач на МПС, застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.

Като спорен във въззивното производство, образувано по жалба на ответното застрахователно дружество, е отграничен въпросът относно съответствието на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди с принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Съдът намира, че при определяне размерът на обезщетението следва да съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, както и допълнителните критерии като социално-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и установените застрахователни лимити.

Решаващият състав излага аргументи, че при съвкупния анализ на доказателствата по делото, вкл. медицинските документи, заключението на СМЕ и събраните гласни доказателства, се установява, че ищцата е претърпяла телесни увреждания – разкъсно-контузни и порезни рани по главата, подуване в лявото коляно, придружено с болки, посттравматични белези от зараснали разкъсно-контузни и порезни рани по главата и челото, които имат медико-биологичните характеристики на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Подчертава, че не се установява тези увреждания да са били съпроводени със значителен по интензитет болки и страдания, извън типичните за подобни случаи; че не се е наложила хоспитализация на пострадалата в лечебно заведение, като след извършена хирургическа обработка на раната на челото ищцата е била освободена от болницата в деня на ПТП. Решаващият състав отчита обстоятелствата, че възстановяването е протекло за период от около 30 дни за раните по главата и челото, а за болката в коляното от около 10 дни, като в този период пострадалата не е била изцяло зависима от чужда помощ, а е имала нужда само от подкрепа в ежедневието си. Въззивният съд приема, че полученият от ищцата груб келоиден посттравматичен белег с размери 4/0.6 см /вследствие обработката на раната на челото/ е с постоянен характер и може да се квалифицира като загрозяващ, тъй като е видим /надигнат е над околната кожа и е с кафеникав цвят/, но съобразява и факта, че този белег не довел до обезобразяване, не е причинил значително изменение на лицето на пострадалата и не е променил драстично нейния облик, тъй като се намира непосредствено под окосмената част на скалпа и лесно може да бъде прикрит с подходяща прическа. Съдът стига до извод, че наличието на белега безспорно създава неудобства за ищцата, но нито се твърди, нито се установява да е довел до съществен дискомфорт, който да се е отразил трайно на личния й живот и социалните й контакти, на психиката и самочувствието й.

Въззивният състав счита, че появилите се в резултат на процесното ПТП главоболие и световъртеж на ищцата са имали по интензивен и персистиращ характер до шестия месец от произшествието, в който период тя неколкократно е търсила лекарска помощ, била е подложена на медикаментозно лечение и е ползвала отпуск по болест за около два месеца. Като приема, че с подобни оплаквания пострадалата за последно е посетила лекар на 27.02.2023 г., като не й е предписано никакво лечение, а след този момент няма убедителни доказателства търсена лекарска помощ, съдът намира, че тези страдания са отшумели. Подчертава, че показанията на майката на ищцата, с оглед заинтересоваността й по смисъла на чл.172 ГПК, не са достатъчни за сигурното установяване на факта на посещения на болници и лекарски предписания, а споменаването в заключението на СМЕ на наличие на преходни главоболия при емоционални натоварвания, се базирана само на субективните оплаквания на ищцата, като липсват обективни данни в тяхна подкрепата. Независимо от изложеното, съдът стига до извод, че дори такива да са налице, те имат периодичен и променлив характер и говорят за намаляване и отшумяване на тези негативни проявления.

Решаващият състав приема, че сочената нетърпимост към силен шум и силна слънчева светлина е имала своето по-интензивно проявление в началото на възстановителния период, което е създало дискомфорт за пострадалата, но акцентира, че не се доказва това да е единствената и водеща причина за напускането на работата, която е изпълнявала преди ПТП. Няколко месеца след ПТП ищцата е започнала друга работа, поради което това негативно проявление на получените травматични увреждания не е засегнало съществено нормалното й съществуване и професионално развитие. В началния възстановителен период тя е изживяла и психически стрес в резултат на претърпяното ПТП, но не се установява същият да излиза извън обичайното в подобни случаи.

С оглед изложеното относно характера на телесните увреждания, причинените болки, страдания и търпения психически стрес, начина на получаване на увреждания, както и конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на ПТП /2022 г./ и предвидените застрахователни лимити /арг. чл. 492 КЗ/, въззивният състав намира, че справедливото обезщетение при спазване на чл.52 ЗЗД е в размер на 17 000 лева. Този размер на обезщетението е достатъчен за репариране на неблагоприятните морални последици, настъпили в патримониума на ищцата в резултат на увреждащото събитие, без да доведе до неоснователното й обогатяване, доколкото получените увреждания и последиците от тях не са нарушили в значителна степен социалното й функциониране и професионално развитие. При съобразяване на извършеното от застрахователя извънсъдебно плащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ следва да се уважи за сумата от 7 000 лева, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лева.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав на ВКС намира, че макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от излагане на мотиви относно конкретните обстоятелства, обусловили преценката на съда относно справедливия размер на обезщетението, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният от касаторката въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС.

Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД и е изложил подробни мотиви, съдържащи конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и на трайната и непротиворечива практика на ВКС. При преценката на обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението, решаващият съдебен състав е взел предвид различните травматични увреждания на ищцата; наложилата се хирургична обработка на раната на челото; продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни и продължителността на общия лечебен и възстановителен период; необходимостта от ползване на чужда помощ, без обаче да е налице пълна зависимост от съдействието на друг човек; отражението на инцидента върху качеството й на живот; трайните последици за здравето - наличието на траен келоиден белег на челото; както и преживения стрес и психически страдания. Следва да се посочи, че въззивният съд не е приел за доказани като последица от травмите при процесното ПТП част от посочените от ищцата негативни физически и психически страдания, вкл. наличието на хронично посттравматично главоболие; стрес и психически страдания, надхвърлящи по своя интензитет и проявление обичайните за подобни травми; загуба на работата в резултат от нетърпимост към силен шум и силна слънчева светлина. Съдът е отчел момента на настъпване на ПТП, съобразил е обществено-икономическите условия в страната, намиращи своето отражение в лимитите на застрахователната отговорност към момента на застрахователното събитие. Несъгласието на касаторката с изводите на съда не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Изложените доводи представляват оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт, т. е. за неговата неправилност, която не подлежи на проверка в настоящия етап на касационното производство.

Касаторката не обосновава предпоставките на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не са изложени доводи за необходимостта от тълкуване на конкретни правни норми, които са непълни, неясни или противоречиви, нито е обоснована нуждата от промяна на създадената съдебна практика поради неточно тълкуване на закона или за нейното осъвременяване поради настъпило изменение в законодателството или обществените условия. По отношение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД е налице задължителна съдебна практика, която изключва допълнителната предпоставка по т.3 на чл.290, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди сумата 200 лева – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №264 от 22.05.2025 г., постановено по в. гр. д. №221/2025 г. по описа на Окръжен съд – В. Т. в обжалваната част.

ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН [ЕГН] да плати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] сумата 200 лева разноски по делото, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.