О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50929

гр. София, 20.12.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1902 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Т. М. против решение №696/25.11.2021 г., постановено по гр. д.№ 7116/2021 г. от ІІ“б“ състав на СГС.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С решението си, в обжалваното част, съдът е приел, че искът с правно основание чл.222, ал.1 КТ е неоснователен за разликата над 20 838, 96 лева до пълния предявен размер от 76 409, 52 лева и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС.

Съдът е приел, че юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след датата на прекратяване на представителното правоотношение, но е антидиран, не е „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК и не може да се позовава на липса на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако тя бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства.

Относно датата на подписване на процесното ДС № 9, датирано от 04.04.2016 г. съдът е приел за установено, че ищецът е бил в отпуск на посочената дата на сключване на ДС. Според представена по делото електронна кореспонденция на Т. П. се установява, че документът трябва да е пристигнал в голям плик за писма, който е изпратил от А. в София. От разпита на свидетеля, се установява, че процесното ДС се е появило за първи път в трудовото досие на 12.06.2017 г., когато ищецът е поискал трудовото си досие и го е върнал на служителката с думите, че ще открие нещо, което и преди е било там, след като е получил пратка от същата дата – 12.06.2017 г., която съдържа документи от общи събрания на акционерите и имало запечатан плик за г-н М. Съдът е приел, че свидетелските показания са логични, последователни, поради което са достоверни. Посочено е, че същевременно свидетелските показания съответстват на изложеното от самия Т. П. в електронната кореспонденция, че е подписал и изпратил куп с документи в голям плик за писма. Според свидетелката, това е датата 12.06.2017г., а самият П. сочи, че не си спомня точна дата. Прието е за установено също така, че свидетелката е проверявала трудовото досие в края на м. май 2017 г. , но не е видяла ДС № 9/04.04.2016 г. в трудовото досие на г-н М.. Прието е, че изводът на първоинстанционния съд за верига от косвени доказателства е верен, като доказателствата заедно установяват факта, че ДС № 9 е подписано след освобождаването на П. като изпълнителен директор в края на май 2017 г., не по-късно от 12.06.2017 г. В този период П. не е разполагал с представителна власт да сключва допълнителни споразумения от името на ОББ „застрахователен брокер“, тъй като същият е бил заличен като изп. директор с вписване в ТРРЮЛНЦ на 31.05.2017 г. по подадено заявление от 25.05.2017 г., като на негово място е назначен за изпълнителен директор ищецът А. М.. Съгласно чл.9 и чл. 11 ЗТРРЮЛНЦ, вписаните обстоятелства и обявените актове са публично известни. За неоснователен е приет довода, че свидетелските показания следва да бъдат ценени като на заинтересовано лице, тъй като действително свидетелят е в трудови отношения с ответника, но свидетелските показания са логични, последователни и преценени с останалите доказателства по делото се налага извода за тяхната достоверност. Нотариално заверената декларация от П. е частен диспозитивен документ, което обвързва съда само досежно авторството, но не и съдържанието му, като по делото е отделено за безспорно, че П. е починал към датата на съдебно заседание 19.10.2020 г. Въз основа на горното съдът е приел, че ДС № 9/04.04.16 г. е недействително.

Прието е, че предложеното от новия изпълнителен директор ДС № 10 за подписване на ищеца не представлява потвърждаване, а напротив противопоставяне на ДС № 9. Неточната формулировка „изгубило сила“ не може да доведе до противния извод. Всички действия на работодателя след узнаването, в това число електронната кореспонденция и изготвеното ДС № 10, заличаването на М. като изпълнителен директор на дружеството считано от 20.06.2017 г., веднага след узнаването изразяват противопоставянето на ответника на ДС № 9/04.04.2016 г.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на касационни основания по чл.280, ал.1 ГПК.

Сочи се правен въпрос относно възможността за потвърждаване чрез конклудентни действия, които са извършени от новоизбран и вписан в ТР представител на работодател, чрез изготвяне и подписване от същия на поредно споразумение, с което се предлага на другата страна да се откаже от правата си, възникнали по силата на предходни споразумения.

Въпросът са поставя в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, макар обосновката на въпроса да е свързана с мотивите на ТР№ 5/2016 г. по т. д.№ 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Доколкото произнасянето по този въпрос е обосновал изводите на съда за неоснователност на претенцията на ищеца, същия е относим към производството по чл.288 ГПК и на посоченото по-горе основание, касационното обжалване следва да се допусне.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 696/25.11.2021 г., постановено по гр. д.№ 7116/2021 г. от ІІ“б“ състав на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.