О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50676

гр. София, 20.12.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 2754 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Котлостроене“ АД, [населено място], срещу решение № 423/07.07.2021 г., постановено по т. д.№ 203/2021 г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 260055/28.09.2020 г. по т. д.№ 956/2018 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.57, ал.2, изр.2 ЗЗД и „Котлостроене“ АД е осъдено да заплати на „А. С. – 96“ АД, [населено място], сумата от 88268, 40 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението по чл.252 ЗЗД за връщане на стоманени тръби по договор за влог и съгласно протокол № [ЕГН]/26.03.2014 г. за отговорно пазене.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът „А. С. – 96“ АД, [населено място], оспорва жалбата. Претендира разноски.

Третото лице помагач „Флоу контрол България“ ЕООД, [населено място], не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по иска – настоящ ответник по касационната жалба, е предал на касатора с три протокола стоманени тръби за нагревни площи за отговорно пазене и проверка, с оглед на постигнато споразумение между „А. С. – 96“ АД и третото лице помагач „Флоу контрол България“ ЕООД по договор за доставка от 11.03.2013 г. Според споразумението преди прехвърляне на собствеността върху тръбите по договора за доставка, ищецът по иска и продавач на вещите е следвало да предаде тръбите на „Котлостроене“ АД. Това дружество следвало да извърши входящ контрол и предостави на страните по договора за доставка протокол за резултатите от проведените изследвания и изпитването на материалите в независима лаборатория за сметка на купувача. При установяване, че материалите отговарят на предвидените технически изисквания, продавачът е следвало да издаде фактура на купувача и с плащането на цената се прехвърляла собствеността върху стоката. Решаващият състав е изложил съображения, че тръбите са предадени от ищеца на ответника, като в протоколите за отговорно пазене изрично е посочена целта на предаването, което определя и основанието за получаване на стоките, а именно по договор за влог. Третото лице помагач не е заплатило цената на стоките по протокол № [ЕГН]/26.03.2014 г., за които е била издадена фактура, впоследствие сторнирана. Процесните вещи са били вложени в производството от касатора, поради което не могат да бъдат върнати на влогодателя, като е присъдено обезщетение за неизпълнение на задължението на влогоприемателя да върне вещите на основание чл.79, ал.1 ЗЗД.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя три процесуални въпроса на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, всички свързани с преценката от въззивния съд на събраните по делото доказателства, доводите на страните, съобразяване на логическите правила и обосноваване на решението по правния спор. Материалноправните въпроси са заявени по реда на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, а основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК не е самостоятелно мотивирано, а препраща към въпросите по чл.280, ал.1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Процесуалните въпроси за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. По същия въпрос е формирана и постоянна съдебна практика на ВКС, според която е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

В случая въззивният съд не е допуснал нарушения при постановяване на обжалваното решение. Доводите на касатора са свързани с необсъждане на защитната му теза, поддържана в процеса, според която не е поемал задължение за съхраняване на стоките. Според касатора той не следва да бъде обвързван с уговорките между страните по договора за доставка, тъй като не е страна по него, но основава възраженията си на договори с други лица – с „Водстрой 98“ АД за преработка на тръбите в нагревни плоскости, в изпълнение на поето задължение от това дружество към „ТЕЦ Марица изток“ АД. Действително за тези правоотношения са ангажирани доказателства по делото, като въззивният съд ги е обсъдил, но е приел, че не е доказано договорът за влог, обективиран в протоколите за отговорно пазене, да е симулативен. По същество решаващият състав се е основал на съдържанието на подписаните от изпълнителния директор на „Котлостроене“ АД протоколи за отговорно пазене и на безспорния факт, че вещите са предадени на ответника по иска въз основа на реален договор. След като касаторът оспорва съществуването на правоотношение с ответника по договор за влог, включително и съдържанието на протоколите за отговорно пазене, той не е посочил конкретно друго основание, на което е приел тръбите от ищеца по иска. Съществуващите правоотношения на „Котлостроене“ АД с други лица са счетени от апелативния съд за ирелевантни за отговорността му спрямо ищеца по иска, а обсъденият договор на „А. С. – 96“ АД с „Флоу контрол България“ ЕООД е във връзка с доказване на твърдението на ищеца за прехвърляне на собствеността върху вещите и изпълнението на неговото задължение за предаване на стоките по договора за доставка. В този смисъл касаторът изразява несъгласие с изводите на въззивния съд относно квалификацията на правоотношението между страните спора, което не се преценява от ВКС като неизпълнение на задълженията на въззивната инстанция при решаване на спора.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелствата, като създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия.

Заявените от касатора материалноправни въпроси не отговорят на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Първият и вторият въпроси са свързани с тълкуване на уговорките между страните, възприемането и оценката на установените по делото факти и обстоятелства и изградените въз основа на тях правни изводи за съществуващите правоотношения между страните. Не съответства на мотивите на въззивния съд твърдението на касатора, че уговореното задължение за отговорно пазене между две страни ангажира трета страна, каквото е съдържанието на първия въпрос, както и че правната квалификация на договора е изведена само от наименованието на протоколите, според заявения втори въпрос. Третият въпрос, дали съставянето на фактура е доказателство за преминаване на собствеността, не е решен от въззивния съд по посочения от касатора начин и не изисква тълкуване на правна норма. Четвъртият въпрос за определяне на стойността на тръбите, без отчитане на състоянието им към момента на доставката, е изцяло по правилността на решението, свързана с оценка на доказателствата по делото, като не е свързан с прилагането на правна норма.

Очевидната неправилност на въззивното решение, като основание за допускане на касационно обжалване, насочва към особено тежки пороци, които следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.

Липсата на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК изключва допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, след като и в двата случая са заявени идентични доводи от касатора.

На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски по делото в размер на 3500 лв. по договор от 09.12.2021 г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 423/07.07.2021 г., постановено по т. д.№ 203/2021 г. от Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Котлостроене“ АД, [населено място], [улица], да заплати на „А. С. – 96“ АД, [населено място], [улица], сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева) – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.